Решение № 1238 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. П., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330202523 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 691026-F686043 от 13.02.2023 г. с което на ,,А.К.В.‘‘ с ЕИК: 206539832 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за извършено от него нарушение по чл. 261, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за корпоративното подоходно облагане.

Дружеството жалбоподател, чрез -*-**** адв. Б. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена чрез -*-**** ***** А.а оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП П. на 01.11.2022 г. се установило, че дружеството жалбоподател като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКПО не е подало в ТД на НАП П. годишна данъчна декларация по чл.

92 ЗКПО за финансова 2021 г. в законоустановения срок до 30.06.2022 г., включително. По декларирани данни дружеството е извършвало дейност през финансовата 2021 г., отчело е финансов резултат – счетоводна загуба в размер от 871,46 лева и не попада в условията на чл. 92, ал. 4 ЗКПО. Декларацията била подадена в ТД на НАП П. по електронен път на 15.08.2022 г. с вх. № 1600И1399113/2022 г. По този начин е била нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 ЗКПО, поради което и на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д. Х., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че при възложена проверка на дружеството жалбоподател бил открил процесното нарушение.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

2

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на 92, ал. 2, вр. ал. 1 ЗКПО, тъй като същият като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък е трябвало да подаде годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Неоснователно се явява наведеното възражение за приложението на чл.

28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, 3 които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място е била подадена декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, но това е станало на 15.08.2022 г., което е месец и половина след изтичането на срока. От друга страна нарушението е формално на просто извършване, като за осъществяването на същото не е необходимо настъпването на каквито и да били вредни последици, като е нарушено данъчното законодателство.

Неизпълнението на чл. 92, ал. 2 ЗКПО може да доведе до осъществяване на състава на две административни нарушения по чл. 261, ал. 1 ЗКПО и чл. 264, ал. 1 ЗКПО, доколкото за нарушението по чл. 261, ал. 1 ЗКПО нарушител се явява самото дружеството, а за нарушението по чл. 264, ал. 1 ЗКПО се явява неговият представляващ. По съществото си това представляват две отделни деяние с различен адресат на административно-наказателната отговорност.

Всичко гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от дружеството жалбоподател, като на същия правилно е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. При определянето на същото се взе предвид това, че съдебното производство приключи в едно съдебно заседание с разпит на два свидетели и без събирането на други доказателства. Ето защо, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер от 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 691026-F686043 от 13.02.2023 г. с което на ,,А.К.В.‘‘ с ЕИК: 206539832 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за извършено от него нарушение по чл. 261, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 Закона за корпоративното подоходно облагане.

ОСЪЖДА ,,А.К.В.‘‘ с ЕИК: 206539832 да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

4

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5