Решение № 13174 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13174 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110103969 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. С. К. срещу „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните вземания:

1. сумата от 440,67 лева, представляваща главница; сумата от 15,48 лева, представляваща лихви и сумата от 83 лева, представляващи разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 39/2009 г. по описа на ДСИ Стефка Алексиева, прекратено и образувано отново при ЧСИ Орлин Мендов с № 588/2015 г.;

2. сумата от 412,52 лева, представляваща главница, сумата от 27,14 лева, представляващи лихви и сумата от 83 лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 12973/2009 г., по описа на СРС, 89ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 205/2010 г. по описа на ЧСИ Михаил Делибозов;

3. сумата от 344,08 лева, представляваща главница, сумата от 36,05 лева, представляваща лихви и сумата от 103 лева, представляващи разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 4183/2011 г. по описа на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 4038/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев;

4. сумата от 272,28 лева, представляваща главница, сумата от 17,03 лева, представляваща лихви и сумата от 83лева, представляващи разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. 35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е въз основа на който е образувано изп. дело № 15793/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев.

Ищецът твърди, че е установил, че срещу него са образувани горепосочените изпълнителни дела и сочи, че всичките се отнасят за задължения към ответника относно 1 ползването на ел. енергия в имот, който не бил собственост на ищеца, нито се ползвал от него. Излага, че изначално не е било налице валидно облигационно правоотношение, че не е участвал в производствата по издаване на изпълнителен лист, както и че никога не е бил регистриран на посочения адрес. Твърди, че три от изпълнителните дела към момента са прекратени. ИД 15793/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев сочи, че е действащо и излага, че по него са предприети незаконосъобразни изпълнителни действия. Развива съображения в насока, че сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано ИД 15793/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, са погасени по давност. Моли съда да признае за установено, че не дължи горепосочените суми на ответника, поради изтекла давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва, че ищецът е осъден да му заплати горепосочените суми, но счита, че не може да бъде пререшаван въпросът относно наличието на облигационни отношения между страните, както и предоставянето на ел. енергия. Счита, че в случая са предявени два иска – за установяване недължимост на сумите поради липса на облигационни отношения, неправомерно начисляване на ел. енергия и такъв за установяване недължимост на сумите поради изтекла давност. Излага подробно, че давността за процесните вземания не е изтекла, като сочи, че по ИД 15793/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Митов и ИД 588/2015 г. по описа на ЧСИ О.Мендов са предприемани изпълнителни действия. Сочи, че по ИД 205/2010 г. по описа на ЧСИ М. Делибозов не е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради това, че длъжникът се е укривал. С оглед описаното не били предприети изпълнителни действия. Развива подробни съображения в насока, че давността за процесните вземания е 5 годишна, че същата не е текла, докато трае съдебният процес /в случая заповедното производство/. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Налице са твърдения за настъпило конкретно обстоятелство, водещо до погасяване на вземанията след влизане в сила на заповедите за изпълнение и издаване на процесните изпълнителни листове в полза на ответника – изтекла погасителна давност, по което съдът е длъжен да се произнесе в рамките на настоящото производство. Доводите на ищеца, че не бил потребител на електрическа енергия и не бил уведомен за издадените заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК са недопустими и не подлежат на разглеждане в настоящото производство, тъй като съгласно нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, подлежащите на принудително изпълнение притезания, установени с влезли в сила заповеди за изпълнение, могат да бъдат оспорени единствено въз основа на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта /каквото е изтеклата погасителна давност/. В случай, че връчването на преписите от заповедите за изпълнение на длъжника е нередовно, процесуалният ред за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423 ГПК, каквито възражения в случая ищецът не твърди да са подадени пред СГС в рамките на преклузивния едномесечен срок от узнаването, а видно от подадените от ищеца молби по изпълнителните дела, той е узнал за издадените заповеди за изпълнение на 16.09.2021г. Ето защо, предмет на 2 разглеждане в настоящото производство е конкретно релевираното от ищеца твърдение за изтекла погасителна давност за вземанията по изпълнителните листове.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Дори когато изпълнителното дело е прекратено, наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: - 440,67 лева, представляваща главница; 15,48 лева, представляваща лихви и 83 лева, представляващи разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 39/2009 г. по описа на ДСИ Стефка Алексиева, прекратено и образувано отново при ЧСИ Орлин Мендов с № 588/2015 г.; - 412,52 лева, представляваща главница, 27,14 лева, представляващи лихви и 83 лева, разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч.гр.д. № 12973/2009 г., по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 205/2010 г. по описа на ЧСИ Михаил Делибозов; - 344,08 лева, представляваща главница, 36,05 лева, представляваща лихви и 103 лева, представляващи разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 02.06.2011 г. по ч.гр.д. № 4183/2011 г. по описа на СРС, 90-ти състав, въз основа на който е образувано изп. Дело № 4038/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев; - 272,28 лева, представляваща главница; 17.03 лева, представляваща лихви и 83 лева, представляващи разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.06.2009 г. по ч.гр.д. 35430/2008 г. по описа на СРС, 74-ти състав.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приобщените изпълнителни дела.

Също така от съдържанието на изпълнителните дела и отбелязванията на гърба на изпълнителните листове се установява, че процесните вземания не са погасени чрез принудително изпълнение.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително 3 изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни иск за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното от ищеца твърдение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая всички процесни изпълнителни листове са издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, к огато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

По отношение на вземанията по изпълнителен лист от 03.07.2008 г. по ч.гр.д. № 13696/2008 г., по описа на СРС, 53-ти състав.

От приобщения препис от изп.д. № 20039/2009г. на Държавен съдебен изпълнител при Софийския районен съд, 17-ти участък, се установява, че същото е образувано по молба на ответника от 12.03.2009г. въз основа на процесния изпълнителен лист.

С молба от 16.05.2009г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши опис на движимите вещи на длъжника. Такъв не е извършен.