Решение № 793 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200869 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „Цани Гинчев“ № 8, ет. 6, ап. № 16 срещу Наказателно постановление № 011/ 18.01.2023 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателя М., на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 11.12.2022 г. около 00:15 часа в гр. Варна, като водач на МПС – лек автомобил „Тесла“ с рег. № В 1513 ТМ, собственост на „Ноно – Корп“ ООД на ул. „Цани Гинчев“ № 8 на платното за движение непосредствено пред вход/ изход на гараж на жилищна сграда е паркирал лек автомобил Тесла“ с рег. № В 1513 ТМ, с което затруднява достъпа до него – нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Н. И. М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. Счита, че със своите действия на 11.12.2022 г. не е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, доколкото собствениците/ ползвателите на гаражните клетки, пред които е бил паркиран автомобила са имали възможност свободно да ги 1 ползват, предвид обстоятелството, че лек автомобил с рег. № В 1513 ТМ е бил паркиран на достатъчно разстояние от входовете на гаражните клетки.

Навежда твърдения, че клетката, пред която е паркирал автомобила не се ползва като гараж и това обстоятелство е упоменато с табела, поставена на вратата на самата гаражна врата. Акцентира, че наказващият орган не е извършил преценка дали случая не може да бъде квалифициран като „маловажен“, предвид факта, че гаражната клетка де факто не се ползва по предназначение, респ. не бива затрудняван достъпа до нея. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените разноски.

В проведеното на 12.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 869 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н. И. М. се явява лично и със своя процесуален представител адв. И.Д. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки в своята пледоария, че не е осъществен състав на административно нарушение, поради което моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане в полза на нейния подзащитен на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Зам. Кмета на община Варна не се явява лично в проведеното на 12.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 869 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, а се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт С.Д., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, позовавайки се на мотивите, които подробно е изложила в депозирания на 13.03.2023 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмен отговор на въззивната жалба, изготвен от нея.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Около 00:15 часа на 11.12.2022 г. св. Н. П. Л. – полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна извършил проверка по спазване на правилата за движение по пътищата, в частност правилата за паркиране и престой на превозните средства в междублоковото пространство, разположено пред жилищна сграда с административен адрес: ул. „Цани Гинчев“ № 8 в гр. Варна.

Св. Л. преценил, че лек автомобил с рег. № В 1513 ТМ, собственост на 2

„Ноно – Корп“ ООД е паркиран на ул. „Цани Гинчев“ № 8 на платното за движение непосредствено пред вход/ изход на гараж на жилищна сграда по такъв начин, с който затруднява достъпа до него.

Св. Л. преценил, че жалбоподателят Н. И. М. е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, паркирайки по този начин автомобил с рег. № В 1513 ТМ, като му съставил на същата дата 11.12.2022 г. глоба с фиш, с който го санкционирал за извършеното административно нарушение.

На 12.12.2022 г. жалбоподателят Н. И. М. депозирал жалба срещу съставената му глоба с фиш, с която оспорил нейната законосъобразност и възразил срещу вмененото му във вина нарушение.

Предвид постъпилото възражение, глобата с фиш била анулирана, а на 10.01.2023 г. Й.Ю.Х. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателя М. за нарушение на чл.

98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от страна на административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 18.01.2023 г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя М. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

3

На практика настоящият казус е поредният пример на тревожната и изключително обезпокоителна тенденция държавни или общински институции да бъдат използвани като репресивен орган за уреждане на лични спорове, вкл. междусъседски спорове.

В случая съдът няма причина да не кредитира показанията на св. Н. П. Л.

– полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна и именно защото им дава вяра, съдът намира, че липсват доказателства за осъществен състав на административно нарушение, в частност на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

Самият св. Л. потвърди в хода на съдебното следствие, че:

„Автомобилът не беше спрян непосредствено пред гаража. Вратите на гаража със сигурност могат да се отворят, но ако излиза автомобил с по – големи габарити, не се знае дали ще извърши маневрата“.

Очевидно е противоречието между показанията на св. Л. с приетото от него в процесната глоба с фиш, че автомобила е бил паркиран непосредствено пред гараж. Тук е мястото да се отбележи, че съдът приема като съществен пропуск от страна на актосъставителя и на административно – наказващия орган, че не е посочено разстоянието между автомобила на жалбоподателя и гаражната врата. Липсата на каквато и да е конкретика по този въпрос пряко накърнява правото на защита на санкционираното лице. На практика е преписана хипотезата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, без да са наведени никакви конкретни обстоятелства по какъв начин е бил паркиран автомобила, на какво разстояние е бил паркиран от гаражната врата, за да се прецени обективно дали е бил затруднен достъпа до съответния гараж.

Самият св. Л. също не успя да даде аргументиран отговор на това по какъв начин се възпрепятства използването на гаражната клетка, дори напротив – същият заяви, че вероятно автомобил с по – големи габарити ще се затрудни да направи маневри, ако иска да влезе, съответно да излезе от гаража, но тези негови думи са само едно негово предположение, без да са подплатени от доказателства и от които се извлича извод, че лек автомобил със стандартни размери безпроблемно ще успее да влезе, съответно да излезе 4 от гаража.

Св. Л. призна, че след като органите на сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна са научили, че всъщност отношенията между съсобствениците в жилищната сграда, разположена на ул. „Цани Гинчев“ № 8 са обтегнати и именно това обуславя депозирането на жалби за неправилно паркиране в междублоковото пространство на сградата, са преустановили посещенията си, респ. проверките на адреса, което означава, че самият административен орган е осъзнал, че бива използван за „уреждане на лични сметки“, което е абсолютно недопустимо и обществено неприемливо.

В крайна сметка самият сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна изпитва колебание и има сериозни резерви да прецени дали паркирането на конкретното място представлява нарушение, поради което още по – недопустимо е да се ангажира избирателно отговорността само на някои субекти за това, че са паркирал превозно средство точно там.

В обобщение, предвид извода на съда за липса на доказателства за осъществен състав на административно нарушение и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно – наказателното производство, според съда е безпредметно да се обсъжда останалото възражение на жалбоподателя М. и неговия защитник адв. И.Д., свързано с това дали клетката действително се използва като гараж или респ. не.

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 011/ 18.01.2023 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 400 лева, съгласно приложения на л. 19 от НАХД № 869 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от 23.02.2023 г., сключен между жалбоподателя М. и адв. И.Д. от АК – Варна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 011/ 18.01.2023 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на Н. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цани Гинчев“ № 8, ет. 6, ап. № 16, на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 11.12.2022 г. около 00:15 часа в гр. Варна, като водач на МПС – лек автомобил „Тесла“ с рег. № В 1513 ТМ, собственост на „Ноно – Корп“ ООД на ул. „Цани Гинчев“ № 8 на платното за движение непосредствено пред вход/ изход на гараж на жилищна сграда е паркирал лек автомобил Тесла“ с рег. № В 1513 ТМ, с което затруднява достъпа до него – нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цани Гинчев“ № 8, ет. 6, ап. № 16 парична сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 869 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6