Определение № 1038 от 28.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038 гр. Перник, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500713 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 30145/24.08.2026 г., подадена от Р. Й. В. с ЕГН:********** и съдебен адрес: *** срещу Разпореждане № 24667/21.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 20261720108994 по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. З.

Х. с ЕГН:********** за сумата 17 966,26 евро, представляваща определено по реда на чл.

36, ал. 3 ЗА адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва.

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като районният съд незаконосъобразно е приел, че вземането не може да бъде предмет на заповедно производство поради размер над общия праг за родова подсъдност, без да съобрази специалната уредба на чл. 37 ЗА, допускаща издаване на заповед по чл. 410 ГПК за адвокатски вземания независимо от техния размер.

Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за издаване на заповед за изпълнение, както и присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за 1 основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд – Перник е образувано по заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. З.

Х. с ЕГН:********** за сумата 17 966,26 евро, представляваща главница - определено на основание чл.36, ал. 3 ЗА от Съвета на САК адвокатско възнаграждение за положения от заявителя труд по гр. дело № 4120/2022 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата за период от 13.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че претендираното вземане в размер на 17 966,26 евро е с левова равностойност над 25 000 лв., поради което искът за него би бил родово подсъден на окръжен съд, а това съставлява пречка за издаване на заповед за изпълнение. Като основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, според която съдът отхвърля заявлението, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК.

Този извод е неправилен.

Действително, по общото правило на заповедното производство районният съд разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, ако са налице предпоставките за това, като отказът е допустим само в изрично предвидените случаи по чл.

411, ал. 2 ГПК. Общият режим обвързва допустимостта на заповедта по чл. 410 ГПК с родовата подсъдност на съответния иск.

В конкретния случай обаче заявеното вземане не следва да се преценява само през общата уредба на ГПК, тъй като то е квалифицирано от самия заявител като вземане на адвокат за възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. За този вид вземания законодателят е въвел специална правна уредба в чл. 37 ЗА, съгласно която за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер.

Следователно за тази категория вземания ограничението, изведено от общите правила за родова подсъдност, не намира приложение.

Съотношението между общата норма на ГПК и специалната норма на Закона за адвокатурата налага приложение на специалната уредба. Ето защо единствено обстоятелството, че претендираната сума надвишава левовата равностойност на 25 000 лв., не представлява самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на заявлението.

По тези съображения и предвид, че от приложените по делото доказателства не се установява наличие на друго основание за отказ по чл. 411, ал. 2 ГПК, заявлението следва да бъде уважено и да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане № 24667/21.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 2

20261720108994 по описа на Районен съд – Перник и вместо него постановява:

Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Р. Й. В. с ЕГН:********** и съдебен адрес: *** срещу срещу Н. З. Х. с ЕГН:********** и адрес: *** за сумата 17 966,26 евро, представляваща главница - определено на основание чл.36, ал. 3 ЗА от Съвета на САК адвокатско възнаграждение за положения от заявителя труд по гр. дело № 4120/2022 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата за период от 13.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 359.33 евро – заплатена държавна такса.

Връща делото на Районен съд – Перник за изготвяне на заповедта за изпълнение по утвърдения образец и за последващите процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3