Решение № 187 от 08.07.2019, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 187 гр.

Севлиево, 08.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО

ХРИСТОВ при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1603/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание по чл. 108 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.

Делото е образувано по искова молба от К.В.К., с ЕГН **********,*** срещу Й.Г.Й., с ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастрални регистри на село С., М. Д., Община Севлиево, област Габрово, одобрена със Заповед № РД - 18-07-89/14.10.2011 г. на Началника на СГКК - гр.

Габрово, целият с площ от 1321 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: дере, път, собствена земеделска земя, ПИ на Г. П. К. и собствена земеделска земя, заедно с построените в имота: сграда ***.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на един етаж, цялата на маза, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 58 кв. м., сграда ***.2, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 34 кв. м. и сграда ***.3, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 135 кв. м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Имота придобила по силата на покупка, обективирана в нотариален акт № 134, дело № 292 от 2011 г. на *** Н. К.. През месец април 2011 г. посетила заедно с нейни приятели къщи за гости в с. С.. Собственикът на къщите бил от град В., ищцата го познавала като клиент на нотариалната кантора, където работела преди. Споделила му, че районът ѝ харесва и иска да си закупи къща там. През месец юни 2011 г. той и споделил, че е чул, че се продава къща в същото село, бил ходил да я види и къщата била в много добро състояние. Цената била 15 000 лева и се видяла на ищцата висока, като същата не знаела дали ще успее да осигури парите за покупката. Споделила с приятелка и ѝ предложила да купят заедно в съсобственост имота. Тя се съгласила да закупят в съсобственост къщата. Разговорите с продавача се водили от ответника, с когото тогава ищцата живеела в съвместно съжителство, той ѝ посредничел в преговорите за цената. Договорената обща продажна цена на имота била в размер на 8 000 лева. Тъй като продавачите не разполагали с документи за собственост за целия имот, се наложило ищцата да им даде капаро в размер на 1000 лева, а остатъка в размер на 7000 лева се договорили да им бъде заплатен след като са им готови документите за собственост, при подписването на окончателния договор, във форма нотариален акт. След като продавачите се снабдили с документи за собственост за целия имот се пристъпило към сключване на окончателен договор за покупко - продажба. Сделката била насрочена за 11.11.2011 г., но на датата ищцата имала служебна ангажираност и се наложило да упълномощи ответника да я представлява при сключване на окончателен договор. Не била още сигурна дали ще успее да събере останалите пари и затова направила пълномощното така, че да придобие в съсобственост с трети лица. Като под трети лица имала предвид единствено и само нейната приятелка, но не и ответника. По никакъв начин не била имала намерение да придобива в съсобственост с ответника имота. Средствата за покупката се наложило да изтегли на два пъти. Единия ден - на 10.11.2011 г. - предала на ответника сума в размер на 4 000 лева, и на следващия ден - 11.11.2011 г. в деня на сделката предала остатъка от парите 3 000 лева. След като ищцата предала на ответника продажната цена, за да плати имота от нейно име на продавачите, му предала и сумата за таксите в размер на 300 лева, за да ги плати от нейно име. На 11.11.2011 г. ответника сключил окончателния договор като пълномощник на ищцата. Когато ответникът се върнал и ѝ показал нотариалния акт за покупката на имота, ищцата с изненада и разочарование разбрала, че в нотариалния акт било записано, че ответникът е придобил в съсобственост с нея имота и то при равни квоти. Страшно много се ядосала, разочаровала и веднага се оплакала на приятелите си, но не искала това да развали отношенията между страните, поради което не предприела никакви действия за разваляне на сделката. През август 2017 г., страните се разделили и вече не живеели заедно. От 03.08.2017 г. процесния имот се ползвал самостоятелно изцяло от ответника без същия да заплаща каквото и да е обезщетение на ищцата.

