Решение № 1661 от 11.11.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1551/2020
- Вид
- Решение № 1661
- Подписан
- 11.11.2020
- В сила
- 25.05.2021
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Други актове по делото
- Определение № 1530 от 16.07.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 8124 от 22.06.2021 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 8228 от 23.06.2021 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 8697 от 02.07.2021 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 изр. последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17 ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 6, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 70, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 24, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 16, ал. 2, т. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 2 и т. 6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 2 и т. 6 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 54, ал. 1 и ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 54, ал. 1 и ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 75, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 81 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 307а · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….. гр. Варна, ……………... г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова административно дело № 1551 по описа за 2020 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от „Хидро Стил
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, ул. „Ивац“ № 3, ет.3, ап.33, представлявано от СПЩ и Н.Д.Щ. – заедно и поотделно, депозирана чрез пълномощник – адв. И.И., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000319005913-091-001/02.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 142/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за: 1.) корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за данъчен период (д.п.) 2017 г. в размер на 1165,49 лв. (главница) и 236,68 лв. (лихва), както и за д.п. 2018 г. в размер на 167,70 лв. (главница) и 17,10 лв. (лихва); и 2.) данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.04.2017 г. в размер на 411,16 лв. (главница) и 120,27 лв. (лихва); за д.п. м.12.2017 г. в размер на 0 лв.
(главница) и 2,13 лв. (лихва); за д.п. м.02.2018 г. в размер на 183,33 лв.
(главница) и 38,20 лв. (лихва); за д.п. м.08.2018 г. в размер на 600 лв. (главница) и 94,34 лв. (лихва); за д.п. м.10.2018 г. в размер на 1666,67 лв. (главница) и 233,82 лв. (лихва); за д.п.м. 11.2018 г. в размер на 1666,67 лв. (главница) и 219,93 лв. (лихва); за д.п. м.12.2018 г. в размер на 500 лв. (главница) и 61,67 лв.
(лихва); за д.п. м.01.2019 г. в размер на 1868,67 лв. (главница) и 214,40 лв.
(лихва); за д.п. м.02.2019 г. в размер на 7435,79 лв. (главница) и 795,79 лв.
(лихва).
Оспорващият настоява, че РА е нищожен или алтернативно незаконосъобразен, издаден в нарушение на законовите норми, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения, а и направените изводи са неверни. С жалбата и с писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на горните твърдения.
Конкретните доводи за допуснати процесуални нарушения се състоят в следното: Оспорва се твърдението за наличие на обстоятелствата по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, т.к. за 2017 г. е формиран счетоводен финансов резултат (СФР), но в противоречие с така посоченото в ревизионния доклад, в решението на ОДОП е прието, че дружеството е декларирало нулев СФР, което противоречи на мотивите за преминаване към облагане по особения ред; Неправилно органът по приходите се позовава на протоколите за извършване на насрещни проверки на преките доставчици на дружеството, които доставчици не са намерени на адреса им, като и не са предприети и извършени действия относно фактическа проверка на самите обекти, не са ползвани специални знания за изясняване на определени факти, респ. органът не е извършил необходимите действия за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица; Неправилно органът се позовава на презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, която е относима единствено към субекта на процеса, не и за другите участници в процеса; Твърди се и че в нарушение на процесуалните правила органът се позовава на доказателства - СТЕ, приобщени в друго съдебно производство, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон.
По отношение констатациите в РА по ЗКПО се сочи следното: От приложените доказателства в хода на ревизията се установява, че стоките/материалите по процесните фактури реално са предоставени на МОЛ на дружеството и същото се е разпоредило с тях като собственик и е извършило последващи доставки, като не са налице обективни факти и данни за недобросъвестност на оспорващото дружество, както и за неправомерно поведение и на двете страни. Налице е надеждна одитна следа за връзка между издадената фактура и извършената доставка (услуга), за разплащанията, които са индиция за реалност на стопанските операции. Не е установено използване на неистински, с невярно съдържание или преправен документ. Не е налице законово основание за допълнително увеличаване на данъчния финансов резултат. Оспорват се констатациите, че доставките по фактури, издадени от „Изо билдинг" ЕООД и „Строително ремонтна група И“ ЕООД през 2017 г. и от „.Варимакс лимитед ВД“ ЕООД през 2018 г. не са осъществени реално и по тях не са извършени разходи.
