Решение № 3965 от 10.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8920/2023
- Вид
- Решение № 3965
- Подписан
- 10.10.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 ал. 2 · Закон за наследството
- Чл.28, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 29 ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 29, ал.3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 31 изр. 1 · Закон за наследството
- чл. 36 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 3965 гр. Пловдив, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330108920 по описа за 2023 година
Ищците Г. Н. Н. и В. Н. Н. са предявили срещу В. Н. Н. субективно кумулативно съединени искове по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част на Г. Н. Н. от наследството на Н. Г. Н., починал на **** г., накърнена с Нотариален акт за дарение, вписан под акт № ***, том **, дело № *** г. от *** г., по описа на Служба по вписванията при АВ Пловдив, в полза на ответника до размера на 1/6 идеална част от останалото в наследство имущество и за възстановяване на запазена част на В. Н. Н. от наследството на Н. Г. Н., починал на*** г., чрез намаляване на дарението извършено с Нотариален акт за дарение, вписан под акт №***, том *, дело № *** г. от *** г., по описа на Служба по вписванията при АВ Пловдив, в полза на ответника до размера на 1/6 идеална част от останалото в наследство имущество.
В исковата молба се излагат съображения, че страните са братя, а посоченият наследодател Н. Г. Н. е техен баща. С Нотариален акт за дарение, вписан под акт № ***, том *, дело № *** г. от *** г., по описа на Служба по вписванията при АВ Пловдив, наследодателят им се разпоредил в полза на В.
Н. Н., с ½ идеална част от единствения притежаван от него недвижим имот, а именно ½ идеална част от НИВА с площ от 3276 дка, находящ се в землището 1 на с. Ц., общ. М., обл. П., съставляващ имот № ***по плана за земеразделяне на с. Ц., община М., област П., който имот след осъществена процедура по промяна на статута е отразен в кадастралната карта, като: поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес село Ц., местност „Ю.“ с площ от 3204 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, категория на земята – 6, с предходен идентификатор № **** и поземлен имот с идентификатор № ****, с адрес село Ц., местност „Ю.“ с площ от 72 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, категория на земята – 6, с предходен идентификатор № ***. Твърди се, че с посоченото разпореждане, чрез дарение е накърнена запазената част на всеки от ищците, поради което се претендира нейното възстановяване .
С молба вх.№ *** г. ищците посочват, че в наследството на Н. Г. Н. не са останали други активи извън посоченото в нотариалния акт за дарение. Не се сочат останали в наследство задължения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника В. Н. Н., с който счита предявените искове за допустими и основателни и признава същите в пълен размер. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, съобразно разпоредбата на чл. 237 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № **, том ****г. на Служба по вписванията гр. Пловдив, че е извършена доброволна делба на недвижим имот, възстановен с Решение № ****г. на Поземлена комисия Община М. на наследниците на Г. Н. Н., починал на*** г., в село Ц., без сградите в имота, като при същата в самостоятелен дял I на Н. Г. Н. при квота ½ ид. част, на Г. Н. Н. и съпругата му Р. А. Н. при квота ¼ ид. част и на В. Н.
Н. и съпругата му С. П. Н. при квота ¼ ид. част, е възложен следният недвижим имот: НИВА с площ от 3276 дка, шеста категория, находящ се в землището на с. Ц., общ. М., обл. П., местността „Ю.“, съставляващ имот № **** по плана за земеразделяне на с. Ц., община М., област П., с ЕКАТТЕ ** при граници: № *** – нива на И. Д. К.; № *** – нива на Р. Н. Ц., № **** – 2 полски път на Община М. и № *** – нива на Г. В. Н..
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение от *** г., обективиран в Нотариален акт за дарение, вписан под акт № **, том *, дело № *** г. от *** г., по описа на Служба по вписванията при АВ Пловдив, приживе наследодателят Н. Г. Н. се е разпоредил в полза на ответника и негов син В. Н. Н., като му е дарил ½ ид. част от притежаваната от него ½ ид. част, или ¼ ид. част от посочения имот, съставляващ имот № ****, представляващ нива, с площ от 3276 дка, шеста категория, находящ се в землището на с. Ц., общ. М., обл. П., местността „Ю.“.
По този начин в наследството е останала останалата неразпоредена от наследодателя ¼ ид. част от посочената нива.
Извън така посоченото имущество, друго не се сочи от страните. Не се сочат и задължения или наличие на други завети и дарствени разпореждания, извършени приживе от наследодателя Н. Г. Н..
От Удостоверение за наследници на Н. Г. Н. изх. № *** г. на Община М.
/л.6/, се установява, че същият е починал на *** г., като е оставил за наследници преживяла съпруга – М. А. Н., ЕГН ********** и трима синове – ищците Г. Н. Н. и В. Н. Н., както и ответника - В. Н. Н..
По делото е изготвена СТЕ от вещо лице И. Г. /л. 57/, от която се установява, че стойността на ½ ид. част от дарения имот съставляващ имот № ***, представляващ нива, с площ от 3276 дка, шеста категория, находящ се в землището на с. Ц., общ. М., обл. П., местността „Ю.“ към *** г. възлиза на сумата в размер на 37950 лева, съответно стойността на дарената ¼ ид. част от него възлиза на 18975 лева. Вещото лице е посочило, че проектът за обособяване на улица не е осъществен и няма обособяване на два имота.
Съдът кредитира така посоченото прието по делото заключение по допуснатата СТЕ, като обективно, компетентно изготвено и обосновано.
Въз основа на така приетото от правна страна се намира следното:
Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност.
