Решение № 261039 от 16.02.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр. София, 16.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. № 9 410/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА

Прокуратурата на Република България да заплати на М.Х.Ш. следните суми:

- 15

000,00 лева на основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на досъдебно производство II-048/1999 г. на Военно-окръжна прокуратура - София, по което той е пострадал, плюс законната лихва от 04.09.2017 г. до окончателното изплащане;

- 15,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото. М.Ш. е със съдебен адрес – адвокат Е.Ф.,***, офис 10. Прокуратурата на Република България е с адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 2.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ на М.Х.Ш. срещу Прокуратурата на Република България за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 120 000,00 лева.

[3]

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА

РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[4]

В искова молба от 04.09.2020 г. М.Ш. е заявил, че е пострадал от престъпленията, които се разследват по сл. д. 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. д. 780-II/1998 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП), а след това в досъдебно производство II-048/1999 г. по описа на ВОП - „делото за Възродителния процес. Той е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера Белене от 03.01.1985 г. до 19.03.1986 г., а е бил лишен от свобода от 19.03.1986 г. до 16.06.1988 г. в село Костичовци.

[5]

Въпреки че наказателното производство по посоченото дело е започнало още през 1991 г., то все още не е приключило. Тази продължителност е прекомерна и е извън разумния срок. От това М.Ш. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване, безпокойство за резултата от делото, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, че то се води формално, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, Той оценява тези вреди на 120 000,00 лева, а ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не е изплатила обезщетение за тях. Затова М.Ш. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати: 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от забавеното разглеждане на описаното дело; обезщетение за забава от 04.09.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-8).

2. На ответника

[6]

Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. искът е недопустим за периода преди 15.12.2012 г., защото ищецът не е уточнил кое процесуално действие не е било извършено след тази дата, когато е влязъл в сила ЗОДОВ;

2. наказателното производство е продължило толкова дълго не по вина на Прокуратурата, а поради – неизпълнение на съдебни поръчки от Република Турция; фактическата му и правна сложност; връщането му от съда в досъдебната фаза;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор и допълнението към него, л. 106-111).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[7] М.Ш. е бил роден на *** г. в гр. Кърджали. На 28.11.1983 г. Министърът на вътрешните работи е издал заповед, с която е определил гр. Белене, Плевенски окръг, като място за прилагане на превантивна административна мярка „принудително установяване в друго населено място“ (заповедта, л. 24).

[8] На

03.01.1985 г. М.Ш. е бил настанен в трудово-възпитателно общежитие (ТБО) „Белене“ (удостоверението, л. 17). Два месеца по-късно, на 05.03.1985 г.

Министърът на вътрешните работи е наложил на М.Ш. превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за народната милиция (ЗНМ) принудително установяване в Белене за три години. Той е направил това, защото М.Ш. „[п]о време на провеждането на мероприятията за националното осъзнаване на турчеещите се българи се е срещал с турски дипломат и е предал негативна, клеветническа информация. Правел е изявления, че е необходимо да се организира въоръжена борба“ (заповедта, л. 13).

[9] На

11.03.1986 г. Министърът на вътрешните работи е издал втора заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗНМ спрямо М.Ш.. Министърът е направил това, защото е приел, че М.Ш. е „националист, подтиква познатите си към извършване на тежки противодържавни престъпления. По време на престоя си в Белене остава на твърди националистически позиции“. Този път М.Ш. е бил принудително установен за три години в село Костичовци, Видински окръг (заповедта, л. 14).

[10]

На 18.03.1986 г. М.Ш. е бил преведен от ТБО „Белене“ в с. Костичовци (удостоверението, л. 17). Там той е останал до 16.06.1988 г., когато е била прекратена превантивната административна мярка, взета спрямо него (заповедта, л. 16).

[11]

На 01.06.1990 г. Народното събрание е приело решение, с което е обявило политическа и гражданска реабилитация на 517 лица, неоснователно лишени от свобода в Белене във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани. Между тях е бил и М.Ш. (държавен вестник, л. 28-30; удостоверението, че М.Х.Ш. и М.С.М.са имена на едно и също лице, л. 95).

[12]

На 31.01.1991 г. Прокуратурата на Въоръжените сили е образувала сл. д. 1/1991 г. за престъпления по чл. 387, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК, изразяващи се в злоупотреба и превишаване с власт в периода 08.05.1984 г.-15.12.1988 г., включително чрез противозаконно задържане на български граждани в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ (определенията на СГС, л. 53-58; обвинителния акт, л. 192-219). Обвинителният акт е бил внесен в съда и е било образувано н. о. х. д. 1/1994 г. на Върховния съд, Военна колегия.

[13]

По делото ВС е установил, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на Прокуратурата за доразследване. Нарушенията, които ВС е установил, са били за това, че:

- не са били индивидуализирани с имена и адреси някои от пострадалите;

- не са били посочени конкретните правни норми, които е бил нарушил единият от обвиняемите;

- не са били спазени датите за разпит, за които са били уведомени обвиняемите, единият обвиняем е бил разпитан без да присъства адвокатът му, а протоколът за разпит не е бил подписан от прокурора (разпореждането 220-222).

[14]

На 19.02.1996 г. 94 граждани са подали жалба до Прокуратурата, с която са поискали да се потърси наказателна отговорност от бивши държавни ръководители за насилствената промяна на имена на български граждани, смъртта на някои от тях и принудителното установяване на други в Белене. Между жалбоподателите е бил и М.Ш.

(жалбата, л. 31-32).

[15]

На 19.12.1997 г. Прокуратурата отново е внесла обвинителния акт в съда, по който е било образувано н. о. х. д. 1/1998 г. на ВКС, Военна колегия (определенията на СГС, л. 53-58; обвинителния акт, л. 223). На 28.04.1998 г. ВКС е приел, че Прокуратурата не е отстранила съществените процесуални нарушения, установени с разпореждането на ВС от 1994 г. ВКС е установил и противоречие в диспозитива на обвинителния акт. Затова ВКС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Прокуратурата за доразследване (разпореждането, л. 251-254).

[16]

На 13.05.1998 г. сл. д. 1/1992 г. е било изпратено по компетентност на Военно окръжна прокуратура (ВОП). Първоначално то е било образувано като сл. д. 780-II/1998 г., а впоследствие като досъдебно производство II-048/1999 г. на ВОП-София (определението на СГС, л.

53-55).

[17]

На 21.01.2002 г. М.Ш. е бил разпитан във връзка с воденото досъдебно производство. По време на разпита са му били разяснени правата на пострадал по чл. 60-64 от НПК (отм.) (протокола, л. 127).