Определение № 2323 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2323 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502066 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Б. Г., чрез неговата майка и законен представител В. В. К., срещу определение № 5543 от 04.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 4779/2023 г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу заповед за изпълнение № 23212 от 15.08.2022г., издадена по ч.гр.д. № 39990/2022г. по описа на СРС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че съдът неправилно е приел, че с частната жалба се обжалва заповедна за изпълнение. Твърди, че не обжалва самата заповед, срещу която е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а обжалва разпореждането за издаването й, което според него е допустимо. Излага подробно становище по основателността на претенцията на заявителя.

С оглед изложеното моли настоящия съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на подадената жалба по същество.

В законоустановения срок не е подаден отговор на частната жалба.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от доказателствата по делото ч.гр.д. № 4779/2023 г. по описа на СГС е образувано по подадена от настоящия жалбоподател частна жалба срещу „разпореждане за издаване на заповед за изпълнение“.

При преценка на направените в жалбата твърдения и събраните доказателства съдът е приел, че същата е насочена срещу издадената срещу жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК предвид което на основание чл. 413, ал.1 ГПК я е оставил без разглеждане.

При така установеното и съобразявайки направените от жалбоподателя твърдения, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, по следните съображения:

1

Обжалването на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, инкорпорирано според жалбоподателя в заповедна за изпълнение, е равнозначно на обжалване на самата заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд, независимо от това дали в действителност заповедния съд е постановил отделно разпореждане и заповед за изпълнение, дали е обективирал такова в заповедта или е издал направо заповед за изпълнение.

Този извод се налага както от разп. на чл. 411 ал.2 от ГПК, така и при систематическото тълкуване на разпоредбите, уреждащи заповедното производство и в частност сравнителното тълкуване на разп. на чл.411 от ГПК и разп. на чл. 419 от ГПК, видно от което законодателят не е предвидил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до е отделен, респ. самостоятелен акт на съда, различен от заповедта за изпълнение.

Ако законодателят е имал предвид самостоятелност на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, то тази самостоятелност би била изрично предвидена в разпоредбите на заповедното производство, подобно на разп. на чл.419 от ГПК, относима единствено и само за производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Следва да бъде съобразно и правилото на чл. 413, ал.1 ГПК, съгласно което заповедта за изпълнение на парично задължение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

В разглеждания случай изложените от жалбоподателя доводи в частната жалба се отнасят до факти, относими към преценката на районния съд за наличие на законовите предпоставки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и такива по същество на спора, които доводи могат да бъдат релевирани в производство по чл. 422 ГПК, но не и да бъдат предмет на разглеждане по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира че, първоинстанционният съд, правилно е приел, че подадена частна жалба срещу заповедта за изпълнение, изд. по реда на чл.410 от ГПК е недопустима, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5543 от 04.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4779/2023 г. по описа на СГС, ГО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2