Решение № 5 от 06.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Смолян, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500408 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 ГПК във вр.чл.216ал.2 ДОПК.

С Решение № 258/21.07.2021 г., измнено в частта за разноските с определение № 575/08.10.2021 г., по гр.дело № 1113/2020 г. Смолянският районен съд обявява за относително недействителни по отношение на Държавата договор за покупкопродажба на МПС от 15.05.2018 г., с който „Кадмея-Стийл” ЕООД-гр.Смолян продава на „Анастасия Би Енд Ди” ЕООД-гр.Смолян лек автомобил марка „Фолксваген пасат“, с регистрационен № **, номер на рама: ** номер на двигател *, дата на първа регистрация 24.02.2011г., за сумата от 14 400 лева и е осъдена „Кадмея-Стийл” -гр.Смолян да заплати на ТД на НАП Пловдив съдебни разноски по делото в размер на 576 лв. и 576 лв. държавна такса върху иска по сметка на Районен съд – Смолян.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът „Камдея -Стийл“ гр.Смолян. С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло.

Направени са пространни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност, противоречие със съществени процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска въззивният съд да го отмени и постанови друг, с който отхвърли претенцията на ТД на НАП.Претендира направените разноски за двете инстанции.

1

Развива оплакване, че съдът не е обсъдил задълбочено и в тяхната ваимосвързаност всички доказателства по делото, а само ги е изброил или възпроизвел декларативно в мотивите, констатирайки тяхното наличие, без да оцени доказателственото им значение и да направи, произтичащите от тях фактически и правни изводи. Относно намерението за увреждане от страна на длъжника като елемент от фактическия състав на правото по чл. 216, т. 4 ДОПК самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителната недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на базата на всички събрани доказателства за наличието (или не) на факта на намерението за увреждане по смисъла на чл. 216, ал. 1,т.4 ДОПК.

Твърди също,че в обжалваното решение въобще не са обсъдени доводите на жалбоподателя за стопанската целесъобразност на разпоредителните сделки с МПС, обусловена от тяхното физическо и морално овехтяване, а и ревизионните производства в България са продължителни процедури (понякога отнемат години), не по-малко трае и евентуалното съдебно оспорване на ДРА. Не може да се очаква търговецът да замрази дейността си заради това, че е започнало ревизионно производство. Съдът не е обсъдил и оценил адекватно факта, че при започване на ревизията “Камдея - Стийл” ООД има ликвидно и изискуемо вземане от „Виастройинженеринг” ООД, ЕИК** в размер на 25 692 лева., което опровергава твърдението за липса на имущество. Счита,че ако е съществувало желание и намерение да се увреди публичния взискател това вземане не би било цедирано на трето лице.Твърди също,че чрез проведеното от ответника насрещно доказване се опровергава твърдението на ищеца, че липсва плащане на продажната цена по сделката, което твърдение той използваше за да внуши, че се касае едва ли не за фиктивна сделка Твърди също,че е представено извлечение от сметката на ответника, от което се установява, че фактурираната цена на оспорената сделка е реално платена по банков път и това обстоятелство елиминира предположенията, че продавачът е искал да укрие имуществото си от публичния изпълнител, тъй като за последния не съществуват каквито и да било правни пречки да наложи обезпечителни мерки, вкл. запор на банкови сметки, още със започване на ревизионното производство, които факти и доводи не са коментирани от съда.