Ответникът не допускал ищцата до имота ѝ. Ищцата изпратила на 20.09.2018 г. покана до ответника да ѝ заплаща наем в размер на 200 лева месечно, считано от получаване на поканата /25.09.2018 г./, както и обезщетение за ползване от 03.08.2017 г. до 25.09.2018 г. в същия размер месечно, предвид обстоятелството, че ползвал самостоятелно гореописания недвижим имот. Ищцата уведомила ответника, че дължимата сума за обезщетение за ползване на имота от 03.08.2017 г. до 25.09.2018 г. трябвало да й бъде заплатена в седемдневен срок от датата на получаване на поканата - 25.09.2018 г.. Ответникът не изплащал наем и обезщетение за ползване на имота. Ищцата подала жалба до Районна прокуратура - Севлиево, за недопускането ѝ до имота от страна на ответника, задържането на личните ѝ вещи в него, но все още нямало резултат. Ответникът ползвал собствения на ищцата недвижим имот без правно основание и ѝ пречел да упражнява в цялост правото си на собственост.

Въпреки многократните покани от страна на ищцата, ответникът отказвал да освободи ползвания от него недвижим имот на ищцата. В уточнителна молба ищцата твърди, че придобила собственост върху целия процесен имот на основание покупка. Твърди, че е налице порок в упълномощителната сделка, изразяващ се в липса на воля /съгласие/ да придобие в съсобственост с ответника.

Действителната й воля при упълномощителната сделка била да придобие в индивидуална собственост процесния имот. Към момента на упълномощителната сделка с ответника живеели заедно, когато наближил момента за прехвърляне на имота, ответника заявил на ищцата, че трябва да придобият в съсобственост процесния имот. Ищцата не била съгласна, но ответника не престанал да настоява за това, започнал да вдига скандали и да я тормози. Заплашвал, че ако не се съгласи ще подпали къщата и ще удуши ищцата пред майка й и баща й, като не престанал докато не получи желаното от него. За да спре да тормози ищцата, съставили процесното пълномощно за придобиване имота в съсобственост с трети лица, без отразяване името на ответника. При съставяне на пълномощното, ищцата не искала да упълномощи ответника да придобие имота в съсобственост с нея. Действителната воля на ищцата към момента на упълномощаването била да придобие в индивидуална собственост процесния имот. Този порок на упълномощителната сделка влечал и порок на сделката сключена въз основа на пълномощното - покупко - продажбата от 11.11.2011 г. в частта й, в която било отразено, че ищцата купува имота в съсобственост с ответника. В действителност ищцата закупила целия имот самостоятелно за себе си, но в нотариалния акт било отразено, че го закупила в съсобственост с ответника. Предвид изложеното ищцата претендира признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на описания по – горе недвижим имот, като иска осъждане на ответника да предаде владението на така описания имот.

Ищцата иска също така осъждане на ответника да й заплати сумата от по 200,00 лева месечно обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 03.08.2017 г. до 28.12.2018 г.. В уточнителни молби ищцата предявява възражение за обявяване на нищожност на едностранната сделка - пълномощно от 08.11.2011 г., в частта, в която е изявила съгласие да придобие имота в съсобственост с трети лица, както и в частта на извършената с пълномощното сделка покупко - продажба, обективирана в нотариален акт номер 134, дело номер 292 от 2011 г. на *** Н. К., рег. номер ***, в частта, в която е отразено, че имота е придобит в съсобственост с ответника поради липса на съгласие (липса на волеизявление) в посочената част, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Оспорва изцяло всички предявени искове като неоснователни и недоказани, претендира и направените по делото разноски. С ищцата действително живели в гр. В. на съпружески начала от пролетта на 2011 г. до август 2017 г., когато се разделили. През лятото на 2011 г. гостували на познат на ответника в района на с. Б., Община Севлиево. Ищцата много харесала природата и местността там. Скоро след това от друг познат научил, че се продава един имот в района.

