Определение № 15194 от 11.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15194 гр. София, 11.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505984 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане от 07.04.2025 г. по гр.д. №13065/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, с което е отхвърлено заявление с вх. №74395/04.03.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Т.Г.Р..

В жалбата се твърди, че сумите за допълнителни услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит, а същите са свързани с управлението на кредита, както и че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания акт и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу сочения длъжник за претендираните суми.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на определението на СРС решаващи изводи за неоснователност на заявлението на жалбоподателя по реда на чл.410 ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното:

Съгласно чл.411 ал.2 ГПК, районният съд разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповедта освен в случаите по т.1 – 4 от цитираната разпоредба, в които съдът се произнася с разпореждане, с което отхвърля заявлението – арг. от чл.413 ал.2 ГПК. И в двата случая се касае за произнасяне по същество на заявлението, като в единия случай съдът отхвърля искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение, като се произнася с разпореждане. Съдът се произнася с мотивирано разпореждане единствено в случаите, при които отхвърля заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като именно този съдебен акт подлежи на обжалване (чл.413 ал.2 ГПК).

На основание чл.411 ал.2 т.2 ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави относно претендираното вземане 1 по заявлението. В упражняване на правомощието си по чл.411 ал.2 т.2 ГПК, заповедният съд служебно е извършил проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, поради което не е излязъл извън присъщите си правораздавателни функции в заповедното производство, каквито оплаквания се поддържат с жалбата. СЕС се е произнесъл в решение Banco Español de Crédito (C 618/10, EU:C:2012:349) относно естеството на отговорностите, с които е натоварен националният съд по силата на разпоредбите на Директива 93/13 в рамките на заповедното производство, когато потребителят не е възразил срещу връчената му заповед. В него е приел по-конкретно че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно „in limine litis“ или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. Може да се гарантира ефективна защита на произтичащите от тази директива права, само при условие че системата на националното процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор.

Основанието за отказ по чл.411 ал.2 т.2 ГПК се преценява единствено въз основа на твърденията по заявлението, които в случая водят до извод за противоречие със закона.

Приложение към процесното правоотношение, съгласно изложените факти и обстоятелства от заявителя, намират разпоредбите на ЗПК, а така също въз основа на препращане и ЗЗП.

Същността на претендираните суми за допълнителни услуги е да се възмездят направените от кредитора разноски при събиране на просрочените вземания. Тези разходи са такива, свързани с управлението на кредита и тяхната недължимост от страна на длъжника следва от закона /решение №4314 от 27.06.2017 г. по адм.д. №3945/2017 г. на Административен съд - София-град/. Всяко действие по събиране на забавено от длъжника вземане има пряко отношение към гарантиране правилното протичане на договорните отношения и изпълнението на задълженията от страните по тях (решение №1329 от 01.03.2017 г. по адм.д.

№11215/2016 г. на Административен съд - София-град). Предвид изложеното, същите са разходи по управление на кредита по смисъла на чл.10а ал.2 ЗПК, с което нарушават забраната за начисляването им в същата разпоредба. Разходите за допълнителни услуги не са от категорията на „такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“, визирани в чл.10а ал.1 ЗПК, тъй като липсва насрещно задължение – не се получава допълнителна услуга.

Същевременно, обаче, в чл.11 ал.1 т.15 ЗПК е предвидена, като задължително съдържание на договора за потребителски кредит, стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Съгласно разпоредбата на § 1 т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Също така в чл.19 ал.3 т.1 ЗПК е предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. С включване на процесната такса ГПР надвишава законоустановения максимум. Оттук настоящият състав счита, че вписаните параметри в договора за кредит не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. По този начин размерът на ГПР ще надхвърли допустимите 2 от чл.19 ЗПК пет пъти размера на законната лихва (50 %).

Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява изцяло недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите за потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която е императивна по своя характер, а за приложението на императивните материално правни норми съдът следи служебно. Съобразно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, но доколкото заявителят не е изпълнил указанията на съда за установяване дължимия от длъжника остатък от чистата стойност на кредита, то и съдът не може да установи какъв е действителният размер на остатъка от чистата главница, поради което следва да отхвърли заявлението изцяло, с оглед защитата на потребителя.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, т.е. съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №58211 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д.

№13065/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 178 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3