От представените в с.з. доказателства се установява, че месеци след започване на ревизията ищецът е продължил да извършва дейност, да генерира приходи от нея, да фактурира и да получава плащане по банков път. Развива оплакване, че към онзи момент НАП дори не е била кредитор, нито е претендирала все още някакво вземане от ответника, като длъжник, който желае да увреди кредоторите си обикновено не постъпва по подобен начин. Поддържа към момента на двете продажби, у ответника въобще е липсвало съзнание, че има кредитор в лицето на приходната агенция, като във връзка с направените правоизключващи възражения и правото му на насрещно доказване ответникът представя писмено доказателство (данъчна фактура № 565/20.09.2018г.), което установява, че пет 2 месеца след започване на ревизията е продължил да реализира и фактурира приходи от търговска дейност и то в не малък размер. Съдът отказва да приеме това доказателство, като го обявява за неотносимо, без да аргументира становището си, с което се твърди,че се ограничава правото на защита на ответника и принципа на чл. 9 от ГПК. Установения с този документ факт обаче е пряко относим към твърденията на ответника, опровергава част от твърденията на ищеца и сериозно разколебава тезата за наличие на намерение за увреждане на кредитора чрез атакуваната сделка.И накрая, но не по-значение, съдът не е обсъдил доводът, че наличието на намерение за увреждане се преценява към момента на сключване на сделката, а всички факти на които се позовава ищеца са се осъществили по- късно, което ги прави ирелевантни. Правилно съдът е отбелязал, че намерението за увреждане не се предполага, а следва да се докаже. Моли окръжният съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

С писмения отговор се оспорва основателността на въззивната жалба и се предлага съдът да потвърди атакуваното съдебно решение.

Видно от събраните пред първоинстанционния съд доказателства(а и липсват доводи от въззивника в тази насока), обективните елементите на състава са налице, тъй като "Камдея-Стийл" ЕООД е длъжник по окончателно установено публично задължение с ревизионен акт № 16002118002588-091001/22.11.2018г., в сила на 23.06.2020г.( Решение № 7993/23.06.2020г., постановено по адм. д. № 220/2020г. по описа на ВАС). Публичните задължения не са заплатени, видно от последно приложената справка от информационна система на НАП за общите задължения на дружеството; разпоредителната сделка с имущественото право на длъжника е осъществена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия 11.05.2018г., в резултат на която са установени публичните задължения, а разпоредителната сделка е сключена на 15.05.2018г и е увреден публичния взискател в лицето на Държавата. Самото намерение за увреждане(animus nocendi) е факт, доказването на който най-често се осъществява на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретни факти, материализиращи субективното намерение за увреждане, т.е. при косвено доказване.(В този смисъл и Решение № 27/28.02.2013г., постановено по търг, д. № 410/2012г.) От съществено значение е моментът на извършване на атакуваната разпоредителна сделка, сключена на 15.05.2018г. - три дни след като длъжникът е уведомен за започналата ревизия,което несъмнено индикира за формирано убеждение у ръководния орган на дружеството длъжник, че следствие на извършената ревизия ще бъдат установени данъчни задължения за последното.(В този смисъл и Решение № 575 от 15.04,2020 по т. д.

№ 790/2019г. на Софийски градски съд; Решение от 25.04.2019г. по в. гр. д, № 84/2019г. на Окръжен съд Габрово; Решение № 2369 от 30.10.2019г. по т. д. № 3090/2019г. на Софийски Апелативен съд; Решение № 260010 от 02.02.2021г. по в. гр. д, № 509/2020г. на Апелативен съд Пловдив; Решение № 260553 от 19.04.2021г. по в. гр. д. № 341/2021 г. на Окръжен съд Пловдив). В допълнение, в кратък период от време(по-малко от месец) след узнаване за започналата ревизия, жалбоподателят се разпорежда не само с процесното МПС(„Фолксваген пасат“), но и с останалите такива своя собственост, при положение, че 3 покупко-продажба на моторни превозни средства не попада в предмета на неговата дейност/видно от справката в Търговски регистър и справката от СУП за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за период от 11.05.2018г. до 09.11.2020г.

