Решение № 909 от 18.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Варна , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500428 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 288658/11.12.2020г., депозирана от В.

Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ***, ет.4, ап.З, действаща чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Решение № 261188 от 13.11.2020г., постановено по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Г. З. Н., ЕГН **********, срещу въззивницата, иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК и е прието за установено по отношение на В. Х. Н., ЕГН **********, че Г. З. Н., ЕГН **********, е собственик на придобити с лично имущество 26 870/81 636,34 идеални части от ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в град Варна, жк. „Аспарухово“, ***, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж – ***, под обекта: *** и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973 идеални части от общите части на сградата, който е придобит по време на брака, сключен на 27.08.2005г. и прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по гр.д. № 7165/2009г. по описа на Районен съд – Варна, чрез договор за покупко–продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1, том III, рег. № 5739, дело № 355/22.06.2006 г. на нотариус П. Д., и гореописаният недвижим имот е допуснат до делба между страните при следните квоти: 54 253,17/81 636,34 идеални части за Г. З. Н., ЕГН **********, от които 27 383,17/81 636,34 идеални части – придобити в режим на СИО и 26 870/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество по дарение, и 27 383,17/81 636,34 идеални части за В. Х. Н., ЕГН ********** - придобити в режим на СИО.

Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за необоснованост и 1 неправилност. Застъпва се, че ВРС е приел, че действителната продажна цена на делбения имот е в размер, различен от обективирания в нотариалният акт за покупко-продажба (28 000 евро), а именно - 41 740 евро, въпреки че това обстоятелство не е установено при условията на пълно и главно доказване. Сочи се, че съдът е приел безкритично представените договори за дарение, въпреки че по силата на чл.181, ал.1 от ГПК, частните документи имат достоверна дата за трети лица от деня, в който са заверени, докато процесните договори нямат такава нотариална заверка, като се излага в тази връзка и че ВРС не е обсъдил в мотивите си, въведеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за нищожност на договорите за дарение поради липса на форма. Излага се, че извършеният превод по сметка на "РУНИК" ООД може да се приеме за реално предаване на сумата във връзка с дарение от родителите на въззимваемия, но с дарствено намерение по отношение на семейството. Дори да се приеме, че родителите на ищеца са имали дарствено намерение единствено спрямо него, се застъпва, че следва да се приеме, че последният е извършил дарение спрямо въззивницата на тази парична сума, с оглед участието и на двамата в покупко-продажбата на делбения имот. Твърди се също така, че съдът не е обсъдил възражението на ответницата, че преведените суми в размер на 21 000лв. и 5 780лв. не са част от покупко-продажната цена на недвижимия имот, а са суми заплатени за подобрения в същия. В заключение се излага, че за да приеме предявения иск по чл.23, ал.2 от СК за основателен ВРС се позовал само на свидетелските показания на майката на ищеца, която е заинтересована от изхода на делото, предвид близката родствена връзка, както и на писмени доказателства, представляващи частни диспозитивни документи, неносещи подписа на ответницата. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба между страните при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, като предявеният иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли се и за присъждане на съдебно-деловодните разноски по установителния иск по чл.23, ал.2 от СК в полза на въззивницата.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. З. Н., чрез пълномощника си адв. Р. М.а, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който моли за оставянето без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано, както и за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Излага се, че ВРС е обсъдил всички събрани по законния ред доказателства по делото – както писмените, така и гласните такива, и е постановил решението си в унисон с утвърдената постоянна съдебна практика. Застъпва се, че посочените в жалбата документи, за които се твърди да са оспорени, произхождат от продавача по сделката и обвързват страните по делото. Във връзка с твърдението, че заплатените от родителите на ищеца средства са за подобрения в имота, се излага, че към момента на преводите на паричните средства имот все още е имало изграден, за да може да се говори за подобрения в него, както и че пред първата интанция не са посочвани конкретно извършени подобрения в имота. Застъпва се също така, че самият предварителен договор в случая е този обратен документ, удостоверяващ действителната цена по сделката.

Оспорва се като несъстоятелно твърдението, че с участието на съпругата в покупката на имота, ищецът е извършил дарение по отношение на нея на подарените му средства.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба с вх. № 262298/12.01.2021г., депозирана от В. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ***, ет.4, ап.З, действаща чрез процесуалния си представител адв.И.Д. от ВАК, срещу Определение № 264895/21.12.2020г. по гр.д.№ 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, с което постановеното по делото решение е допълнено в частта за разноските, като ответницата – частен жалбоподател е осъдена да заплати на Г. З. Н. сумата от 1899,77 лева, представляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението се обжалва с твърдения за необоснованост и неправилност. Застъпва се, че доколкото представеният по делото Договор за правна помощ, защита и съдействие е нечетлив, то следва да се приеме, че липсват представени от насрещната страна доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което разноски не следва да се присъждат на ищеца.

