Решение № 769 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20215300101340 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. П. Й., ЕГН ********** от гр.*****, ул.“*****“№** и М. С. Ж., ЕГН ********** от гр.*****, ул.”******”, бл**, ет.**, ап.**, подадена чрез пълномощника адв.И.И. против Д. Р. Р., ЕГН ********** от с.*****, общ.*****, обл.******.

Ищците твърдят, че на ******* в гр.******, хотел „****”, стая №**** ответникът след употреба на алкохол и наркотични вещества умишлено е причинил смъртта на дъщеря им З. М.С. По случая срещу ответника било образувано ДП №243/2018г. по описа на СДВР за извършено престъпление по чл.115 от НК. В хода на разследването били назначени експертизи, установяващи, че Д. Р. не може да носи наказателна отговорност, тъй като страда от психично заболяване /параноидна шизофрения/. По тази причина наказателното производство било прекратено. Ищците твърдят, че към момента на деянието ответникът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тъй като са имали много 1 силна връзка с дъщеря си, болката и страданието от нейната загуба са непреодолими и непоносими. По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки ищец сума в размер на 200 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, причинени от умъртвяването на З. М.С. ведно със законна лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С влязло в законна сила решение № 1237 постановено на 17.10.2023г. по гр.дело № 835/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив ответникът в настоящото производство Д. Р. Р. е поставен под пълно запрещение.

С решение №1/01.12.2023г. органът по настойничество и попечителство при Община *****-***** е определил настойник на Д.

Р. неговата майка Л. М. Р.. В предоставения на страната срок за становище, процесуалния й представител –адв. И. депозира писмено такова, с което оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът обсъди събраните по делото доказателства и установи следната фактическа обстановка:

З. М.С.е починала на ******* –факт-удостоверен с акт за смърт № *****съставен от Община ******, и е оставила за свои законни наследници : ищците в процеса, нейни родители.

С постановление за прекратяване на наказателното производството от 15.10.2019г. по ДП № 243/2018г.- по описа на СДВР ,влязло в законна сила ,досъдебното производство водено за престъпление по чл.115 от НК е прекратено. В мотивите на постановлението ,прокурорът при СГП е установил следното : Чрез интернет сайт за запознанства З. С.а се запознала Д. Р., с когото установили и поддържали връзка. Уговорили се освен по телефон, така и чрез мобилното приложение „Вайбър“ да се срещнат на **** в 2 гр. ******. На **** около ***** З. С.а наела стая № **** в хотел „****“ гр. ******, като предплатила четири нощувки и където очаквала да пристигне конституирания като обвиняем в посоченото досъдебно производство Д. Р.. Около ***** на **** З. С.а напуснала хотела, като се върнала около ***** на **** като с нея бил обвиняемият Р.. На ***** около **** З. С.а излязла от хотела и се върнала обратно в **** За времето след **** на ***** до около ***** на ******* /когато излиза от хотела/ обвиняемият Р. умъртвил З. С.а, чрез удушаване - механична асфиксия, чрез притискане шията на жертвата, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

Жертвата се е борила с нападателя си за което свидетелстват установените при извършеното освидетелстване - охлузвания, кръвонасядания и драскотини в областта на главата, гръдния кош, дясна мишница и дясна лакътна свивка. При извършения впоследствие анализ по метода на ДНК профилирането се установява наличието на клетъчен материал произхождащ от обвиняемия Р. намерен под ноктите на жертвата. От ноктените изрезки иззети от обвиняемия Р. се установява ДНК материал произхождащ от жертвата З. С.а. В генезата на смъртта участвала и нанесената от обвиняемия Р. тежка лицева и черепно-мозъчна травма.

В досъдебното производство били изготвени съдебно психиатрична и психологична експертиза /СППЕ/ както и повторна петорна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, крайните изводи на които относно състоянието на обвиняемия Р. към момента на извършване на престъплението са идентични,и от заключенията на които се установява,че Д. Р. страда от параноидна шизофрения. Заключението на вещите лица изключвало възможността обвиняемият Р. да е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания период **** - ******* както и да участва в наказателното производство и дава адекватни обяснения относно предмета на 3 делото. Вещите лица категорично са отхвърлили хипотези на евентуална симулация, включително метасимулация от страна на обвиняемия, като е анализирана и възможността обвиняемият да е „коригирал“ поведението си с оглед възприятията му по време на проведено съдебно заседание на 19.12.2018г. при което вещите лица са коментирали хипотези на симулация. Възприемайки изцяло заключенията ,прокурорът при СГП е приел,че към момента на извършване на престъплението при обвиняемият Р. е бил налице медицинския критерий по чл. 33, ал. 1 НК, обуславящ невменяемост.

Това състояние е било пречка същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и поради което е приел, че при обвиняемият Р. е налице и юридическият критерий, обуславящ невменяемост на лицето,на което основание наказателното производство против Д. Р. е прекратено и по отношение на него са приложени принудителни медицински мерки.