В частта по ЗДДС, оспорващият изтъква следното: Протоколите за извършване на насрещни проверки на преките доставчици на дружеството са съставени в нарушение на установените с чл. 50 от ДОПК ред и форма, както и че обстоятелството, че протоколите са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК не води автоматично до извода за липса на реални доставки; Действията на органите по приходите се свеждат до изследване на доставчиците на дружеството - „Изо билдинг" ЕООД, „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД и „СВип Билдинг“ ЕООД, но единствено по данни от информационната система на НАП, като неоткриването на адреса на същите, е основен мотив за непризнаване на правото на данъчен кредит; Липсват безспорни преки и косвени доказателства, че не е налице прехвърляне на собствеността върху стоки; Важен е резултатът от доставките/услугите, като оспорващият се позовава на решението по дело С-324/11 на СЕС (според което е без значение с какъв кадрови и технически потенциал разполага доставчика, тъй като получателят на услугата не може да контролира как той си организира работата, какви лица използва, какви средства за доставката притежава и т.н.) и сочи, че услугата по СМР се е отразила в патримониума на дружеството; Оспорва допълнително начисления ДДС за данъчни периоди: м.04.2017 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г. и м.02.2019 г. вкл. и по Договори за възлагане и изпълнение на СМР за обект къща в с. Тополи от 13.10.2018 г. и от 17.12.2018 г. с възложител М.Б, като посочва, че издадените проформа фактури № 02...12/05.02.2019 г. с ДДС - 4724.47 лв. и № 02....11/05.02.2019 г. с ДДС - 2611.32 лв. не са данъчен документ и данъкът не е изискуем, тъй като проформа фактурите са с характер на предварителна оферта до издаване на данъчна фактура. Позовавайки се на решението по дело С-118/11, оспорващият сочи, че след като е завел като дълготраен материален актив (ДМА) скелето по фактура № 0…5/12.12.2018 г., е налице право на незабавно приспадане на данъчен кредит.
Оспорващият настоява, че в хода на ревизията са му изпратени заповед за възлагане на ревизията, ревизионен доклад и ревизионен акт, неподписани саморъчно от органите по приходите, нито с електронен подпис, а за нуждите на административното производство същите са оформени с електронен подпис, което компрометира валидността на тези документи.
Искането е да се отмени
РА. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото разноски се дължат само ако такива са направени, като в случая не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „ОДОП“ град Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Е.Е, в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа констатациите на органите по приходите и се позовава на мотивите на решаващия орган. Изтъква се, че по отношение оспорването на ДДС за м.02.2019 г. относно СМР на М.Б, че няма пречка за приобщаване на доказателства от други производства, когато това е направено със съответния протокол, но независимо от това, констатациите на органите по приходите са на база представени и разглеждани от органа доказателства – Акт, обр. 19 от 05.02.2019 г. за извършени СМР – 2 бр., находящи се на стр. 1197-1206, гръб от административната пр. (адм. пр.). Искането е съдът да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 060,98 лева.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 13.07.2020 г. (видно от входящия й номер в дирекция „ОДОП“ Варна – л.3 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна – 01.07.2020 г., според удостоверението за извършено връчване по електронен път (л.15 от делото). Същата изхожда от адресата на акта, при наличие на правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА, който е потвърден, поради което е допустима.
По валидността на РА:
РА е издаден от компетентни органи.
Ревизията е възложена от Е.С.Х. – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия, съгласно Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. (л.9 от адм. пр.), със ЗВР № Р-03000319005913-020-001/09.09.2019 г. (л. 1 от адм. пр.), като за ръководител на ревизията е определена Г.З.Х. - гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е З. И. Ц.. Ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и ДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2019 г. и следва да завърши в срок до три месеца от връчването на ЗВР на 19.09.2019 г. (л.3 от адм. пр.), т.е. до 19.12.2019 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319005913-020-002/18.12.2019 г. (л. 5 от адм. пр.), издадена също от Христова, срокът за завършване на ревизията е продължен до 19.02.2020 година. РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, както изисква чл. 119, ал. 2 от ДОПК, респ. не е нищожен.
Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.
Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност и възраженията в този аспект на оспорващия са неоснователни.
Следва да се посочи, че при визуализация в съдебно заседание и на представените от оспорващия документи на електронен носител, съдът констатира наличието на надлежно подписване с КЕП на лицата, посочени като издатели на ЗВР, РА и ревизионния доклад на датите на издаването им.
По отношение спазването на установената форма:
От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. С РА са потвърдени констатациите и изводите, направени в ревизионния доклад. Трайно в съдебната практика се приема, че при препращане от РА към мотивите на ревизионния доклад не е налице опорочаване на формата на РА. Изложените в ревизионния доклад, който е част от административната пр., фактически и правни основания за установените с РА задължения дава възможност на ревизираното лице да организира защитата си срещу фактите и отнасянето им към правната уредба. Предвид липсата на възражение срещу ревизионния доклад, органът по приходите не е обсъждал в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК конкретни възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния доклад.
По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:
Разпечатката съдържа 45 от 222 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/656f706d-1884-44a3-aacc-28b45f87506f