Определение № 3894 от 28.10.2019, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3883/2019
- Вид
- Определение № 3894
- Подписан
- 28.10.2019
- Състав
- ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 8650 от 21.08.2019 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Определение № 4240 от 20.11.2019 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Определение № 4820 от 27.12.2019 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Определение № 344 от 23.01.2020 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Решение № 479 от 16.04.2020 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Определение № 1708 от 09.06.2020 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Определение № 260310 от 25.09.2020 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Разпореждане № 263675 от 17.12.2020 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
- Разпореждане № 261937 от 05.03.2021 · ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3894 Година 28.10.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми октомври Година
2019 в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3883 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът, чрез пълномощник, е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск допустим.
Като неоснователно следва да се отхвърли възражението на ответника в отговора му за местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му на С. районен съд, където твърди, че е неговото седалище. Според нормата на чл. 115, ал. 1 ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието Именно такъв е и предявеният от ищцата иск по чл. 45 ЗЗД по делото за вреди от непозволеното й увреждане, изразяващо се в твърдяната злоупотреба с процесуалното право на ответника на подаване на молба за образуване на посоченото в исковата й молба изпълнително дело по описа на Ч.К.А., с кантора в С. и район на действие - района на Старозагорския окръжен съд, от което следва, че местоизвършването на описаното в исковата й молба увреждащо деяние е в С.. Тази норма е специална и урежда особена местна подсъдност на такива дела, като процесното.
Поради това дерогира общата местна подсъдност по чл.
105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, на която ответникът е основал възражението си. Поради това местно компетентен да разгледа и реши предявеният от ищцата иск по делото е именно сезираният с него Старозагорски районен съд, а не посоченият от ответника С. районен съд (чл. 115, ал. 1 ГПК). Възражението му за местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни по делото.
Следва да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на подписите на ищцата, като посочи точно, по номер и дата - платежното нареждане и договора за правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от проверка на тяхната автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се ползва от същите (чл. 193, ал. 2 ГПК).
Следва да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание и да допълни непълното си искане за задължаване на ищцата, като посочи точно по номер и дата оригиналите на договора за правна защита и съдействие и платежното нареждане, които твърди, че се намират у нея и иска от съда да я задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.
Следва да се даде възможност и на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.А., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която да бъде посочено точно делото/документите, които се намират у него и се иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило това изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това искане.
Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на ответника в отговора за местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му по местна подсъдност на С. районен съд.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата вземания, са посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че с решението по гр.д. № 282/2016 г. на Районен съд П., се осъждал ответника да заплати на ищцата сумата от 1899.25 лева, представляваща командировъчно обезщетение за дневни пари за покрИ.е на разходи по време на командироването й в - в периода от 18.07.2014 г. до 11.11.2014 г. (вкл.), и законна лихва върху главницата от 28.06.2016 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане, и сумата от 600 лева съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат. Също така, да заплатяла в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата от 75.97 лева държавна такса за разглеждане на иска и сумата от 100 лева съдебно-деловодни разноски по изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. С цитираното решение се осъждала да заплати на ответника и сумата от 250.20 лева съдебно-деловодни разноски за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с частта от иска, по отношение на която производството било прекратено. В изпълнение на съдебния акт, на 13.03.2018 г., превела 250.20 лева по сметка на ответника в банка С., което било видно от вносна бележка № 8710-045-010862-2018-03-13. Въпреки това, един ден по-късно, ответникът се сдобил с изпълнителен лист № 102/14.03.2018 г., въз основа на подлежащо на изпълнение решение № 99/05.10.2017 г. по гр.д. № 282/2016 г. на Районен съд П..
Изпълнителният лист бил издаден в полза на ответника. На 16.05.2018 г., два месеца след като извършила плащането, за което била осъдена, било образувано изпълнително дело № - на Ч.К.А. с район на действие Окръжен съд С., въз основа на подадена молба от ответника и представен изпълнителен лист. Изпратена била покана за доброволно изпълнение, връчена на 07.06.2018 г., видно от която, общото й задължение по изпълнителното дело към 17.05.2018 г. било 1006.42 лева. Наложен бил запор върху трудовото й възнаграждение.