Свързали се с продавачите и влезли в преговори с тях. Те имали някои въпроси за уреждане във вътрешните си, роднински отношения. Намеренията на страните за закупуване на имота били сериозни, поради което сключили предварителен договор с продавачите, като купувач, по същият бил ответника. След сключването му, със съгласието на бъдещите прехвърлители, ответника започнал действия по поддържане на имота: ангажирал хора да изчистят храстите и плевелите в него, възстановил ел. захранването и водоснабдяването, които били преустановени в имота. Не отговаряло на действителността твърдението, че намеренията на ищцата били тя да придобие имота в изключителна собственост. Това се установявало индиректно както от сключения на 09.07.2011 г. предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот с прехвърлителите, по който страна били като купувач ответника, така и пряко от съдържанието на пълномощното, с което ищцата предоставила права на ответника да я представлява при придобиване на имота, включително в съсобственост с трети лица. Освен това, процесният имот бил закупен изцяло със средства на ответника. През няколкогодишния период след закупуване на имота, вкл. до фактическата раздяла на страните през август 2017 г., а и след това, ищцата не оспорвала общата собственост върху имота. За промяна в партидата на ел. захранването в имота дала писменото си съгласие върху бланка, същата да се води на име на ответника. Ответника плащал дължимите данъци за имота през годините. Още преди фактическата раздяла, ищцата рядко посещавала имота, страните имали многократно разправии във връзка с необходимостта имота да се поддържа и стопанисва добре. Ищцата винаги проявявала неангажираност и нежелание за това. От 2012 г., ответника ангажирал местен човек, който упражнявал надзор върху имота, грижел се и хранел кучета и котки в него. Ищцата проявила за първи път претенциите си към ответника, касаещи процесните отношения, с изпращането на поканата си от 20.09.2018 г., с искания за заплащане на парични суми. Във връзка с тези и действия, ответника също ѝ изпратил такава на 03.10.2018 г., надявайки се че най - после тя ще прояви някаква заинтересованост към имота и най - вече към задълженията си за поддръжката и стопанисването му. Поведението на ищцата било провокирано от крайно негативните и обтегнати отношения между страните след раздялата им от август 2017 г., причините за които били от друго естество, като същата подала и жалба срещу ответника по чл. 323 НК за самоуправство. Ищцата в нито един времеви период от закупуването на имота не изпълнявала задълженията си във връзка с поддържането и грижата за същия, като и проявявала нежелание да посещава имота.

Относно претенциите за пороци на упълномощителната сделка и последващата я разпоредителна такава, ответника заявява, че самата ищца участвала при изготвянето на пълномощното, т.к. била юрист. Пълномощното било прецизно, като в него по собствена преценка и воля ищцата, предоставила широк параметър от права, извън оспорените, а именно: „при цени и условия, каквито намери за добре, в съсобственост с трети лица и при квоти, каквито намери за добре, вкл. и да заплати продажната цена в брой или по банков път". Това се потвърждавало и от финалната му част, съгласно която всички клаузи от пълномощното следвало да се тълкуват изцяло в полза на правата на ответника да я представлява. При ясна и еднозначно формулирана воля в упълномощителната сделка, съобразена с материалноправните норми, както и предвид липсата на дългогодишно противопоставяне на упълномощителката във връзка с упражнената в нея воля и същевременно потвърждаване в различни форми на правните последици от нея и последващата я разпоредителна сделка, ответника счита, че не са налице твърдените пороци. Прави възражение за изтекла погасителна давност във връзка с тези претенции. Счита, че е собственик на ½ ид. части от процесния недвижим имот по силата на действителни упълномощителна и разпоредителна сделки. Същите отговаряли на изскванията на закона, не страдали от твърдяните пороци. Позовава се и на придобивна давност по отношение на собствеността му върху процесния имот. Счита за неоснователни и недоказани и претенциите за заплащане на парични суми. Част от тях не отговаряли и на материалноправните разпоредби, свързани с тях. Ищцата не само, че по никакъв начин не била възпрепятствана да ползва имота, но и напротив: същата със своето бездействие и безхаберие не изпълнявала задълженията си като собственик по отношение на него.