Определение № 2639 от 23.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2639 гр. София, 23.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101505 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Г. Л.“ Е., действащо чрез адвокат Д. Х. от АК – Б., срещу въззивно решение № 559 от 26.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 906/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 219 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 902/2023 г. по описа на PC - П., въззивният съд е осъдил „Г. Л.“ Е., ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Й. И., следните суми на следните основания: - сумата от 11 170,59 лева (единадесет хиляди сто и седемдесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща сбор от дължими и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (04.07.2023 г.) до окончателното изплащане; - сумата от 1 441,56 лева (хиляда четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава на дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. за период на забава от датата на забава на всяко отделно трудово възнаграждение до предявяване на иска (04.07.2023 г.); - сумата от 45,88 лева (четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща сбор от дължимо и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; - сумата от 1029,24 лева (хиляда двадесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; - сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за период на забава от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила като същото е и необосновано.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в 1 противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос, касаещ задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 761/2010 г., ГК; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4744/2008 г; решение № 553 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. дело № 196/2012 г.; решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г.; решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г.; решение № 214 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д №112/2016 г.

Отделно счита, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна с твърдения за нейната неоснователност. Претендират се разноски в производството.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу тази част на въззивното решение, с която е уважен предявеният иск за сумата от 1 029.24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; както и по отношение на акцесорния уважен иск за сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за период на забава от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г. Искът за обезщетение за неползван платен годишен отпуск е самостоятелен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 224 КТ. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК тази част на въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на този иск е до 5 000 лв. и съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК решението е влязло в сила по отношение на него. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане и касационното производство по делото следва да се прекрати в посочената недопустима част.

В останалата й част – относно уважената част от иска за трудово възнаграждение за сумата от 11 170,59 лева, както и по отношение на уважените акцесорни искове за сумата от 1 441,56 лева обезщетение за забава на дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. за период на забава от датата на забава на всяко отделно трудово възнаграждение до предявяване на иска (04.07.2023 г.); както и за сумата от 45,88 лева (четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща сбор от дължимо и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение в посочената му част.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството пред РС- Петрич е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Й. И. срещу „Г. Л.“ Е., представлявано от Б. А., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми на следните основания: 16 851,11 лева, представляваща сбор от дължими и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 2 292,20 лева, представляваща обезщетение за забава на дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., за период на забава от датата на забавата на всяко отделно брутно трудово възнаграждение до предявяване на иска (05.07.2023 г.);

45,88 лева, представляваща сбор от дължимото и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 1029,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 50 лева, представляваща обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за период на забава 2 от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.

Въззивният съд е приел за установено, че видно от приетото като доказателство по делото копие от трудов договор, на 11.01.2018 г. между ищеца (служител) и ответното дружество (работодател) е сключен трудов договор № 4/11.01.2018 г., съгласно който работодателят възлага, а служителят приема да заема длъжността шофьор товарен автомобил, пълно работно време с основно месечно възнаграждение 510 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%, основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни като с допълнителни споразумения към трудовия договор трудовото възнаграждение на ищеца през исковия период е променяно. Съдът е констатирал, че със Заповед № 23/31.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.01.2023 г.; че по делото са приети като доказателства заверени копия от разчетно-платежни ведомости на ответното дружество за периода м. юли 2020 г. - м. декември 2022 г., в които в графа „подпис“ са положени подписи за ищеца; че видно от приети като доказателства по делото заявления от ищеца последният е поискал от работодателя да ползва в процесния период платени годишни и неплатени отпуски; че от приобщената по делото преписка във връзка с депозирана от ищеца жалба до Инспекция по труда — Б. се установява, че по жалба на ищеца е извършена проверка в ответното дружество относно спазване на трудовото законодателство като с протокол за извършена проверка № П./20.04.2023 г. на Д.- Б. са дадени предписания на работодателя да начисли и изплати на ищеца парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност съгласно чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ. Съдът е констатирал, че от приетото като доказателство по делото извлечение от банкова сметка на ищеца в „Банка Д.“ АД се установява, че работодателят е изплащал през исковия период по банков път на ищеца суми с основание командировъчни и заплата, както следва:

23.07.2020 г. — 977,92 лв. с основание командировка и заплати м.06.2020 г.; 10.03.2021 г. - 512,49 лв. с основание работна заплата за м.02.2021 г.; 23.07.2021 г. - 977,92 лв. с основание командировка и работна заплата м.06.; 06.08.2021 г. - 977,92 лв. — работна заплата м.07 и командировки;

