Решение № 19962 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19962 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110118863 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца **************************, ЕИК *********, срещу ответника В. И. П., ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 4770,38 лв., представляваща главница по Договор за кредит № **********/17.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 636,14 лв., представляваща лихва за забава за период от 26.12.2022 г. до 03.07.2024 г., сумата в размер на 762,54 лв., представляваща лихва за забава за период от 03.07.2024 г. до 29.12.2024 г., сумата от 2358,49 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.06.2023 г. до 03.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 77432/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Със същата искова молба са предявени и кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1831,07 лв., представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за кредит № **********/17.10.2022 г., и сумата от 2291,60 лв., представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга

„Флекси“ по

Договор за кредит

№

**********/17.10.2022 г., ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът **************************, ЕИК *********, твърди, че на 1

17.10.2022 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/17.10.2022 г., по силата на който ответникът му предоставил в заем сумата в размер на 5000 лв., при срок на кредита – 36 месеца, размер на месечна вноска – 243,48 лв., при ГПР в размер на 48,69 % и ГЛП – 48,69 %.

Общо дължимата сума по кредита била 8765,02 лв. Заявява, че ответникът е закупил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за същите дължи допълнителни възнаграждения в размер на 2000 лв. и 2500 лв., разсрочени за плащане към месечните погасителни вноски по кредита. Сочи, че ответникът се е възползвал от възможността за приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както и за отлагане плащането на определен брой погасителни вноски и намаляване на определен брой погасителни вноски.

Поддържа, че ответникът е направил плащания общо в размер на 1137,56 лв., след което преустановил изпълнение по договора. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което му били начислени лихви за просрочие.

Твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2024 г., като било изпратено уведомително писмо до ответника. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно отношение по посочения в исковата молба договор за кредит.

Поддържа, че процесният договор е недействителен, доколкото таксите „Фаст“ и „Флекси“, представляващи пряк разход по кредита, не са включени при формиране на ГПР. Действително прилаганият ГПР по кредита надхвърлял максимално позволения от закона праг. Поддържа, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ представляват скрито възнаграждение за ищеца кредитодател. Налице било заобикаляне на закона. Нищожни се явявали и сключените към договора анекси, както и самите клаузи, уреждащи заплащането на възнаграждения за допълнителните услуги. Било нарушение на забраната за събиране на комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че нищожна била и уговорката на възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че ГЛП надхвърлял четири пъти законната лихва. С оглед недействителността на целия договор за кредит следвало да бъде върната единствено чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, възлизаща на 5000 лв. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта:

Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК след подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предявените осъдителни искове също се явяват допустими по аргумент от чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По основателността на предявените искове:

2

Между страните са отделени за безспорни обстоятелства, а и се установява от договор за потребителски кредит ******************** № **********, че на 17.10.2022 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № **********/17.10.2022 г., по силата на който ************************** е предоставил на В. И. П. в заем сумата в размер на 5 000 лв., при срок на кредита – 36 месеца, размер на месечна вноска – 243,48 лв., при ГПР в размер на 48,69 % и ГЛП – 41 %. Ответникът е направил плащания общо в размер на 1137,56 лв.

Установява се от писмените доказателства по делото, че между страните е сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит да отлагане на вноски , при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 46,25 %. С Анекс № 2 от 09.03.2023 г., страните са предоговорили намаляване на размера вноските до сумата от 184,48 лева. Съгласно Анекс № 3 към договор за потребителски кредит от 29.04.2023 г., страните са договорили отлагане на вноски при запазване на ГЛП в размер на 41 % , а ГПР след сключване на анекса е в размер на 38,73 %, приели са нов погасителен план, за което приет между страните нов погасителен план, приложен погасителен план. Съгласно последния, договорът е следвало да бъде погасен на 33 месечни погасителни вноски, считано от 25.06.2023 г. до 25.02.2026 г.

Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено уведомително писмо от 04.07.2024 г. от ************************* до В. И.

П. за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, което е получено от ответника на 15.07.2024 г. видно от обратна разписка на ****************.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно и от справки за движението по платежна карта на В. П. от

********************************, се установява, че съгласно преводно нареждане с референция

№

************ с наредител:

************************** и получател: В. И. П. на 18.10.2022 г. след извършено рефинансиране по предходен договор за кредит е извършен превод на сумата от 2154,01 лева, с посочен номер на процесния договор като основание. Сумата от 2 845,99 лева е ползвана за рефинансиране на задължения по договор за потребителски кредит Стандарт № *********** от 27.04.2022 г. ГПР по договора без включване на анексите е в размер на 48,69 %, а при включване на разходи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 113,12 %. Във вариант на изчисления съгласно параметрите на договора и подписаните три анекса, вещото лице е установило,че ГПР при включване на разходи за лихва и за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 82,43 % . Вещото лице е установило, че извършените плащания по договора са в общ размер на 1137,56 лева, които са отнесени за погасяване на главница в размер на 229,62 лева, договорно възнаграждение в размер на 501,14 лева, услуги 377,33 лева, лихва за забава в размер на 9,47 лева, такси по тарифата в размер на 20 лева.

При така установеното, съдът приема, че страните са обвързани от облигационно отношение по договор за кредит, по който е предоставена на 3 кредитполучателя сумата от 5000 лева. Поради неплащане в срок на вноските на уговорените падежи, вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми на 15.07.2024 г. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г.

ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави. съдът дължи служебна проверка на тази клауза / чл.7, ал. 3 ГПК/. Аргумент за това следва и от мотивите на ТР № 1/2009 г., на ОСТК на ВКС, в което е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи. В разглеждания случай ответникът въвежда възражения, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и възражения за недействителност на отделни клаузи: за възнаградителните лихви, таксите „Фаст“ и „Флекси“.

При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която превишава двукратния размер на законната лихва.

В случая приетият в договора лихвен процент от 41 % е четири пъти размера на законната лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 10 %. С така уговореното възнаграждение се създава значително неравновесие между престациите, които си дължат страните.

Кредитополучателят като търговец, извършващ по занятие дейност по 4 отпускане на заеми, не следва необосновано да прехвърля риска от неплатежоспособност на кредитополучателя преимуществено върху последния, завишавайки цената на кредитиране с цел да компенсира евентуалните загуби от пълно или частично неиздължаване. По горните съображения, годишен лихвен процент от 41 % се явява нищожна клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

На следващо място, страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието в т. 15 „ Допълнителни услуги“, че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т.15.1, допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на

Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65752076-07bf-4814-b684-0cdc8c08a805