Решение № 661 от 10.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Бургас, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20262100500697 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 223/02.02.2026г. постановено по гр.д.№ 6185/2025г. по описа на Районен съд Бургас, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша” № 2, е осъдена да заплати на В. Д. З. с ЕГН ********** сумата от 1533,88 евро, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на образуваното досъдебно производство ДП № 3292 ЗМ-729/15.10.2024г. по описа на 4-то РУ на ОДМВР Бургас, като исковата претенция е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 1533,88 евро до пълния претендиран размер от 3067,75 евро.

Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 409,03 евро, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие на образуваното досъдебно производство ДП № 3292 ЗМ-729/15.10.2024г. по описа на 4-то РУ на ОДМВР Бургас, като исковата претенция е отхвърлена като неоснователна за разликата над сумата от 409,03 евро до пълния претендиран размер от 791,99 евро.

ПРБ е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 283,77 евро деловодни разноски.

Срещу решението, в частта, с която исковите претенции са уважени, е постъпила въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Б. Кузманова – прокурор при РП- Бургас.

Изложени са оплаквания, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно. Сочи се, че за доказване на претърпените неимуществени вреди, ищецът е ангажирал единствено гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Д. И., с която същият живее на семейни начала. При преценката на показанията й съдът не отчел евентуалната нейна предубеденост и заинтересованост от благоприятен за ищеца резултат от изхода на делото, въпреки, че отношенията помежду им предполагали пристрастност при интерпретиране на подлежащите на доказване факти. Според въззивната страна изложените от свидетеля обстоятелства във връзка със състоянието на ищеца, че бил подтиснат, затворил се в себе си, страдал от безсъние, не се подкрепяли от други 1 доказателства, което поставяло под съмнение тяхната вярност. По делото не било установено ищецът да е търсил лекарска помощ, да е приемал успокоителни или сънотворни медикаменти или други добавки с подобен ефект. Ето защо въззивникът счита, че изпитаното от ищеца притеснение е обичайно такова, извън рамките на стресови състояния, изискващи обезщетение. Нито свидетелката, нито родителите му се усъмнили, че ищецът употребява наркотични вещества. Същият не е изгубвал работата си, а продължил с ежедневните си социални и битови ангажименти. Затова въззивната страна намира, че с тези показания не се доказват реално търпени от ищеца вреди, техния размер, както и че същите са пряк и непосредствен резултат от воденото досъдебно производство, т.е. непосредствената им връзка с поведението на Прокуратурата по конкретното наказателно производство.

Жалбоподателят акцентира също, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, а впоследствие самото делото било прекратено, разследването протекло в разумни срокове, спрямо ищеца не била взета мярка за неотклонение, с което да са били ограничени правата и свободното придвижване на ищеца. Затова намира, че се касае до обичайно претърпени неудобства от воденето на наказателно производство. В тази връзка счита, че претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Намира, че определеното от съда обезщетение в размер на 1533,88 евро /3000 лв./ за претърпени неимуществени вреди е изключително прекомерно завишено, несъобразено с константната съдебна практика и със залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Отбелязва, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че единствените действия на прокуратурата спрямо ищеца са били да прекрати досъдебното производство, докато неговото образуване и отнемането на свидетелството за управление не били в резултат на нейните действия.

Иска от съда решението в обжалваната част да бъде отменено. Евентуално, в случай, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди се приеме за основателен, моли размерът му да бъде намален и съответно съобразен със залегналите в чл. 52 от ЗЗД принципи и константната съдебна практика.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. Д. З., въпреки, че пълномощникът му е получил препис от същата на 23.03.2026г.

Преди откритото съдебно заседание въззивната страна е представила становище от прокурор Гергана Илиева от ОП- Бургас, с което се поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като се иска решението да бъде отменено изцяло или обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено. Направено е възражение за прекомерност на евентуално претендираните във въззивната инстанция разноски от въззиваемия, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия- адв. Андон Андонов оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в оспорената му част, с която исковете срещу нея са уважени частично. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че на 15.10.2024г., движейки се с лек автомобил „О.К.“ с peг. №***, 2 собственост на приятелката му Д. И. И.а, в гр. Бургас, на път Втори клас №2-79 на временно изградено КПП - Нафтатрейд срещу бензиностанция „Нафтатрейдинг“ посока гр. Бургас, около 01:30 ч. бил спрян за проверка от полицаи при ОД на МВР- Бургас. При проверката с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARRD-0026, устройството отчело наличие на наркотично вещество- амфетамин. Съставени били Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и Акт за установяване на административно нарушение, а свидетелството за управление на МПС било отнето до разрешаване на въпроса с отговорността му. По настояване на водача бил издаден талон за медицинско изследване на кръв, като същият бил съпроводен до медицинското заведение, където дал кръвна проба за химичен анализ.