11.08.2021 г. — 2249,20 лв. — трудово възнаграждение м.07.2021 г. и командировки; 18.08.2021 г. 1955,83 лв. - трудово възнаграждение м.07.2021 г. и командировки; 23.09.2021 г. - 977,92 лв. работна заплата и командировки м.08; 13.10.2021 г.- 2933,75 лв. - работна заплата и командировки м.09; 02.12.2021 г.- 977,92 лв. - работна заплата и командировки; 15.03.2022 г. - 516,49 лв. - работна заплата м.02.2022; 25.05.2022 г.- 977,92 лв. - работна заплата и командировки; 07.12.2022 г. - 586,75 лв. - заплата и командировки, а останалите преводи по банковата сметка на ищеца са с основание за плащането - командировки и един превод с основание аванс. Съдът е посочил, че в производството пред районния съд е назначена и приета съдебно-почеркова експертиза със задача изследване на подписите, положени за ищеца в платежните ведомости, като от заключението на вещото лице се установява, че подписите в платежните ведомости за получени заплати на П. Й. И. за претендираните месеци не са идентични на подписите, изписани от П. Й. И. и използвани за сравнителен материал. Съдът е отбелязал, че от заключението на вещото лице по съдебнопочерковата експертиза се установява, че подписите за П. Й. И. в заявленията за ползване на отпуск, с изключение на заявлението за ползване на 7 работни дни платен отпуск, считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г. са изписани от П. Й. И.. Съдът е посочил констатациите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а именно: че за исковия период 01.07.2020 г. 31.12.2022 г. начисленото трудово възнаграждение на ищеца е в общ размер от 12 587,02 лв., начисленото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на 246,12 лв., възнаграждение за платен годишен отпуск- 1 832,90 лв. или общо начисления за исковия период — 14 666,04 лв.; през исковия период размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца е променяно, както следва: от 11.01.2018 г.- 510 лв.; от 01.01.2019 г.- 560 лв.; от 01.01.2020 г.- 610 лв.; от 01.01.2021 г.- 650 лв.; от 01.04.2022 г.- 710 лв.; а размерът на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 КТ във вр. с чл. 17 НСОРЗ, въз основа на което следва да определи размерът на обезщетението по чл. 224 КТ е брутното трудово възнаграждение на последния отработен месец декември 2022 г. — 727,04 лв., средното брутно дневно възнаграждение е в размер на 38,27 лв.; като за периода 01.07.2020 г.- 31.12.2022 г. ищецът е имал право на 50 работни дни платен отпуск; размерът на законната лихва за забава, изчислен 3 върху всяко отделно месечно чисто трудово възнаграждение, считано от датата на съответния падеж до 04.07.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) е 1 965,05 лв.; размерът на законната лихва за забава, изчислен върху всяко отделно месечно допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, считано от датата на съответния падеж до 04.07.2023 г. е 61,08 лв.; че за командироването на ищеца П. И. съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина са издавани заповеди за командироване със задача извършване на международен превоз на товари в ЕС с товарен автомобил, собственост на дружеството; че дневните пари са в размер на 50 евро за всички командировки, с изключение на три дни в месец август 2022 г., за които дни са определени 90 евро на ден; че ищецът е бил в командировка през исковия период общо 594 дни; че начислените командировъчни пари за тези дни са в общ размер от 28 470 евро с левова равностойност 55 682,48 лв., а по банкова сметка на ищеца от ответното дружество са преведени суми в общ размер на 89 518,63 лв. Съдът е посочил и изводите на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, с която вещото лице е изготвило вариант за дължимите брутни трудови възнаграждения при допускане, че за всеки месец от исковия период на ищеца се начисли трудово възнаграждение, като се вземат предвид заявленията за платен и неплатен отпуск, подписани от ищеца. Въззивният съд е посочил, че при този вариант основното трудово възнаграждение на ищеца за исковия период е в размер на 14 990,85 лв., допълнителното възнаграждение за прослужено време - 295,22 лв., платен годишен отпуск — 1 565,04 лв. или общо брутно трудово възнаграждение в размер на 16 851,11 лв., съответно нетно трудово възнаграждение- 13 076,11 лв. като са посочени и размерите на законната лихва за забава. Съдът е отбелязал, че вещото лице е посочило, че нетното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 13 076,11 лв. е изплатено по банков път в евро в „Банка Д.“ АД.