Решение № 198 от 07.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Казанлък, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510103047 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. Н. М. от АК-Я., с адрес: ****, партер, против „К.“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Н. П. – управител. Ищецът твърди, че на **** г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който получил в собственост сумата от 1600,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50.00 % и ГПР в размер на 62.97%. В договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителната вноска 4 х 66,67 лв. и 14 х 153,14 лв. с крайна падежна дата 23.02.2026 г. Съгласно чл. 6 (1) от договора за кредит страните се споразумели, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Съобразно чл. 18.1 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6 (1) от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 079,36 лв., която ще се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план. Счита, че ищецът не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка. Сочи, че процесният договор бил нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от 1

ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не изпълнил и изискването на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 62.97% излизал извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размерът на ГПР.

На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, която предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението.

Това създавало предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Тази неустойка изначално не притежавала обезпечителна и обезщетителна функции и съставлявала скрито оскъпяване на кредита. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит водело до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Д. М. М., ЕГН **********, против „К.“ ЕООД, ЕИК 207024290, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ****/ **** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Претендира разноски в производството. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която сочи, че поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното о. с. з. Депозирал е молба, в която поддържа изложеното в отговора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

2

В доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит с твърдените клаузи, които го правят нищожен, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци и от там, че договорът е действителен.

Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит от **** г. за сумата 1600 лв., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 3079,36 лв. при непредставяне на обезпечение, което не е включено в ГПР, съгласно заключение по съдебно- счетоводна експертиза № ****г., изготвена от вещо лице И. М. Н.. Вещото лице е констатирало, че посоченият в договора ГПР - 62,97% е формиран при следните параметри: главница по договора - 1600,00 лева; фиксиран лихвен процент - 50%; месечни анюитетни погасителни вноски; брой погасителни вноски – 18; гратисен период - 4 месеца. При включването на неустойката в ГПР, размерът му би бил 524,7971%. Към 28.02.2025г. ищеца не е извършвал никакви плащания по кредита.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са посочени, императивно установени реквизити, които договорът следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В чл. 3, ал. 3 от договора за потребителски кредит е разписан погасителен план, видно от който кредитополучателят дължи в допълнение на посочените по-горе вноски, така също и 18 бр. вноски общо за сумата от 3079,36 лв., представляваща неустойка, съобразно чл. 6 от договора. В текста на посочените клаузи е записано, че се дължи неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя, в 2-дневен срок след сключване на договора да предостави на кредитора обезпечение на задължението с една от следните възможности – банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на посоченото в чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, която уговорка съдът намира, за нищожна. Поръчителите (едно или две физически лица), следва да отговарят кумулативно на следните условия – имат осигурителен доход общо в размер на най-малко три пъти размерът на минималната работна заплата за страната, а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне два пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени с кредитора, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по 3 активи, така и по погасени задължения, съгласно данни в ЦКР към БНБ и да предоставят служебна бележка от работодател или друг документ удостоверяваш получавания от тях доход. Предоставянето на обезпеченията е обвързано от 2 дневен срок от сключване на заемния договор. Претендираната неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение – предоставяне на обезпечение по договора. Неизпълнението на това задължение не е свързано пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, накърнява добрите нрави и поставя в неравностойно положение икономически по-слабата в преговорите страна по правоотношението.

Съобразно договорения механизъм на формиране на неустойката (начислена е 2 дни след сключването на договора, като стойността й е добавена към дължимите погасителни вноски), не се достига до обезщетяване на вече реално възникнали вреди в патримониума на кредитора, съответно – санкционирането на длъжника за неизпълнението му по договора, а до неоснователно обогатяване на лицето, което има право на неустоечно вземане – кредиторът би могъл да получи обезщетение за вреди от презюмирано неизпълнение, като в същото време длъжникът да е изпълнил точно и в срок.

В резултат на неизпълнение на това задължение, на заемополучателя е начислена неустойка в размер на 3079,36 лв., която надхвърля почти двойно от стойността на предоставената заемна сума от 1600 лв. и е проявление на недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави (вж. т.

3 Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК).

Съдът намира, че уговорката за неустойка при описаните условия е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, алт. 1 и 2, предл. 2 ЗЗД, като грубо потъпкваща и нарушаваща правата на потребителя на финансовата услуга, изцяло възползвайки се от господстващото финансово положение на дружеството заемодател. Използването на договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора е недопустимо, поради което такива неустоечни клаузи са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В случая е налице и значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Договорената неустойка е включена в задължението на кредитополучателя, чрез добавяне стойността на съответната месечна погасителна вноска към вноските, дължими за предоставената сума за ползване, въпреки, че представляват разход, свързан с договора за кредит.

4

Въпреки това, вместо да бъде упомената като разход по кредита, респ. като компонент на ГПР, неустойката е включена в месечната погасителна вноска, дължима от кредитополучателя. По този начин съдържанието на процесния договор не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената цена за допълнителна услуга, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК. Ограничението въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК е поставено за общия разход по кредита, с цел да се предотврати прекомерното му оскъпяване, чрез въвеждане на твърде високи преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв тип, доколкото липсва нормативно установено ограничение на размера до който е допустимо да се уговаря възнаградителна лихва. Поради това съдът е длъжен да следи служебно за валидността на подобни уговорки, изхождайки от съответствието им с добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се третират неравноправно, икономически слаби участници в оборота за облагодетелстване на друг.

В случая, съдът намира, че потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови изисквания, поради което договорът е изцяло нищожен.