Решение № 3307 от 14.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3307 гр. София, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К Н. П при участието на секретаря П У. С като разгледа докладваното от К Н. П Административно наказателно дело № 20241110205276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-2400011 от 20.03.2024 г., издадено от И Х Й, на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ-София/, с което на „9, със седалище и адрес на управление гр. ул. „, представлявано от управител Р З М, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за нарушение по чл. 413 ал. 3 т. 2 от КТ.

С жалбата се прави искане за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че са били налице всички предпоставки за сключване на споразумение по чл. 415г ал. 6 от КТ за извършеното нарушение по чл. 60 ал.

1 във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като към датата на извършването на нарушението не е имало влезнал в сила НП или споразумение за нарушение от същия вид.

Навежда твърдения, че същият НП е незаконосъобразен поради непосочване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при определяне на наказанието, 1 както и липса на цитиране на предходно НП и/или споразумение, влезли в сила, с което нарушителят да е бил санкциониран. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и изложените в същата съображения за незаконосъобразност на НП, поради което моли, НП да бъде отменено.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

В дадения 7-дневен срок жалбоподателят чрез адв. С. Ц. е депозирал писмена защита, в която оспорва новопредставеното в о.с.з. от 27.05.2024 г. доказателство от страна на „ДИТ-София“: Наказателно постановление /НП/ № 22-2300207 от 25.07.2023 г. Счита, че същото не е връчено надлежно на въззивника и същият е разбрало едва в съдебното заседание за съществуването му. Твърди, че същото не е вляло в сила, а дори и да е било не е било посочено никъде в АУАН или НП № 22-2400011 от 20.03.2024 г., за да бъде обоснована повторност на нарушението.

Въззиваемата страна чрез юрк. Б, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е определена санкцията по вид и размер за повторно нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2024 г. е извършена проверка от Р. Ц. А – Г, главен инспектор към ДИТ - София по спазване на трудовото законодателство и при обход по работни места в обекта на контрол „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“ – УПИ V-5608, кв. 17, м. стопанисван от „и е установено неспазване, че „ в качеството на строител не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работниците в строителния обект, като не е обезопасил срещу падане от височина на хора и предмети контурите на технологични и прозоречни отвори на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та етажни плочи, на които не са изградени външни стени и монтирани прозорци, чрез приспособления изградени най-малко от бордова лента за краката, средно и 2 главно перило за ръцете или чрез еквивалентно алтернативно решение.

На 12.01.2024 г. е бил издаден Акт за спиране до обезопасяване Р. Ц. А – Г- главен инспектор към „ДИТ-София“ в присъствието на св. Д Г. К, с който на основание чл. 404 ал. 1 т. 3 от КТ е бил поставен знак за спиране по формата на самозалепващ стикер до обезопасяване на мястото.

Нарушенията са били отстранени на 12.01.2024 г., за което в „ДИТСофия“ е представен Протокол за отстраняване на нарушенията със снимков материал.

На 24.01.2024 г. е издаден АУАН № 22-2400011 от Р. Ц. А-Гна длъжност „главен инспектор“, с който е повдигнато административно-наказателно обвинение на „ за извършено нарушение по чл. 60 ал. 1 във връзка с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труда /Наредбата/.

На 31.01.2024 г. е било сключено Споразумение по чл. 415г от КТ/чл.58г от ЗАНН по АУАН № 22-2400011/24.01.2024 г., с което „ДИТ-София“, представлявано от И Х Й, от една страна, и „от друга, се споразумели, че описаното деяние в АУАН е било извършено от нарушителя, деянието не съставлява престъпление и следва да бъде наложена имуществена санкция в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева.

На 07.02.2024 г. е постановено Решение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, представлявана от изпълнителен директор С В, с което не е одобрено сключеното на 31.01.2024 г. Споразумение по чл. 415г от КТ/чл.58г от ЗАНН по АУАН № 22-2400011/24.01.2024 г., тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 415г ал. 6 т. 2 от КТ, а именно-нарушението е повторно.

Въз основа на Решението от 07.02.2024 г. е била издадено обжалваното НП № 22-2400011 от 20.03.2024 г., с което на " е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за нарушение по чл. 413 ал. 3 т. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни свидетелски показания на св. Р. А-Г, писмени - АУАН № 222400011/24.01.2024 г., НП № 22-2400011 от 20.03.2024 г., ведно с разписка за 3 връчване, НП № 22-2300207 от 25.07.2023 г. Заповед № 3-0694 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г., Заповед № ЧР-497/02.03.2016 г., Протокол за извършена проверка № ПР2401718 от 24.01.2024 г., Информационна табела на обекта, Акт за спиране от 12.01.2024 г., Призовка на основание чл. 47 ал. 1 от АПК, Протокол от от 12.01.2024 г., с приложен снимков материал към него, Декларации от заварените в обекта лица от 12.01.2024 г. - 6 броя и други.

Съдът кредитира показанията на св. Р. А-Г, които оцени като обективни, последователни, безпротиворечиви, логични, съответни на писмените доказателства.

Съдът цени и писмените доказателства, които кореспондират на гласните доказателствени средства и са относими към обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу акт сред предвидените в чл. 58д ЗАНН и от санкционираното юридическо лице. По делото са представени доказателства за датата на връчване на наказателното постановление, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН.

Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА, предвид изложените в нея конкретни доводи и твърдения.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка 4 отговаря на действителната.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че:

АУАН № 22-2400011/24.01.2024 г. е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително „ДИТ – София“, чийто служител е св. главен инспектор Р. Аспарухова-Генчева, съставила акта за установяване на административно нарушение.

Обжалваното наказателно постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно Заповед № З-0694 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.

34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи предписаното съдържание в чл. 42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на ЗАНН за съставяне и връчване на акта по чл. 40, ал. 1 и по чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на възложените му функции с длъжностна характеристика.

Субект на отговорността в случая е именно „, доколкото има качеството на "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и на "строител" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г.

Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН административнонаказващия орган е длъжен да опише нарушението и всички обстоятелства, свързани с 5 него, както и да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая това не е било изпълнено поради следните съображения:

В АУАН и в НП е посочено, че не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети контурите на технологични и прозоречни отвори на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та етажни плочи, на които не са изградени външни стени и монтирани прозорци, чрез приспособления изградени най-малко от бордова лента за краката, средно и главно перило за ръцете или чрез еквивалентно алтернативно решение съгласно изискванията на чл. 60, ал. 1 , вр. чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Не са посочени факти, които се явяват съставомерни по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно дали са се извършвали строителни работи на височина.

От показанията на свидетеля, Протокола за извършена проверка, Акта за спиране и АУАН се установява, че в проверявания строителен обект, технологичниту и прозоречни отвори на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та етажни плочи не са били обезопасени срещу падане от височина – нямало е горна и средна лента за ръце, нито долна бордова лента. За да се приеме, обаче, че не са спазени изискванията на чл. 60, ал. 1 , вр. чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (както пише в АУАН и НП) трябва да се докаже, че са се извършвали строително – монтажни работи на височина, като под термина "на височина" следва да се разбра височина, която е по-голяма от 1, 5 метра, мерено от пода или терена (§ 1, т. 21 от ДР на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР). Освен, че няма такива данни в АУАН и НП, такива факти не могат да бъдат изведени и от събраните по делото доказателства.

Поради това СРС не може да приеме, че е имало "работа на височина" и че съответно са приложими разпоредбите на Раздел IV, Глава I от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. От тук съответно следва, че не е доказана необходимостта от спазване на изискванията на чл. 60, ал. 1 , вр. чл. 61 от 6