Решение № 1745 от 24.11.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / ,гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – гр.Варна, ХVII-ти състав в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Иванова-Даскалова при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №952/2020г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Ю.А.А. от гр. Варна срещу Решение № 2153-03-32/06.04.2020г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което, на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №********** по протокол №03015/13.01.2020г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, с което е отказано да му бъде определена пенсия по чл.10 във вр. с чл.23 от Договора между РБългария и Руската федерация за социална сигурност, тъй като преизчисленият размер е по-неблагоприятен и срещу Разпореждане № ********** по протокол № 9/14.01.2020г. Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което е отказано да му бъде отпусната добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, тъй като с Разпореждане № **********/13.01.2020г. е отказано да му бъде определена българска пенсия.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед граматическото и логическото тълкуване на относимите разпоредби на Договора между РБългария и Руската федерация за социална сигурност и административното споразумение към него и при наличието на всички предпоставки за получаване на пенсия за инвалидност по българското законодателство, жалбоподателят бил с установена 100% инвалидност и имал право на пенсия за инвалидност и на добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО. Доказателствата свидетелствали, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на такава пенсия с добавката за чужда помощ, Ю.А.А. е имал изискуемия общ осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за инвалидност в България, който стаж придобил в България и в Руската федерация. Документите удостоверявали, че има право на пенсия и от двете държави, изчислена съобразно условията на цитирания Договор, както и правото да му бъде отпусната добавката за чужда помощ, съобразно установената му по надлежния ред с решение на ТЕЛК „100% инвалидност с чужда помощ“. Тази добавка съставлявала компонент от крайния размер на пенсията, която била в по-голям размер от получаваната до тогава, поради което искането в заявлението му следвало да бъде уважено. На тези основания се претендира отмяна на Решението, с което са потвърдени разпорежданията за отказ да му бъде отпусната пенсия за инвалидност с добавка за чужда помощ и връщане на преписката на административния орган с указания по приложението на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител, който моли да бъде уважена. Претендира отмяна на Решението, връщане на преписката за ново произнасяне и присъждане на разноските по делото, за които представя списък.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на

НОИ се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа изцяло като правилни и законосъобразни мотивите в оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на заявителя срещу двете разпореждания на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна. Правилно било отказано отпускане на добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, тъй като не била определена българска пенсия на жалбоподателя. Такава пенсия не му била определена, защото при изчисляване на размера й се установило, че е по-малка от получаваната пенсия от заявителя от Руската федерация. Правилно при съпоставка на размера на пенсиите не била включена добавката за чужда помощ по чл.103 от КСО с оглед характеристиките й на добавка към пенсията. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу размера на претендираните разноски от жалбоподателя. Депозира писмени бележки, в които подробно излага доводите за правилно приложение на закона и международния договор при издаване на Решението и двете разпореждания.

Като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на приложимите правни норми, съдът установи от фактическа страна следното:

С подадено на 27.02.2019г. заявление до директора на ТП на НОИ-Варна, Ю.А.А. от гр.Варна поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ. Декларирал, че получава пенсия отпусната от Руската федерация във връзка с осигурителния стаж, който имал в Русия. Представил трудова книжка, осигурителна книжка, копие от справка от персонален регистър.

По повод отправено до пенсионния фонд на РФ искане за изпращане на информация за отпуснатата на А. пенсия, стаж и т.н., в ТП на НОИ -Варна постъпили с писмо от 25.11.2019г. формуляри Приложение №3 РФ/БГ 3 и Приложение №44 БГ/РФ 4 със съответните справки, уведомления за осигурителния стаж и предварителния разчет на пенсията за старост на Ю.А.А.. В тях е посочено, че той има осигурителен стаж от общо 34 години, 7 месеца и 22 дни в Руската федерация и по действащите там закони от 02.03.2007г. му била определена и получава осигурителна пенсия за старост в размер на 18130,29 рубли месечно, считано от 01.03.2019г. В тази сума се включвали 12796,10 рубли - осигурителна пенсия и 5334,19рубли - фиксирано плащане.

В писмото постъпило от

Пенсионния фонд на РФ и приложено на л.57 от преписката е посочено, че при предварително изчисляване въз основа на разпоредбите на закона в РФ и на Договора за социална сигурност от 27.02.2009г. между България и Руската федерация осигурителната пенсия за старост на Ю.А.А. считано от 01.03.2019г. следва да е 16 502,48 рубли месечно, като включва 11168,29 рубли -осигурителна пенсия и 5334,19рубли - фиксирано плащане. В писмото е посочено, че при съпоставка е установено, че изчисления размер на пенсията на Аратюнян намалява при прилагане на т.23 от Договора за социална сигурност от 27.02.2009г. между двете държави, поради което е взето решение за отказ за отпускане на такава.

От наличното в пенсионната преписка Експертно решение № 1342/066/10.05.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД- гр. Варна, влязло в сила на 31.05.2018г. /л. 23/ е видно и няма спор между страните, че на Ю.А.А. е определена пожизнено 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради общо заболяване, считано от 20.01.2004г.