2 жалба.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната В проведеното открито съдебно заседание въззивницата В.Н. се представлява от пълномощника си адв. И.Д., която поддържа депозираните въззивна жалба и частната жалба, съответно оспорва отговора на въззивната жалба.

Въззиваемият Г.Н. се представлява от адв. Р. М.а, която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на същата и застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваните решение и определение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 2228/2020г. по описа на ВРС, 53 състав, е образувано по предявени от Г. З. Н. срещу В. Х. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 23, ал. 2 СК и чл. 34 ЗС за приемане на установено по отношение на ответницата, че ищецът е вложил лични средства в размер на 26 873,10 лева, поради което притежава по трансформация 26 873,10/81636,34 идеални части следния недвижим имот, закупен по време на брака с ответницата: ЖИЛИЩЕ – АТЕЛИЕ с идентификатор ***, находящо се в град Варна, ж.к. „Аспарухово“, ул.

„Д.Д.“ № 24, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж – ***, под обекта: *** и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м., 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973 идеални части от общите части на сградата, както и за допускане до делба на описания недвижим имот при следните квоти: 27 381,62/81 636,34 идеални части придобити в режим на СИО от ответницата и 54 254,72/81 636,34 идеални части за ищеца, от които 27 381,62/81 636,34 идеални части – в режим на СИО и 26 873,10/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество по дарение.

В исковата молба се излага, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 27.08.2005г. и съотвтно е прекратен с Решение № 3519/25.11.2009г., постановено по гр.д. № 7165/2009г. по описа на Районен съд – Варна. Сочи се, че на 27.02.2006г. същите сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно жилище – ателие с идентификатор ***, находящо се в град Варна, ж.к. „Аспарухово“, ***, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., като на същата дата бащата на ищеца превел на продавача сумата от 21 000 лева. С оглед закупуването на имота, на 20.06.2006г. страните сключили договор за банков кредит за сумата от 28 000 евро, като на 22.06.2006г. бил сключен и окончателният договор за покупко-продажба на процесния имот, в който, ищецът твърди, че като цена на имота била посочена равностойността на банковия кредит, а не действителната цена по предварителния договор. Сочи се, че окончателните задължения по предварителния договор в размер на 5 780 лева също били преведени на продавача от родителите на ищеца. Поради изложеното последният твърди, че е вложил в закупуването на посочения недвижим имот лични негови средства, дарени от родителите му, в размер на от 26 900 лева.

С депозирания отговор на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си адв.

И.Д., оспорва реалната покупна цена на процесния имот да е различна от посочената в нотариалния акт, а именно – 28 000 евро. Твърди се, че сумата от 26 873 лева е заплатена за подобрения в имота, осъществени от „Руник“ ООД по силата на устен договор със страните.

Ответницата излага, че родителите и на двете страни са им дарили парични средства по повод на сключения от тях граждански брак, като намерението било да се надари семейството. Отправя се искане за допускане до делба на процесния недвижим имот при равни квоти, като се моли за отхвърляне на иска с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и 3 чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно от представения по делото Договор № 606/27.02.2006г. за включване в ново строителство, сключен между Г. З. Н. (като купувач) и „Руник“ ООД (като продавач), цената на процесния имот е уговорена като левовата равностойност на 41 740 евро по фиксинга на БНБ към деня на плащането, като е предвидено сумата да се изплати, както следва: 21 000 лева – до седем работни дни след подписване на договора и остатъка до два месеца след издаване на Протокол Образец № 14, по посочена в договора банкова сметка на продавача.

От приетите като писмени доказателства Платежно нареждане от 27.02.2006г. за сумата от 21 000 лева и Преводно нареждане от 13.07.2006г. сумата от 5 780 лева, двете с наредител З.Г. Н. /баща на ищеца/ се установява, че последният е превел цитираните суми по посочената в Договор № 606/27.02.2006г. за включване в ново строителство банкова сметка. Посоченото и за двата превода основание е "покупка на жилище".

По делото са представени два договора за дарение, съответно от 27.02.2006г. за сумата от 21 000 лева и от 13.07.2006г. за сумата от 5 780 лева, първият от които сключен между родителите на ищеца като дарители и последния като дарен, а вторият - между бащата на ищеца като дарител и последния като дарен.