Определение № 90 от 03.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. гр. София , 03.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина П. Вълева

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600227 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.270, ал.4 от НПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от адв. К.К., защитник на подс. К. В. И., с искане да бъде отменено Определение от 12.05.2021 г., постановено по НОХД №2885/2020 г. по описа на СНС, 16-ти състав, с което при условията на чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест”, прилагана спрямо подзащитния й. Във въззивната жалба се излагат аргументи, че от мотивите на атакуваното определение не става ясно, кое налага необходимостта от продължаване на тази тежка мярка за неотклонение. Сочи се от адв. К., че подс. И. е с безупречно процесуално поведение, неосъждан, с установена по делото самоличност и местоживеене, където се изпълнява и мярката за неотклонение. Акцентира се върху обстоятелството, че подсъдимият няма да се укрие или да извърши престъпление. Сочи се необходимостта същият да полага грижи за детето си, както и да има възможност да осигури финансова помощ за отглеждането му, като работи и получава съответното възнаграждение за това. Защитникът намира, че актуалната мярка за неотклонение придобива характера на предварително изтърпяване на наказание без влязла в сила присъда, като 1 слага акцент върху продължителността на изпълняваната мярка за неотклонение.

Съдът, след като се запозна с доводите в частната жалба и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

С атакуваното определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.03.2021 г. СНС, 16-ти състав, е отказал да измени мярката за неотклонение на подсъдимия К.И. от „Домашен арест“ в по-лека след като е достигнал до извода, че е налице обосновано предположение подсъдимият да е евентуален извършител на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт. Съдът е посочил, че не следва да прави доказателствен анализ с оглед запазване на своята безпристрастност. В определението си СНС е обосновал детайлно становището си за разумност на срока на изпълняваната мярка за неотклонение по отношение на подс. И..

Контролираната съдебна инстанция е пропуснала да обсъди втората предпоставка обуславяща продължаването или отмяната на наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно налице ли е опасност подсъдимият И. да се укрие или да извърши престъпление в случай, че мярката му за неотклонение бъде смекчена.

Въззивният съд намира, че от събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, на този етап от наказателното производство, може да се направи извода, че е налице обосновано предположение, че подс. К. И. е евентуален извършител на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Правилно първоинстанционният съд не е навлязъл в детайлен анализ на събраните доказателства и разискване на въпроса, кои от тях кредитира с доверие и кои не, с оглед запазване на безпристрастността си и предотвратяване на опасността да бъде дисквалифициран от разглеждане на делото.

На следващо място въззивният съд намира, че липсва опасност 2 подсъдимият И. да се укрие, като тази опасност е липсвала още при първоначалното вземане на мярка за неотклонение по отношение на него в това наказателно производство. Същият е трайно установен на територията на Р. Б., като живее заедно с жената, с която се намира във фактическо съжителство и малолетното им дете, на адреса на който се изпълнява мярката му за неотклонение “Домашен арест“.

Съдът намира, че опасността подсъдимият да извърши престъпление е със значително намалял интензитет с оглед изминалия период от време на изпълняване на мерките за неотклонение, ограничаващи свободното му предвижване в пространството – на 01.12.2019 г. по НЧД № 4479/2019 г. по описа на СНС е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е изменена в „Домашен арест“ с Определение по НЧД №1705/2020 г. по описа на СНС, потвърдено с Определение от 30.06.2020 г. на АСНС.

Действително подсъдимият е демонстрирал безупречно процесуално поведение и не е ставал причина за неоснователно отлагане на заседанията по делото, като разбира се следва да се отчете и дисциплиниращия ефект, който е оказала и мярката за неотклонение „Домашен арест“. Видно от материалите по делото по-голяма част от свидетелите са разпитани, като първоинстанционното съдебно производство е близо до своя финал. Съдът след като взе в предвид горното и обстоятелството, че подс. И. не е осъждан, намира, че следва да измени мярката му за неотклонение от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“. Въззивната инстанция след като съобрази разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НПК, включително и данните за семейно състояние на подсъдимия - същият има едно малолетно дете, за което следва да се грижи, имотно и здравословно състояние на подс. К. И., а именно същият е в млада възраст, добро здравословно състояние и е работоспособен, намира, че подходящият размер на гаранция е 5 000 (пет хиляди) лева.

АСНС намира, че правилно СНС е съобразил, че към момента на постановяване на определението от 12.05.2021 г., срокът на изпълнение на мярката за неотклонение „Домашен арест“ е бил в рамките на разумния, след като е съобразил голямата фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение на подсъдимия И. и действията на компетентните власти по разследването и съда.

Водим от изложените съображения и на основание чл.345, във вр. с чл.

3

270, ал.4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 12.05.2021 г. по НОХД № 2885/2020 г. по описа на СНС, 16-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Домашен арест”, изпълнявана по отношение на подс. К. В. И. в по-лека, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение „Домашен арест“, изпълнявана по отношение на подс. К. В. И., ЕГН:********** по НОХД №2885/2020 г. от „Домашен арест“ в „Гаранция в пари“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4