Решение № 727 от 22.11.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Силистра, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н.Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20213420100177 по описа за 2021 година

Ищцата Д. Д. Й. твърди, че с решение по в.гр.д. № 411/2007 год. по описа на Окръжен съд В. В. Е. Т. е осъден да заплати на Б. Г. Б. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в размер на 16717,86 лв., като в изпълнение на това решение било образувано изпълнително дело № 20157110400454 по описа на ЧСИ Д. П. – Я. по което ищцата се явявала присъединен взискател. Ищцата твърди, че вземането на ответника Б. Б. не съществува, поради несъществуване на трудовото правоотношение от което то произтича (т.е. поради несключването на трудов договор), поради което моли съда да признае за установено, че В. Т. не дължи на Б. Б. сумата от 16717,86 лв. представляваща трудово възнаграждение, както и мораторна лихва върху него за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г. в размер на 4421,40 лв. Предявява и инцидентен установителен иск, чрез който моли съда да признае за установено, че между страните Б. Б. и В. Т. в качеството му на ЕТ с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ не е съществувало трудовото правоотношение, от което произтичат вземанията по изпълнителния титул на първия ответник. Аргументира тезата си с обстоятелството, че правният субект ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ не съществувал, тъй като тази фирма била регистрирана след регистрацията на друга такава – ЕФ „Няма – няма“, въпреки забраната по чл. 58, ал. 4 ТЗ едно лице да регистрира повече от една фирма като ЕТ. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Б. Г. Б. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни Твърди, че между него и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ възникнало трудово правоотношение на основание трудов договор от 03.06.2003 г., чрез който той бил назначен на длъжност „бизнес консултант“ с трудово възнаграждение в размер на 1650 лв.

1

При отхвърляне на исковете претендира присъждане на адвокатски хонорар в полза на процесуалния си представител.

Ответникът В. Е. Т. признава предявените искове.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 464 ГПК.

От представените по делото доказателства е видно, че чрез решение № 943 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4902 по описа за 2008 г. е признато за установено, че между Б. Г. Б. и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ е възникнало трудово правоотношение от 03.06.2003 г., което е съществувало до 08.04.2004 г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б. Б. заемал длъжността „посредник в бизнес услугите“ в предприятието на ЕТ срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 1650 лв. Чрез решение № 919 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 411/2007 г. по описа на ОС В., допълнено с решение 1469 от 30.11.2010 г., съдът осъдил ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В.

Т.“ да заплати на Б. трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в общ размер от 16717,86 лв., мораторна лихва за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г. в размер на 4421,40 лв., както законна лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда – 30.12.2005 г., до окончателното им плащане. Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист от 26.01.2011 г. за вземането си, по който към настоящия момент е образувано изп. д. № 20157110400454 по описа на ЧСИ Д. П. – Я.; по същото дело като взискател се присъединила ищцата въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2018 г., обективиращ вземане за трудово възнаграждение за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999 г. в размер на 208616,36 лв., заедно с мораторна лихва за периода от 30.06.1999 г. до 12.11.2018 г. в размер на 487927,21 лв.

Чл. 464, ал. 1 ГПК гласи, че когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника, като според ал. 2 на същата разпоредба този иск може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За установяване на вземанията си ответникът Б. представя ксерокопие от трудов договор от 03.06.2003 г., сключен между него и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, чрез който той е назначен в предприятието на ответника на длъжност „бизнесконсултант“ на пълно работно време срещу трудово възнаграждение в размер на 1650 лв., като в самия документ е отбелязано, че „работникът се задължава да постъпи на работа на 04.03.2003 г.“. По делото е представена и справка от НОИ за изпратени от работодателя уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, от което е видно, че на 03.06.2003 г. с придружително писмо с вх. № 03-999-03-00003176 от същата дата пред НОИ са представени три уведомления за сключени след 01.01.2003 г. трудови договори, единият от които на ответника Б.. Тази информация се потвърждава и от писмо от НАП, ТД – В., в което е 2 удостоверено, че в информационния масив на дирекцията има данни за сключен между тези страни трудов договор от 03.06.2003 г., който е прекратен на 08.04.2004 г. и по който работодателят не е внасял здравни и социални осигуровки. По делото също така е представена и служебна бележка, издадена на 16.12.2003 г. от ЕТ и предназначена да послужи пред „Дайнърс Клуб“, удостоверяваща, че Б. е назначен на трудов договор във фирмата от 04.03.2003 г. с брутно трудово възнаграждение от 1650 лв. Ответникът Т., както и самата ищца оспорват автентичността на трудовия договор и служебната бележка с възражението, че същите не са подписани от работодателя.

Според обясненията на ответника Б. той бил назначен в предприятието на ЕТ няколко месеца преди официалното подписване на трудовия договор, а самият договор бил изготвен в офиса на фирмата в гр. В. и му бил изпратен чрез куриер в няколко подписани от работодателя екземпляра, които той също подписал и върнал, като си задържал един от тях.

Тъй като фирмата се занимавала с консултантска дейност, свързана с издаването на бизнес визи за Англия, задълженията на ответника Б. се заключавали в консултиране на клиенти по телефона и в офиса и придружаването им до посолството на Великобритания за внасяне на документите. Тъй като възнамерявал да поиска издаването на кредитна карта от „Дайнърс Клуб“, Б. съобщил на някой от варненския офис на фирмата, че му е необходима служебна бележка за трудовите му доходи, при което такава била издадена от лице от този офис, сканирана и изпратена по и-мейл директно на нейния адресат (т.е. на „Дайнърс Клуб“). Б. също така твърди, че по възложение на В. Т. именно той създал офиса на фирмата в гр. В., т.е. наел го и го обзавел, като плащането на наема и разноските извършвал чрез служебни средства, предоставяни му от майката на Т. – Т., която му превеждала необходимите суми от по банков път – от нейната сметка в банка „Биохим“ по неговата, открита в същата банка.