Прието по делото е заключението на комплексна съдебномедицинска експертиза на вещи лица –д-р В. А.- психиатър и клиничен психолог М. М.- К. ,от което се установява следното : Д. Р. страда от параноидна шизофрения; психически и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на психоактивни вещества; разстройство вследствие на комбинирана употреба на метадон, кокаин, амфетамини и канабиноиди; психотично разстройство. Към момента на изготвяне на експертизата, Д. Р. не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи в пълен обем.

Експертите посочват,че към момента на извършване на инкриминираното деяние: ********* Д. Р. се е намирал в състояние на остра фаза на „ продължително разстройство на съзнанието“.

Поведението му е било агресивно, неадекватно, хаотично, неподредено, мотивирано от неразбираеми психопатологични стимули, ръководено от възникналата налудна продукция, употребата 4 на наркотични вещества и неприемането на назначените медикаменти за терапия на параноидната шизофрения.

Събрани по делото са гласни доказателства : показанията на св.

В. и Й., от които се установява,че ищците много трудно и тежко са приели смъртта на дъщеря си. Психическата травма е голяма, и с времето не отминава. Скръбта и болката се засилвали.

При така установеното, съдът приема следното :

Ответникът е противопоставил възражения, изкючващи гражданската му отговорност за вреди. Възраженията са несъстоятелни по следните съображения:

Деликтната отговорност в гражданското право не се покрива с наказателната отговорност и при определени предпоставки наказателно неотговорните лица могат да носят гражданска отговорност, ако са нарушили правилото да не се вреди другиму.

В чл. 45 от ЗЗД е въведено основно положение, че всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на деликвента е да обори презумпцията за вина.

В конкретния случай настоящият състав счита, че ответникът не е оборил по категоричен начин презумпцията за вина. Възможността на извършителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи следва да се преценят към момента на извършването на непозволеното увреждане. От назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза не се установява по безспорен начин, че към момента на деянието – ********* ответникът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него. Вещите лица са категорични ,че към посочения момент Д. Р. се е намирал в състояние на остра фаза на „ продължително разстройство на съзнанието“. Поведението му е било агресивно, неадекватно, хаотично, неподредено, мотивирано от неразбираеми психопатологични стимули, ръководено от възникналата налудна 5 продукция, употребата на наркотични вещества и неприемането на назначените медикаменти за терапия на параноидната шизофрения.

С Решение № 2469 от 8.X.1973 г. по гр. д. № 1410/73 г., I г. о. ВС на НРБ приема следното : „ Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не носи отговорност за вредите, които е причинил в състояние на неспособност. С едно изключение, без значение е на какво се дължи последната: на постоянна душевна болест или на временно помрачение на съзнанието. Без значение е също така дали преди извършване на деянието деликвентът е бил поставен под запрещение или след това, или пък въобще неговата дееспособност не е ограничена по реда на чл. 275 и сл. ГПК. Нещо повече: деликвентът може да е бил поставен под запрещение преди извършване на деянието и въпреки това да е граждански отговорен, ако въпреки поставянето под запрещение той е можел да разбира и да ръководи постъпките си. Важното е да се констатира от фактическа страна дали извършителят на деянието е бил в такова състояние по време на деликта, което не му е давало възможност нормално да преценява своите постъпки или пък нормално да ги ръководи.

Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си носи отговорност пред увредения само в случай, че състоянието на неспособност виновно е причинено от самия него - чл. 47, ал. 2 от ЗЗД. „

В конкретният казус,съдът съобразявайки се с посочената съдебна практика, приема ,че неспособността виновно е причинена от Д. Р. , който като знае своето страдание : параноидна шизофрения , употребява наркотици и изпада в състояние да не може да разбира и да ръководи действията си. Ето защо , следва да се ангажира деликтната му отговорност, която произтича от общото правило да не се вреди другиму.

При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с 6 критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и взе предвид доказаните от гласните доказателства болки и страдания от неимуществен характер, търпяни от ищците поради загубата на дъщеря им, с която са били в прекрасни взаимоотношения на силна обич и привързаност, както и момента на настъпване на увреждането -********** и намира, че за репариране на вредите следва да присъди сумата от по 100 000 лева – за всеки един поотделно, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -***** до окончателното изплащане.

Разноски в полза на ищците не се присъждат, тъй като такива не се претендират.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 8 000 ,00 лева и в полза на Окръжен съд Пловдив 1 072,00 лева –разноски за експертиза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А Д. Р. Р. ,ЕГН **********, представляван от законния си представител Л. М. Р. ,ЕГН ********** от гр.***** ,ул.“ *****“№** –настойник, със съдебен адрес : гр. ***** ,ул.“*****“№**,ет.*,офис ** –адв. В. И. да заплати на Г. П. Й.,ЕТН ********** ,със съдебен адрес : гр.******, жк ***** ,бл.****,вх.*,ап.**, -адв. И. И. –САК сумата в размер на 100 000,00 /сто хиляди / лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от умъртвяване на дъщеря й З. М.С.на *********, ведно със законната лихва, считано от ******* до окончателното изплащане, като за разликата до 200 000,00 лева отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Р. Р. ,ЕГН **********, представляван от законния си представител Л. М. Р. ,ЕГН ********** от гр.***** ,ул.“ 7