Чл.28, ал.1 ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. В настоящия случай, от представеното удостоверение за наследници на Н. Г. Н., се установява, че ищците се явяват 3 низходящи на наследодателя, респ. се явяват материалноправно легитимирани да претендират възстановяване на запазена част. Доколкото атакуваното дарение е в полза на ответника – В. Н. Н., който се явява също низходящ на наследодателя Н. Г. Н., респ. призован към наследяване, не е необходима материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск приемане на наследството по опис от ищеца /така т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
За да се прецени налице ли е накърняване на запазената част на ищеца чрез извършване на атакуваното дарствено разпореждане в полза на ответника, е необходимо да се следва следният алгоритъм:
1. Да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя Н. Г. Н. в момента на неговата смърт – **** г., като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12 ал. 2 ЗН (чл. 31 изр. 1 ЗН);
2. Към стойността на тази маса да се прибави стойността на дарението – към датата на откриване на наследството, а именно: *** г.
3. На базата на тази обща мислено образувана парична стойност по чл. 31 ЗН да се пресметне, каква би била изразената в пари стойност на запазената за всеки от ищците част от наследството на баща им Н. Г. Н. към момента на неговата смърт, съобразно правилата по чл. 29 ал. 1 ЗН;
4. Да се сравни по размер стойността на правата, които ищците са придобили по наследство от баща си със стойността на запазената им част и ако стойността на наследените права е по-малка от стойността на запазената част, тогава 5. да се пресметне каква е разликата между по-голямото (стойността на запазената част) и по малкото (стойността на полученото от всеки от ищците наследство);
6. от тази изразена в пари разлика да се извади паричната стойност на завети/даренията, които наследодателят е направил в полза на ищците (чл. 30 ал. 1 ЗН) и накрая,
7. ако резултатът от извършеното изваждане (прихващане) е положителен, т. е. ако се окаже, че стойността на направените в полза на ищците завети/ дарения е по-малка от разликата между запазената им част и полученото наследство, тогава, до размер на този краен положителен резултат да се намали дарението, което е предмет на делото. И обратно, ако резултатът от прихващането е отрицателен, т. е. ако стойността на получените от ищците 4 завети/дарения е по-голяма от положителната разлика между запазената част и придобитото наследство, тогава искът за намаляване на дарението, чиято цел е допълване на запазената част, като неоснователен - трябва да бъде отхвърлен, защото накърняване на запазената част е нямало.
На база на така събраните и обсъдени доказателства, посоченият алгоритъм, съотнесен към конкретния казус изглежда по следния начин:
1. Стойността на имуществата на наследодателя към момента на неговата смърт - *** г., възлиза на 18975 лева /стойността на останалата в наследството ¼ ид. част от дарения имот/. Същата стойност съставлява и чистия актив от наследството, доколкото задължения на наследството не се сочат и установяват от страните.
2. Към получената сума в размер на 18975 лева следва да се прибави стойността на дарението към момента на откриване на наследството – *** г. – 18975 лева, което се равнява на сумата в размер на 37950 лева, представляваща наследствената маса.
3. Доколкото наследодателят Н. Г. Н. е оставил за наследници съпруга и три деца, то на основание чл. 29, ал.3 ЗН запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като при три деца, разполагаемата част е 1/6 ид. част от наследствената маса. Респ. в настоящия случай, запазената част на всеки от ищците възлиза на 5/24 ид. части, колкото би била и запазената част на ответника и преживялата съпруга.
Разполагаемата част от своя страна се равнява на 4/24 ид. части. Изразена парично равностойността на запазената част на всеки от ищците от 5/24 ид. части от наследствената маса в размер на 37950 лева представлява сумата в размер на 7906,25 лева.
4. Стойността на придобитото по наследство от всеки от ищците възлиза на сумата в размер на 3953,12 лева, която сума е по-малка от стойността на запазената част в размер на 7906,25 лева.
5. Разликата между стойността на запазената част – 7906,25 лева, и придобитото от всеки от ищците по наследство - 3953,12 лева, възлиза на сумата в размер на 3953,13 лева.
6. По делото не са събрани доказателства в полза на ищците да са направени завети и дарения, поради което такива не следва да бъдат приспадани от получената сума.
Стойността на извършеното дарение, а именно: на 1/4 ид. част от 5 процесния имот възлиза на сумата в размер на 18975 лева, а стойността на накърнението на запазената част на ищците - на сумата в общ размер на 7906,26 лева общо, респ. на всеки по 3953,13 лева. С оглед изложеното и дарението следва да бъде намалено със сумата в размер на 7906,26 лева.
Превърнато в дробна част, направеното дарение следва да бъде намалено с 7906,26/18975 ид. части или по 3953,13/18975 ид. части за всеки от ищците.
Тук е необходимо да се посочи, че чл. 36 ЗН не може да намери приложение в случая. Това е така доколкото единият от наследниците със запазена част – преживялата съпруга М. А. Н. не участва в настоящото производство, както и по причина, че предмет на дарението е само идеална част от недвижим имот. Ако производството се развива между един или някои от наследниците със запазена част и облагодетелствания, който е собственик на завещан или подарен имот, при намаление на завещанието или дарението с конкретна сума за всеки от предявилите иска наследници със запазена част, възниква съсобственост между тях и заветника /надарения/ - в този смисъл Решение № 71/9.10.2020 г. по гр.д. № 375/2020 г., I гр.о. на ВКС и Решение № 93/15.07.2015 г. по гр.д. № 138/2015 г., ІІ г.о. на ВКС. В последното посочено решение пък е прието, че когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването. Такъв именно е и настоящият случай.