След анализ на събраните доказателства Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Варна издал Разпореждане №********** по протокол №03015/ 13.01.2020г., с което отказал да определи пенсия по чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, тъй като преизчисленият размер е по-неблагоприятен за лицето. Пенсионният орган достигнал до този извод след сравнение между сумата на определения размер на българската пенсия възлизаща на 8,92лв. и преизчислената руска пенсия от 431,16лв. /равностойността на 16 502,48рубли/ с размера на руската пенсия преди преизчислението, считано 01.03.2019г. – 473,69 лева /равностойността на 18 130,29 рубли/, като е приел, че полученият сбор от предварителните размери на българската и руската пенсии 8,92лв. + 431,16 лв.= 440,08лв. е по-малък от изплащания до датата на заявлението размер на руската пенсия от 473,69лв.

С Разпореждане № ********** по протокол №

9/14.01.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на жалбоподателя е отказано отпускане на добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, тъй като с Разпореждане № **********/13.01.2020г. му било отказано да му бъде определена пенсия по чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.

Двете разпореждания на Ръководител „ПО“ при

ТП – Варна на НОИ са обжалвани от Ю.А.А. пред Директора на ТП – Варна на НОИ. С Решение № 2153-03-32/06.04.2020г. жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Двете разпореждания са проверени и е заключено, че са административни актове издадени от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл.98, ал.1 , т.1 от КСО, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемите реквизити. В тях били посочени фактическите и правни основания за издаването им. Решаващият орган изцяло потвърдил като правилен и законосъобразен извода в Разпореждане №********** по протокол №03015/13.01.2020г., че сбора от българската пенсия и преизчисления по Договора размер на руската пенсия в общ размер от 440,08лв. е по-нисък от получаваната преди преизчислението руска пенсия възлизаща на 473,69лв., поради което е отказано определяне на пенсия по чл.10 вр. чл.23 от Договора, който размер щял да бъде по-неблагоприятен. Потвърдил и Разпореждане № ********** по протокол № 9/14.01.2020г. с което е отказано да му бъде определена добавка по чл.103 от КСО в размер на 75 на сто от социалната пенсия за старост, тъй като тя представлявала добавка към българска пенсия, каквато в случая на заявителя е отказано да бъде отпусната. Решението с указания за реда и сроковете за оспорването му е връчено на 14.04.2020г. на пълномощника на А., който го оспорил в срок с жалбата, депозирана по време на извънредното положение в РБълария, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието и приложено по делото без оспорване от страните като обективно и компетентно /л.25 от делото/. Вещото лице изчислява, че към датата на подаване на заявлението – 27.02.2019г. предварителният размер на българската пенсия за инвалидност на жалбоподателя е 8,92 лева. Посочения от РФ предварителен размер от 16 502,48 рубли на преизчислен при прилагане на Договора руска пенсия на А. в български лева се равнявали на 431,16 лева по централния курс на БНБ. Изплащаната към датата на заявлението от РФ руска пенсия на жалбоподателя в размер на 18130,29 рубли в български лева се равнявала на 473,69лева. Добавката за чужда помощ по чл.103 от КСО за пенсионерите с трайно намалена работоспособност над 90 на сто вещото лице сочи, че към датата на подаване на заявлението е 94,18лв. и представлявала 75 % от социалната пенсия за старост в размер на 125,58лв.

Вещото лице изчислява, че сумата от 431,16лв. явяваща се равностойността на 16 502,48рубли - преизчислената съобразно договора руска пенсия на А., плюс предварителния размер на българската му пенсия за инвалидност от 8,92 лв. и добавката за чужда помощ от 94,18лв. към нея, възлизат общо на 534,26лева. Без добавката за чужда помощ сборът от предварителния размер на българската пенсия за инвалидност от 8,92 лв. и преизчислената съобразно договора руска пенсия на А. от 16 502,48рубли равняваща се на 431,16лв. възлизали общо на 440,08лв.

Сбора от преизчислената по договора руска пенсия и българската пенсия ведно с добавката за чужда помощ формират общ размер на сумата за получаване от 534,26лв., който е по-висок и по-благоприятен за жалбоподателя от получаваната от него към момента на подаване на заявлението руска пенсия от 18130,29рубли представляващи 473,69лева.

При така установената фактическа обстановка, безспорно установена от доказателствата, съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването на акта, който засяга неблагоприятно правата и интересите му.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решение №2153-03-32/06.04.2020г. е издадено от компетентен орган – Директора на ТП – Варна на НОИ, съобразно чл.117, ал.1, т.2, б.а от КСО. Волеизявлението е в писмена форма, с обстоятелствена част в която са изложени фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено със съответната разпоредителна част. Спазено е изискването за форма на индивидуалния административен акт в чл.117, ал.3 от КСО и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всичко изложено води до извода, че не са налице основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК за отмяната му, респ. за обявяването му за нищожно.