Решение № 649 от 04.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Велико Търново, 04.12.2023 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20234100100039 по описа за 2023 година

Субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 226 aл.1 от КЗ(отм.) ввр. чл.223 ал.1 от КЗ(отм.) ввр. §.22 от ПЗР КЗ ввр. чл.51 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД; чл.223 ал.2 от КЗ(отм.) чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Ищците Е. Й. С. и А. П. С.(двамата чрез адв.Л. Г. от АК-Перник ) твърдят в исковата си молба, че И.Е. С. е техен син, като на 11.10.2006Г. същият претърпял тежко ПТП изцяло по вина на водача М. А. М., който при управление с превишена скорост на лек автомобил „Мерцедес 320 S” с ДК№...(собственост на Г. И. И.) в гр.Г.Оряховица на ул.„Отец Паисий” до кръстовището с ул.

„Родопи”, нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл.21 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което допуснал автотранспортно произшествие, удряйки с в железен стълб на светофарна уредба и стена на сграда, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се на предната седалка до шофьора спътник И.Е. С., изразяваща се във фрактура на лявата лонна кост и разместване на костите, изграждащи тазовия пръстен, разкъсно-контузии рани в перианалната област, както и тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно–мозъчна травма, контузия на мозъка с продължително коматозно състояние, персистиращ оток на мозъка и развитие на хидроцефалия. Вследствие описаните увреждания пострадалия претърпя значителни неимуществени вреди/болки и страдания/, изразяващи се с постоянно общо разстройство на здравето/последици от черепно-мозъчна травма будна кома /. Поради тежкото състояние пострадалия бил определен в първа група инвалидност -100% с чужда помощ с Решение на ТЕЛК№1485/14.05.2008Г. Виновният за ПТП водач М. А. М. бил осъден с влязла в сила Присъда№621/15.12.2008Г. по НОХД№1100/2008Г. на ГОРС, като вината му била установена с Решение№35/11.03.2009Г. по ВНОХД№9/2009Г. на ВТОС и с Решение№279/02.07.2009Г. н.дело№271/2009Г. на ВКС. Увреждащото МПС било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК„Л.И.”АД - валидна към деня на ПТП. За описаните неимуществени вреди И.Е. С. бил обезщетен с влязло в сила Решение по гр.дело№9707/2009Г. на 1

СГС, частично отменено с Решение по в.гр.дело№2463/2011Г. на САС, изменено с Решение№99/08.10.2013Г. по т.дело№44/2012Г. - IIт.о. ВКС. На 28.03.2022Г. И.Е. С. починал в резултат на първоначалните увреждания от вътречерепна травма, получена при ПТП и развили се в пряка причинна връзка от нея тежки и несъвместими с живота и здравето на увредения усложнения - белодробен и мозъчен оток, постравматична енцефалопатия, остра бъбречна недостатъчност. Ищците трудно преживявали Е. Й. С. и А. П. С. смъртта на своя син, като в продължение на близо 16 години са били неотлъчно до него и са полагали неимоверни грижи за възстановяването му от тежкото състояние, в което то се е намирало след ПТП. Преди ПТП ищците и пострадалия са имали изключително добри взаимоотношения, градени от раждането му.

Между тях била развита силна духовна и емоционална връзка до деня на ПТП, когато детето им в разцвета на силите си изпада в състояние на кома. Ищците полагали извънредни, дори нечовешки и свръх възможностите си грижи. Водили са сина си на прегледи, вземали са изключителни мерки за съхраняване на живота и здравето му, въпреки, че са били поставени в крайно затруднено положение – лечение в домашни условия след изписване от болничното заведение поради изчерпване на клиничната пътека. Въпреки трудностите, родителите на пострадалия полагали значителни усилия и изцяло са били отдадени в името на възстановяването на детето си. Те до такава степен са свикнали с присъствието на своя син, че все още не могат да повярват, че него го няма. Още повече, че поради дългия период от време, в който той е имал и периоди на подобрения, те са живеели с надеждата, че детето им ще се възстанови поне частично. Независимо от полаганите усилия, поради крайно тежките травми, ищеца е започвал да развива несъвместими с живота увреждания, от които е починал. И ищците се били изолирани за дълъг период от време, а след смъртта му - още повече са се затворили и търпят тежка социална изолация, тъй като няма кой да разберял мъката им и не искали да са в тежест на никого с тежката си съдба. Крайната тежест на случая се е отразила крайно неблагоприятно върху психиката и емоционалното състояние на двамата ищци. Загубата на детето им след толкова години на отдаденост и борба с всички възможни усилия и таените надежди, буквално ги е изпепелила от мъка. Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.226 aл.1 от КЗ(отм.) ввр. §.22 от ПЗР КЗ ввр. чл.51 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД (за всеки от Е. Й. С. и А. П. С.) по 200000.00лв.(общо 400000.00лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на И.Е. С. на 28.03.2022Г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2022Г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски и моли съда да определи адв.възнаграждение за процесуалния представител при условията на чл.38 ал.2 ввр. чл.1 от ЗАдв. ввр. чл.36 от ЗАдв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и броя на предвидените съдебни заседания в неговия ход.

Ответникът ЗК„Л.И.”АД(чрез юрисконсулт М. В., юрисконсулт Р.Б.Ч., юрисконсулт Н.