За прекратяването на трудовия си договор той разбрал, когато И. Д., който от определен момент работил в офиса и му помагал, сменил патрона на входната врата и му обяснил, че договорът му е прекратен на по – ранен етап.

Разпитван през 2007 г. като свидетел по ДП № 418/2006 по описа на ОДП - В. ответникът Б. обяснява в по – големи детайли, че задълженията му спрямо В. Т., в когото се познавали от ученици, се изразявали в открИ.ето и разработването на офиса на фирмата му в гр. С., който първоначално няколко месеца се водел на негово (на Б.) име; впоследствие офисът бил преместен на по – долен етаж, като тогава горе – долу бил подписан и трудовия му договор. В показанията си ответникът излага сходна версия с тази, изразена в настоящото производство, като в нея се съдържа и уточнението, че подписването на договора се осъществило в присъствието на И. Д., също служител в софийския офис на фирмата.

В своите обяснения и показания по ДП № 418/2006 по описа на ОДП - В. В. Т. заявява, че не е подписвал трудовия договор на Б. и служебната бележка от 16.12.2003 г., тъй като по това време пребивавал в Англия, Б. никога не бил назначаван на договор във фирмата и същият бил откраднал от офиса в гр. В. бланка с логото и адреса на фирмата в Англия, тъй като имал достъп до офисите, за да ползва интернет. В последващи показания Т.

3 обяснява, че в края на 2002 г. или началото на 2003 г. се срещнал случайно с Б., който го помолил за помощ поради затрудненото си материално положение, и затова той започнал да му възлага изпълнението на поръчки предимно с характер на куриерски услуги срещу заплащането на минимални суми.

В показанията си по настоящото дело свидетелката Р. И. заявява, че в периода 2003 г.

– 2004 г. тя обслужвала счетоводно ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“, като запознавайки се с трудовия договор от 03.06.2003 г., признава, че именно тя го е изготвила, тъй като ръкописните текстове били изпълнени от нея. Твърди, че данните за договора били предоставени от служителка на ЕТ от офиса в гр. В., докато самата тя не познавала Б. Б.; предполага, че впоследствие именно тя го е представила в НАП или НОИ за регистрация съобразно създадената в отношенията им с търговеца практика. Тъй като съдействието, което оказвала на ЕТ, продължило в период от няколко месеца, свидетелката не била запозната кой е изпратил уведомлението за прекратяване на трудовия договор в НАП.

Разпитаната по искане на ответника Б. свидетелка К. Л. заяви, че е работила в търговското предприятие на ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ от м. януари 2003 г. до м. април 2004 г., като работното място било в офиса на фирмата в гр. В.. С Б. я запознал именно нейният работодател, който я уведомил, че той отговаря за дейността на фирмата в гр. С., а впоследствие при изпълнение на трудовите си задължения тя контактувала с него по телефона и по всяка вероятност двамата си кореспондирали по електронна поща.

Свидетелката потвърди, че трудовите договори в предприятието се изготвяли от Р. И..

Свидетелят Д. В., разпитан по искане на същия ответник, заяви, че той и Б. се познават от деца, както и че през 2003 г. – 2004 г. последният го информирал, че работи във фирмата на В. Е. Т., с когото покрай него се запознал и самият свидетел. Свидетелят бил осведомен, че работното място на Б. е в офиса на ЕТ, където го посещавал и където понякога присъствал, докато той попълва заявления на клиенти за работни визи.

По искане на ищцата бяха разпитани петима свидетели, първият от които – И. Д., посочи, че е работил в ЕТ „Ел ес би си лимитид – В. Т.“ от началото на 2003 г. до 2004 г., като работното му място се намирало в софийския офис на фирмата, където той бил единствения служител. Отрича такъв да е бил ответникът Б., когото твърди, че е виждал два – три пъти в същата офис сграда, на втория етаж, където се намирал и офиса на „Дайнърс Клуб“. На това място ответникът се подвизавал като момче за всичко, като изпълнявал дребни поръчки на служителите в „Дайнърс Клуб“ и от другите офиси, а самият той го черпил няколко пъти с кафе, но впоследствие му забранил да влиза в офиса, опасявайки се, че той рови по чекмеджетата.

Свидетелят И. Г. заяви, че е съсед в гр. С. с В. Т. и майка му, с която били приятели, като той бил осведомен, че Т. притежава фирма за издаване на бизнес – визи, към чиито услуги самият той прибягнал в края на 2022 г. – м. октомври или ноември. С тази цел той посетил няколко пъти офиса на фирмата в гр. С. и там бил обслужен от И. Д., който му съдействал при попълването на документите; същевременно в офиса нямало други служители, поради което свидетелят не се бил срещал с ответника Б., когото изобщо не 4 познавал. В началото на 2003 г. свидетелят получил виза и заминал за работа в Англия, като впоследствие той и съпругата му взели решение тя да се премести при него, като за тази цел тя също посетила офиса в началото на 2004 г., но тогава установила, че той е затворен.