Предвид констатираното деяние- управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, срещу ищеца било образувано досъдебно производство №3292 ЗМ-729/2024г. по описа на Четвърто РУ Бургас, а ищецът бил задържан в поделенията на МВР. Към момента на проверката и задържането му с него били приятелката му и собственик на автомобила- Д. И. И.а, както и Полина Валентинова Куртева, които той трябвало да откара до летището в гр.София за предстоящия им полет до М. на 15.10.2025г, в 7:40 часа. Полетът им не бил осъществен поради задържането на ищеца и призоваването им като свидетели на 16.10.2025г.

Сочи, че според заключението на химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза при извършените изследвания на предоставените биологични проби не е установено наличие на алкохол и наркотични упойващи вещества. На 07.05.2025г. досъдебното производство било прекратено с постановление, а на ищеца било върнато свидетелството за управление на МПС.

Ищецът твърди, че непосредствено след задържането му и отнемането на СУМПС бил много уплашен и стресиран, тъй като не знаел какво да следва и какво да очаква.

Упълномощил адвокат във връзка с образуваното ДП, за да го защитава и да извършва системни проверки за резултата от токсикохимичната експертиза, за което заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Сочи се, че ищецът е скромен, възпитан и интелигентен човек, сдържан и спокоен, но много притеснителен и чувствителен. Ползва се с изключителен авторитет навсякъде в обществото. Има чисто съдебно минало, без да е бил реабилитиран. Никога не се е сблъсквал с органите на полицията и съд, поради което неоснователното вменяване на вина след проверката с теста и задържането му в ареста породили у него много страх и други неприятни чувства. Непосредствено след проверката и получаването на положителен резултат от теста ищецът изпитал силно чувство на стрес, което впоследствие преминало в безсъние и песимизъм, чувство на безпомощност, унижение, че спрямо него се е провела проверка за наличието на наркотични вещества без да е употребявал никога такива и без да е проявявал никакви външни признаци, които да подсказват за такава употреба, респективно налагането да му бъде извършена проверка, изпитвал усещане за несигурност и недоверие в органите поради произволът с фалшиво положителните тестове. След преживения интензивен и продължителен стрес настъпили качествени изменения в живота му, както в емоционален, така и в финансов план. Твърди, че в момента, когато е бил отчетен фалшиво положителния тест е имал намерение да заживее в чужбина, където пребивавала и приятелката му, както и да работи като шофьор, като имал обещана позиция за шофьор на камион в Швейцария, но поради отнемането на СУМПС получил отказ да започне работа. В тази връзка започнал да се безпокои за здравето си, тъй като не можел да спи и да се храни нормално, а така също и за работата и бъдещето си предвид влошената икономическа обстановка в България.

Твърди, че тъй като приятелката му Д. И. не успяла да пътува със закупения билет за полета на 15.10.2024г., се наложило ищецът да й закупи нов билет към М. за 17.10.2024г., който бил на стойност 438,47 лева. Освен стойността на билета, се наложило да заплати и още 159 евро (в български лева 311,13 лева), представляваща цената за закъснението за 3 паркинга, тъй като автомобилът й паркиран в М. престоял повече от планирания престой.

Заявява, че гореизложеното обосновава наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за вреди по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвид незаконосъобразно образуваното и водено срещу него наказателно производство. Претендира Прокуратурата да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на образуваното досъдебно производство, както и сумата 1549,60 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от ищеца, от които 438,47 лв. – самолетен билет до М., 311,13 лв. –заплатен паркинг на летището в М., а така също 800 лв. адвокатски хонорар.

Предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Представени са писмени доказателства и са ангажирани гласни такива.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна- Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор в Районна прокуратура Бургас, е представила писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Изтъква се, че ищецът не е ангажирал доказателства за причинените му неимуществени вреди, техния вид и размер, както и за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между моралните вреди и незаконното обвинение. Не били ангажирани доказателства ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Сочи се, че за нуждите на специалния деликт изразът „обвинение в извършване на престъпление“ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да се тълкува в тесния наказателно процесуален смисъл, а не по широко, като цитира практика на ЕСПЧ в този смисъл. Акцентира се, че всички твърдени вреди са резултат от действия на трето на спора лице - МВР, извършени в рамките на административно производство, приключило преди наказателното, поради което Прокуратурата не е страна по материалното правоотношение и не е пасивно легитимирана да отговаря за вредите от провеждането на неточен тест за наркотици, съставянето на АУАН и изземването на свидетелството за правоуправление. Единствените действия, извършени от ответника след законосъобразното образуване на досъдебно производство при наличие на законен поводи достатъчно данни били назначаването на химико-токсилогична експертиза и прекратяването на наказателното производство. В това производство ищецът не е придобивал никакво качество, като дори при образуването на ДП неговото име не било посочвано.