Поради тези обстоятелства потърсила правна защита, като за това сключила договор за правна зашита и съдействие № 0214163/07.06.2018 г. с предмет - „защита, процесуално представителство и съдействие на длъжника по изп. дело № 435/2018 г. по описа на Ч.К.А., с рег. № - в КЧСИ". Цената на договора била 420 лева, платени в брой. В изпълнение на поетите задължения с договора било изготвено възражение, в което били наведени фактически и правни аргументи за недобросъвестност на образуваното изпълнително дело, и отправена молба за прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК. Към възражението била приложена, като доказателство за изплатената сума, вносна бележка от 13.03.2018 г. на С.. Възражението било входирано под № 8083 от 15.05.2018 г. при Ч.К.А.. Възражението било изпратено за становище до ответника и процесуалния му представител по изпълнителното дело, като било видно от обратните разписки, че същото било получено на 04.07.2018 г.
По изпълнителното дело не било постъпило становище по възражението. На осн. чл. 433 ГПК било приключено изп.д.
№ 435/2018 г. на Ч.К.А., за което било изпратено съобщение. Ищцата получила същото на 12.07.2018 г., чрез пълномощника си по делото. Съобщението адресирано до пълномощника на ответника се върнало, като непотърсено в кантората на ЧСИ. Тази фактическа обстановка й давала основание да претендира имуществено обезщетение за нанесено непозволено увреждане от ответника, изразяващо се в образуване на изпълнително дело, без на практика да било налице изпълнително основание. В случая ответникът, чрез упражняването на едно по принцип правомерно действие - образуване на изпълнително дело, целял постигането на неправомерен резултат, включително чрез въвеждането в заблуждение на компетентния държавен орган в лицето на съдебния изпълнител. С представянето на изгубилия основанието си изпълнителен лист, ответникът целял неправомерно да постигнел и осъществял чрез принудителното изпълнение обогатяване на патримониума си със суми, които не му се следвали. Видно от изложената фактическа обстановка, ищцата заплатила на ответника на 13.03.2018 г., а изпълнителното дело било образувано на 15.05.2018 г., през който период, от плащането до образуване на изпълнителното дело, взискателят имал възможност да установи многократно, че ищцата била заплатила дължимата му сума. С действията си ответникът нарушил едно от основните начала в гражданския процес - добросъвестно да упражнява своите процесуални права. Основно правно задължение според Конституцията било да не се допускала злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнявало права или законни интереси на други.
Изложените обстоятелства водели до логичния извод, че била налице злоупотреба с процесуално право. Изпълнителното производство, което било инициирано от ответника чрез превратно упражняване на процесуални права, в което ищцата била длъжник, довело до причиняване на имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение с цел получаване на правна защита и съдействие. Обедняването на патримониума й с 420 лева било в пряка причинно-следствена връзка с образуваното изпълнително дело. Ето защо искът й по чл. 45 ЗЗД бил основателен. На следващо място, тъй като в изпълнителното производство не бил предвиден механизъм, по който длъжникът да можел да възстанови сторените от него разноски, в случай, че производството се окажело образувано неоснователно, настоящото производство се явявало единствената й процесуална възможност, по пътя на която можела да удовлетвори възникналото в нейна полза вземане за сторените й имуществени вреди. В този смисъл било и посоченото в исковата й молба решение на ВКС. Съгласно т. 1 от TP № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, направеното плащане в брой, което било отразено в договора за правна защита и съдействие, придавало на същия характер на разписка. В случая ищцата заплатила 420 лева в брой адвокатски хонорар по договора за правна защита и съдействие № 0214163/07.06.2018 г. С тези аргументи искът й се доказвал по основание и размер. Що се отнасяло до местната подсъдност на същия, следвало да се приложи чл. 115, ал. 1 ГПК, като изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, давала възможност по иск за обезщетение при непозволено увреждане, той да се предявял по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността бил предоставен на увредения от деликта ищец. За местоизвършване се считало всяко място, на което се бил осъществил елемент от фактическия състав на направомерното деяние. Избраната от ищеца подсъдност обвързвала съда и той не можел да препраща делото на другия алтернативно по компетентност съд, в който дух била посочената в исковата й молба съдебна практика. В случая образуването на изпълнителното дело било извършено в С., което действие в настоящия иск се твърдяло, че било неправомерното увреждащо действие. Поради това за ищцата възнкикнала правната възможност от предявяване на иска по местоизвършване на нарушението, а не по седалище на ответника.
Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6570fa63-2324-47f0-b06c-c4a222d1809a