Решение № 3511 от 01.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3511 гр. София, 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110159513 по описа за 2024 година

Предявен е от И. Б. Т. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем № 9881355008 от 22.06.2023г. е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 73,81 лева, представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема /съгласно допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на размера му на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 27.02.2025г./, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2024г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 22.06.2023г. с ответника сключили Договор за паричен заем № 9881355008, по силата на който му била предоставена сумата от 300 лева при лихвен процент 40,96 % и ГПР 49,60 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до 22.07.2023г.

В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 73,81 лв.

Твърди, че към настоящия момент изцяло бил погасил всички дължими суми по договора с плащане в общ размер от 374,15 лв., вкл. таксата за експресно разглеждане. Намира, че клаузата от договора, предвиждаща възможността за начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не представлявала такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с усвояването на кредита и администрирането му, чието начисляване било изрично забранено. Ето защо, включената в съдържанието на договора за паричен заем клауза била недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Наред с това, 1 ищецът счита, че по своя характер тази такса представлява начин за получаване на допълнително възнаграждение от кредитора, наред с договорната лихва, което противоречало на добрите нрави и водело до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което било в пряко нарушение с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Поддържа се, че в процесния договор за кредит бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв надвишавал с пъти допустимия максимален праг, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че при посочване на ГПР в договора от 22.06.2023г. не били взети предвид таксите за допълнителните услуги, в това число за експресно разглеждане, които по същността си били разходи по кредита. По този начин било налице заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

Следователно, грешното посочване на ГПР било равнозначно на липса на този съществен компонент от съдържанието на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславяло извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, в частност на процесната оспорена клауза. Навежда и доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и умишлено се въвеждал потребителя в заблуждение. Поради това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане била платена без основание.

По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за кредит, както и че по него били начислени договорна лихва в размер на 10,10 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 73,81 лева. Общият размер на кредита, който следвало да се погаси до падежната дата, бил на стойност 383,91 лева. Сочи, че ищецът доброволно бил кандидатствал за отпускане на кредита, като бил попълнил желаните параметри, включително желанието да ползва услугата за експресно разглеждане на кредита, и бил одобрил Общите условия на ответника, като към договора се прилагали и Специални условия. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е нищожна. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко време при кандидатстването били посочени параметрите на процесния договор за кредит възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на кредита, и ищецът имал възможност да се откаже, включително в 14-дневен срок след сключването на договора, без да обосновава отказа си. Поддържа, че на 24.06.2023г. задължението по кредита било погасено като по сметка на дружеството ищцата била заплатила сумата от 374,15 лева, осчетоводена по пера, както следва: 300 лева, главница, 0,34 лева, договорна лихва и 73,81 лева, такса за използване на допълнителна услуга бързо разглеждане. Счита, че бил безспорен факта, че задължението по кредита било погасено, както и разпределението на сумата по пера, вкл. и факта, че ищцата била заплатила сумата от 73,81 лева, представляваща такса за бързо разглеждане. Счита, че ГПР бил формиран изцяло в съответствие със законовата формула, като оспорва таксата за експресно 2 разглеждане да подлежала на включване в него, след като тя не се заплащала във връзка с договора, а била дължима за самостоятелна услуга, която не касаела усвояването или управлението на кредита, а се предоставяла преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на услугата не било задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, както и извършеното плащане на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна клауза.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

В конкретния случай с определението от 06.01.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 27.02.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен на 22.06.2023г. Договор за кредит № 9881355008, както и че на 24.06.2023г. задълженията по договора са били погасени изцяло чрез заплащане на сумата от 374,15 лева, с която са били погасени следните суми: 300 лева, главница, 0,34 лева, договорна лихва и 73,81 лева, такса за използване на допълнителна услуга бързо разглеждане.

Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват и от приетия препис от Договор за кредит № 9881355008 от 22.08.2023г. с предмет предоставяне в заем на сума в размер на 300 лева за срок от 30 дни, при ГЛП- 40,97 % и ГПР- 49,6 %. В договора е посочено, че лихвата за срока на кредита е в размер на 10,10 лева, както и че е начислена такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 73,81 лева. Общо дължимата сума по договора за кредит е в размер на 383,91 лева.

По делото е прието извлечение № 9881355008 от 22.07.2023г. от „Вивус.БГ“ ЕООД, в което е посочено, че по Договор за кредит № 9881355008 общата сума за плащане е 383,91 лева, формирана както следва: 300 лева- главница; доп. услуга- 76,89 лева – 3,08 лева, отстъпка и 10,10 лева, лихва.

По делото е приета и разписка № 0400019062828732 от 23.06.2023г. за сумата от 377,70 лева с наредител И. Б. Т. в полза на „Вивус. БГ“ ЕООД с номер на кредита 9881355008.

С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено 3 наличието на облигационно правоотношение между страните по гореописания договор за потребителски кредит, в който изрично е посочено, че е начислена такса за бързо разглеждане в посочения в исковата молба размер, а именно 73,81 лева.

Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата, регламентираща такса за бързо разглеждане съдът намира следното.

В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че такса за бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.

Съгласно представените общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за бързо разглеждане и такса за удължаване.

В чл. 4 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се свърже по телефон.

В чл. 4.1 е регламентирана таксата за бързо разглеждане.

Съгласно чл. 4.2 кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. Съгласно чл. 4.4 за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница. Съгласно чл. 4.5 допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.

4

По действителността на уговорената клауза съдът намира следното:

Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.