М.Г., юрисконсулт К. Ю.З.) оспорва предявените искове. Оспорва всички твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявените претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва материално-правната легитимация на ищците, като поддържам, че същите нямат качеството на лица с право на обезвреда по смисъла на чл.265 от КЗ(отм.). Прави възражение за изтекла погасителна давност по предявените претенции за обезвреда на неимуществени вреди по аргумент от разпоредбата на чл.197 от КЗ(отм.), съгласно която разпоредба правата по застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието, което в конкретният случай 2 се е осъществило на 11.10.2006Г.(преди повече от 16 години от датата, на която е предявена исковата молба). Счита, че застрахователят-ответник изпълнил вменените и от закона задължения за обезвреда на лицето с право на обезвреда за вреди, настъпили при процесното произшествие И. С., по водено съдебно производство за обезвреда на неимуществени вреди, приключено с произнасяне по гр.дело№44/2012Г. – IIт.о. ВКС, като присъденото в това производство застрахователно обезщетение било определено за пълното овъзмездяване на лицето с право на обезвреда, поради което исковите претенции, по които било образувано настоящето производство били изцяло неоснователни и не се дължи друго обезщетение, включително на ищците, включително и поради изтеклата погасителна давност. Правата по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се погасявали с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти(т.14 от ППВС№7/1977Г.). Началният момент, от който започва да тече давностния срок по прекия иск по чл.407 ал.1(отм.) от ТЗ предявен от увредения срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ започва да тече от датата на застрахователното събитие.

Макар произтичаща от един и същи юридически факт отговорността на застрахователя била ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързвала с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извъндоговорна и поради това той отговарял за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които са непредвидими - чл.51 ал.1 от ЗЗД. За да бъдат обезщетени новонастъпилите вреди от застрахователя, обаче предвид изричната разпоредба на закона тяхното проявяване трябва да е настъпило в срока на специалната застрахователна погасителна давност. Началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност за обезщетение за вреди от ПТП, включително и при ексцес, е момента на настъпване на застрахователното събитие. Счита, че настоящите претенции не биха могли да се обосноват и като претенции от ексцес, тъй съгласно теорията, претенцията за овъзмездяване на вреди от ексцес имала строго личен характер и може да се предяви само от пострадалия, а отделно - за да е налице ексцес, за увредения следва да е възникнало ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което(ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните. Оспорват се твърденията, че заявените като основание на исковите претенции неимуществени вреди са възникнали и търпени изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Мерцедес 320 S ” с ДК№..., като поддържа, че пострадалият И. С. е съпричинил за настъпването на травми при осъществяване на произшествието, поради извършено от негова страна нарушение на чл.137А от ЗДвП(към момента на произшествието същия е бил без поставен обезопасителен колан). Травмите на пострадалото лице били настъпили по причина от нарушаването от негова страна на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, като в причинна връзка от това е настъпил контакт с части и детайли от купето на превозното средство, и изпадане на тялото на терена. Навежда се довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и с това, че е бил в известност за употребата на алкохол от водача М., възприел е тази употреба непосредствено, респ. при обикновено внимание е могъл да установи външните признаци за алкохолно повлияване на водача, и не е отказал да бъде превозван от него, доброволно и без оказване на натиск или принуда се е качил в МПС, управлявано от алкохолно повлияно лице, с което поведение И. С. сам себе си е поставил в 3 опасност и е приел рисковете от превоза при посочените условия. И. С. бил на 11.10.2006Г. в питейно заведение, в една компания с водача М. М., непосредствено преди настъпване на произшествието. Приемайки по собствена воля да бъде пътник в превозно средство, управлявано от алкохолно повлиян водач, пострадалият С. сам себе си е поставил в риск и е приел съзнателно възможността от настъпване на вредоносен резултат, риска от възникване на които е могъл да предвиди. Оспорва претенциите за неимуществени вреди и по размер - освен недължими, са и изключително и прекомерно завишени както с оглед правнорелевантния момент, така и поради принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Не били съобразени на критериите за приложение на чл.52 от ЗЗД и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Оспорва изцяло акцесорните искове за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди като неоснователни, по съображения за неоснователността на главните искове. Претендират се разноските по делото(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение).

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

И.Е. С. е син на Е. Й. С. и А. П. С., като на 11.10.2006Г. същият претърпял тежко ПТП изцяло по вина на водача М. А. М., който при управление с превишена скорост на лек автомобил „Мерцедес 320 S ” с ДК№...(собственост на Г. И. И.) в гр.Г.Оряховица на ул.„Отец Паисий” до кръстовището с ул.„Родопи”, нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл.21 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което допуснал автотранспортно произшествие, удряйки с в железен стълб на светофарна уредба и стена на сграда, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на возещия се на предната седалка до шофьора спътник И.Е. С., изразяваща се във фрактура на лявата лонна кост и разместване на костите, изграждащи тазовия пръстен, разкъсно-контузни рани в перианалната област, както и тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно–мозъчна травма, контузия на мозъка с продължително коматозно състояние, персистиращ оток на мозъка и развитие на хидроцефалия. Вследствие описаните увреждания пострадалия претърпя значителни неимуществени вреди/болки и страдания/, изразяващи се с постоянно общо разстройство на здравето/последици от черепно-мозъчна травма будна кома /. Поради тежкото състояние пострадалия бил определен в първа група инвалидност -100% с чужда помощ с Решение на ТЕЛК№1485/14.05.2008Г.