Определение № 268 от 06.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110139704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Р. С* срещу ЧСИ Г. С. Д..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на фактите, посочени в исковата молба.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.02.2026 г., от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД

Ищецът Д. Р. С*, твърди, че ответникът ЧСИ Г. Д. е осъществил незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо него в производството по изпълнително дело № *****.

Ответникът наложил запор върху банковата сметка на ищеца на 21.07.2020г. и насрочил опис на движими вещи на ищеца на 02.09.2020г. На 27.07.2020г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение. Ищецът с молба от 04.08.2020г. отправил към ответника искане за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като представил писмени доказателства за заплатени суми на взискателя преди образуване на изпълнителното дело, както и искане за присъждане на сторените разноски от 1 длъжника в хода на изпълнителното производство. Със становище от 07.08.2020г. съдебният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното производство. Ищецът обжалвал отказа на съдебния изпълнител, като по силата на Решение от 13.10.2021г. по ч. гр. д. №10149/2020г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, IV-E състав отказът на ЧСИ бил отменен. Сезираният съд оставил без уважение на искането на ищеца по чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта на разноските, като посочил, че претендираните разноски не подлежат на присъждане в това производство. След влизане в сила на решението ответникът вдигнал наложения запор.

Ищецът твърди, че в хода на проведеното изпълнително производство претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 139.58 евро /равностойност на 273 лева/, от които 102.26 евро /равностойност на 200 лева/ – заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на жалба срещу отказ на ЧСИ, 24,54 евро /равностойност на

48 лева/ – такса за администриране на жалбата, 12,78 евро /равностойност на 25 лева/ - държавна такса за обжалване на действия на ЧСИ. Ищецът сочи, че ответникът незаконосъобразно отказал да прекрати изпълнителното производство при наличието на доказателства за изплащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело – разписка за преведена с пощенски запис парична сума на взискателя, и законово задължение на съдебния изпълнител да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права на всяка от страните и при превратното им упражняване да откаже защитата им. На следващо място ищецът претендира за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 1 533.88 евро /равностойност на 3 000 лева/, изразяващи се в изпитано чувство на притеснение, несигурност и психическо напрежение, засягане на отношенията му с близки и приятели, негативна промяна на личността на ищеца, вследствие на незаконосъобразните действия на ответника по налагане на запор върху банковата сметка на ищеца и насрочване на опис върху движими вещи, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2022г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, в размер на сумата от 59.88 евро /равностойност на 117,12 лева/, в периода на наложен запор върху банковата му сметка от 21.07.2020г. до 13.10.2021г., равняващи се на дължимата законна лихва. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 139.58 евро /равностойност на 273 лева/ – обезщетение да претърпени имуществени вреди и сумата от 1 533.88 евро /равностойност на 3 000 лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.07.2022г. до окончателното плащане; както и сумата от 59.88 евро /равностойност на 117,12 лева/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода 21.07.2020г. – 13.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, в резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение, осъществено от ответника в хода на изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Г. Д.. Претендира за сторените съдебноделоводни разноски в настоящото производство.

Ответникът ЧСИ Г. Д. оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че е провел законосъобразно принудително изпълнение спрямо ищеца като длъжник по изпълнително дело № *****. Посочва, че постановеното решение на отмяна на отказа на прекратяване на изпълнителното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Ответникът сочи, че погасяването на процесното задължение към взискателя е следвало да бъде доказано от длъжника с представянето на доказателства за действителното получаване на заплатената сума от взискателя или че последният е уведомен от пощенския оператор, че може да получи сумата. Длъжникът не представил такива доказателства в хода на изпълнителното производство, откъдето ответникът обосновава доводи за законосъобразност на постановения отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Оспорва настъпването на посочените от ищеца вреди, като се позовава на цитираната съдебна практика, според която сторените от длъжника съдебни разноски по изпълнителното дело, включително и тези по обжалване на актовете на ЧСИ, остават в тежест на длъжника.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и действията на ЧСИ. Оспорва размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди като завишен. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между сочените от ищеца пропуснати ползи и действията на ЧСИ, както и очаквано сигурно увеличение на имуществото на ищеца, осуетено от предприетите изпълнителни действия от ответника. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството.

Факти, които са безспорни и следва да се отделят като ненуждаещи се от 2 доказване:

С оглед становището на страните съдът счита, че безспорно се явява обстоятелството, че ищецът се явява длъжник по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Г. Д..

Разпределение на доказателствената тежест:

За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже: противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело ***** по описа на ЧСИ Г. Д., в това число незаконосъобразно наложени обезпечения по посоченото изпълнително дело от страна на ЧСИ и действия по принудително изпълнение върху движи вещи, претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на ищеца в претендирания размер в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, пропусната от ищеца, както и че реализирането й е станало невъзможно поради твърдяното противоправно поведение на ответника.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си срещу основателността на предявените искове.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за сигурното увеличаване на имуществото му в периода на налагане на запор върху банковата му сметка.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3