Решение № 18473 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18473 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110100439 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 79,84 евро ( 156,16 лева), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 141,16 лева по Договор за застраховка „Каско“ по полица № *** за увреден лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано в резултат на преминаване автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на Околовръстен път на гр.

София при завой към ул. „Самовско шосе“, и сумата в размер на 15 лева ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 08.01.2026 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.01.2021 г. около 18:00 ч. на Околовръстен път на гр. София при завой към ул. „Самовско шосе“ в непосредствена близост до бензиностанция „ОМВ“, лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, управляван от Д. П., преминал през необезопасена дупка на пътното платно, при което са настъпили повреди по предна дясна гума и джанта на моторното превозно средство. Представителят на страната поддържа, че към момента на възникване на описания пътен инцидент между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, по силата на което застрахователят изплатил на собственика застрахователно обезщетение в размер на 141,16 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че пътят, на който е реализирано произшествието, представлява част от републиканската пътна мрежа, като ответникът в нарушение на задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 167 ЗДвП е проявил небрежност при поддръжката му, което противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява 1 описания в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие и наличието на пряка-причинно следствена връзка между инцидента и описаните увреждания по моторното превозно средство. В допълнение е отбелязано, че е налице неяснота относно точното място на възникване на пътния инцидент. Представителят на ответника поддържа, че ищецът не е представил действащите към датата на инцидента Общи условия към застраховка „Каско“, които са неразделна част от договора, като без тяхното ангажиране не може да се установи дали рискът е покрит, какви са изключенията от отговорността и дали застрахователят е имал валидно основание да изплати застрахователно обезщетение. В депозирания отговор са изложени доводи за наличие на съществено противоречие между описаните в исковата молба и депозираното до застрахователя уведомление за щета от 08.01.2021 г. щети по процесния автомобил. Представителят на ответника поддържа, че приложеният ликвидационен акт не притежава необходимите реквизити и подписи на длъжностни лица ( главен счетоводител, юрисконсулт, управител), поради което не доказва приключването на процедурата по остойностяване на вредите. С отговора е оспорена и стойността на твърдените вреди като произволно определена. Направено е възражение, че водачът на увредения автомобил е проявил небрежност при управление на лекия автомобил, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника бъдат присъдени съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение. Вследствие на това, по силата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, той встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението . Още в т. 15 от Постановление № 7/1977г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът и на път, за който отговорност носи Агенция „Пътна инфраструктура“, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на моторното превозно средство и размера на обезщетението.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищеца, респ. да докаже възраженията си по отговора включително и възражението за съпричиняване. С доклада по делото на ответника е указано, че не сочи и не представя доказателства в подкрепа на твърденията, че водачът на процесния автомобил е извършил нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

От представените по делото Комбинирана застрахователна полица № *** и Общи 2 условия за автомобилна застраховка „Каско“ се установява, че между ищцовото дружество и „Делар Инфра“ ЕООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско+“ с обект лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, със срок на действие от 00:00 ч. на 16.05.2020 г. до 23:59 ч. на 15.05.2021 г., като съгласно т.2.1.3 от приложимите към договора Общи условия на ищеца пътнотранспортното произшествие представлява покрит риск по полицата,

За установяване на механизма на пътния инцидент по делото е представено уведомление за щета по МПС, депозирано при ищеца на 08.01.2021 г. от водача на автомобила. Съгласно отразеното в него, на 07.01.2021 г. около 18:00 ч. водачът се движел по Околовръстен път и при завой към ул. „Самоковско шосе“ попаднал в дупка. Незабавно след това усетил тропане и спрял на бензиностанция „ОМВ“, непосредствено след кръстовището, където установил, че е увредена предна дясна гума.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на Д. П. се установява, че свидетелката управлявала процесния лек автомобил по Самоковско шосе когато моторното превозно средство попаднало в дупка, която не била сигнализирана или обезопасена.

Свидетелката сочи, че след инцидента автомобилът незабавно индикирал за наличие на повреда, като в резултат от пътнотранспортното произшествие били увредени предна гума и джанта. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че в резултат на преминаването през дупка се наложило предната гума на автомобила да бъде сменена. Свидетелката потвърждава, че положеният подпис върху уведомлението за щета е неин. Съдът цени дадените показания като логични, последователни и разкриващи непосредствено възприети от лицето релевантни за спора обстоятелства, като изложените от свидетеля обстоятелства кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства – уведомление за щета и опис-заключение. При съобразяване на изминалия период от над пет години между датата на пътнотранспортното произшествие и датата на разпита на Д. П., съдът намира за закономерно свидетелката да не помни точната дата и час на произшествието, като констатираните непълноти не разколебават достоверността на събраните гласни доказателствени средства. В допълнение датата и мястото на събитието се установяват от подписаното от свидетеля уведомление, депозирано при застрахователя на деня следващия пътния инцидент.

Неоснователно е възражението на ответника за противоречие между описаните в исковата молба и в уведомлението за щета увреждания. В уведомлението, съставено непосредствено след инцидента, водачът е посочил видимата за него повреда на предната дясна гума. При извършения от застрахователя оглед в опис-заключение по щета № *** са отразени увреждания на гума предна дясна и джанта лята предна дясна. Следва да бъде обърнато внимание, че и двата детайла са разположени в една и съща зона на автомобила, пряко засегната при преминаване на колелото през дупка. Увреждането на джантата се потвърждава и от показанията на свидетеля, който сочи, че вследствие на удара се повредила джантата и се чувало „тропане“.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява механизмът на процесното произшествие, като вещото лице е онагледило найвероятното място на настъпване на пътния инцидент посредством сателитно изображение и извлечение от кадастралната карта. Експертът е формирал извод, че всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя (гума предна дясна и джанта лята предна дясна), се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 380,62 лева (194,61 евро).

С оглед на така установените факти съдът приема за доказан твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортното произшествие, а именно на 07.01.2021 г. около 18:00 ч. при завой от Околовръстен път на гр. София към ул. „Самоковско шосе“, в близост до бензиностанция „ОМВ“, лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** е преминал през 3 необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания по предна дясна гума и предна дясна джанта на автомобила. Във връзка с поддържаните от представителя на ответника доводи, че уврежданията на лекия автомобил могат да възникнат и по различен от описания начин, следва да бъде отбелязано, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за възникване на произшествието по различен от посочения от свидетеля механизъм.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на вредоносните последици. Приносът му в настъпването на увреждането следва да е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност в нарушение на ЗДвП, и виновно. В този смисъл са Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6570c5b1-7a25-4e1c-abeb-1921fd54b827