Тези моторни превозни средства(общо четири на брой) са и единствените активи, от които кредиторът в лицето на Държавата би могъл да получи поне частично удовлетворение на своето вземане.Бланкетното твърдение на жалбоподателя за ликвидно и изискуемо вземане към момента на започване на ревизията от „Виастройинженеринг“ ООД, с ЕИК**. в размер на 25 692 лв. е напълно опровергано в хода на делото пред първоинстанционния съд. Видно от представената по делото справка от Търговския регистър, въпросното дружество е заличено още преди започване на данъчната ревизия. Изцяло недоказани и в тази връзка неоснователни са доводите на въззивника, че процесната разпоредителна сделка е продиктувана единствено от стопанската й целесъобразност следствие амортизацията(моралното и физическото овехтяване) на автомобила. Напротив, установява се както от сключения договор за покупко- продажба/а и от справката от КАТ е видно, че автомобилът е с дата на първа регистрация 24.02.2011 и е в статистическа експлоатация към 15.05.2018г. по-малко от седем години и три месеца, разполага с валидна застраховка „гражданска отговорност“ и е в движение(т.е. е технически изправен), годен да се използва по предназначение за целите на осъществяваната от въззивника стопанска дейност. Твърди още,че не са ангажирани и доказателства, които да установяват наложителна продажба на автомобила( продажба осъществена само три дни след връчването на ЗВР) при положение, че характерът на дейността на жалбоподателя не е свързан с покупко-продажба на МПС, каквото е положението и с останалите три товарни автомобила,също технически изправни и с валидни застраховки "гражданска отговорност" към датата на разпоредителните сделки(т.е могат да се използват по предназначение за целите на осъществяваната от въззивника дейност),поради което нищо не налага продажбата им в толкова кратки срокове след началото на ревизионното производство.В случая са налице още обстоятелства, които индикират намерение за увреждане на публичния взискател, тъй като в кратък период след връчването на ЗВР(до 22.06.2018г.)жалбоподателят прекратява трудовите договори на всички свои наети лица(на длъжност „изготвители и монтажници на метални конструкции“), а междувременно лицето А. Х. Б., от което управителят на „Калмея-стийл“ ЕООД А. Р.К. има две деца(Р. А. К. и Х. А. К.), регистрира на свое име дружеството „Кадмея Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК **, на 30.05.2018г.(дата, съвпадаща с датата на последната разпоредителна сделка с МПС собственост на „Кадмея-Стийл“ ЕООД) с управител именно А. Р. К.,което дружество е с идентичен предмет на дейност като дружеството длъжник „изработка и монтаж на метални изделия и конструкции“ и трима от освободените работници от „Камдея-Стийл“ ЕООД са преназначени в дружеството „Кадмея Инженеринг“ ЕООД на същите длъжности, от което прави извод, че управителят на "Камдея- Стийл" ЕООД желае да продължи досегашната дейност(производство на метални конструкции), но чрез друго дружество(в случая „Кадмея Инженеринг“ ЕООД), с оглед предстоящото установяването на публични задължения на "Камдея-Стийл" ЕООД. Не без значение за намерението за увреждане е и цялостното поведение на жалбоподателя преди 4 извършването на самата ревизия, в резултат на която са установени публичните задължения,като видно от ревизионния акт и ревизионния доклад, далеч преди извършването на ревизията, търговецът осъществява действия по осчетоводяване на фактури по доставки на стоки и услуги, които не са реално извършени в обективната действителност(т. нар. фиктивни доставки) и по този начин е избягвано плащането на данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Представеното от въззивника извлечение от банкова сметка с дата 16.05.2018г. свидетелства единствено за постъпила сума в размер на 14 400 лв. във връзка с фактура № 560/16.05.2018г. Неустановен остана обаче предметът на стоката или услугата, за която е издадена, тъй като същата не е представена като доказателство в хода на съдебното дирене. Видно от ревизионния акт и ревизионния доклад, далеч преди извършването на ревизията, търговецът осъществява действия по осчетоводяване на фактури по доставки на стоки и услуги, които не са реално извършени в обективната действителност(т. нар. фиктивни доставки). По този начин е избягвано плащането на данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит и след като е извършвана такава неправомерна дейност от страна на въззивника с цел избягване плащане на данъчни задължения, съвсем естествено е той да направи всички възможно да осуети и последващото им принудително събиране.