Решение № 2132 от 01.12.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 2132 от 01.12.2021 г., постановено по НАХД № 7283/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият Р. Н. Ш., да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.

78а от НК за това, че на 11.05.2018г. в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ търговско дружество „ДарШоп“ ООД, с ЕИК 202057030, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 18А, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по парично задължение по публични задължения към Национална агенция за приходите /НАП/, произтичащи от: справки - декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. 28.02.2017год.; данъчни декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. 31.12.2015год.; декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г. не е поискал от Пловдивски окръжен съд да открие производство по несъстоятелност — престъпление по чл. 227б, ал.

2, вр. ал. 1 от НК и предложение обвиняемата М. Г. ИЛЧ., да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на 11.05.2018г. в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ търговско дружество „ДарШоп“ ООД, с ЕИК 202057030, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 18А, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по парично задължение по публични задължения към Национална агенция за приходите /НАП/, произтичащи от: справки декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. 30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. 30.01.2016г. не е поискала от Пловдивски окръжен съд да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 2276, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемите да бъдат признати за виновни, като бъдат освободени от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като им се наложи административно наказание глоба ориентирано към минималния размер.

Защитникът на обвиняемите – адв. Д.М. не се противопоставя на доводите, изложени от представителя на държавното обвинение, като моли съдът да 1 постанови решение с което да освободи подзащитните му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ориентирано към минимума.

Обвиняемата И. се признава за виновна, изразява съжаление за стореното.

С последната си дума моли да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на глоба в рамките на минимума, предвиден в закона.

Обвиняемият Ш. се признава за виновен, изразява съжаление за стореното.

В последната си дума моли за наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Р. Н. Ш. е роден на ***г. в гр. ***, живущ в гр. ***, бул. „***, ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемата М. Г. ИЛЧ. е родена на ***г. в гр. ***, обл. ***, живуща в гр.

***, ул. „***, ***, български гражданин, със висше образование, неомъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********.

На 08.05.2012г. в търговския регистър на Агенцията по вписвания било вписано търговското дружество „ДарШоп“ ООД, ЕИК 202057030, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „България“ № 33. Съдружници и управители на дружеството били обв. Р. Н. Ш. и обв. М. Г. ИЛЧ., които представлявали дружеството заедно или поотделно.

Дружеството било с основен предмет на дейност: търговска дейност. На 22.08.2014г. по партидата на дружеството в търговския регистър на Агенцията по вписвания била вписана промяна на седалището и адресът на управление на „ДарШоп“ ООД и като такива били посочени: гр. Пловдив, ул.

„Георги Бенковски“ № 18А.

Първоначално, в известен период от време след вписване на дружеството в търговския регистър, управляваното от двамата обвиняеми дружество развивало успешна търговска дейност, имало множество клиенти и нямало проблеми с покриване на задълженията към държавата. Дружеството не притежавало недвижими имоти, а притежавало преимуществено краткотрайни активи.

След тези моменти на стабилност обаче, дружеството започнало да изпитва сериозни затруднения в дейността си. Намалели клиентите на „ДарШоп“ ООД, което неминуемо довело до спад в реализираната печалба на дружеството, а оттам и до невъзможност последното, от своя страна, да заплаща задълженията си към фиска.

Първоначално управителите Р.Ш. и

М.И. успявали да организират, макар и със забавяне, заплащане на 2 публичните задължения на „ДарШоп“ ООД, формирани по справки декларации по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, декларации по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и декларации обр. 6. В един момент, обаче, това станало невъзможно и плащанията спрели.

За събиране на просрочените задължения през 2015г. в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив било образувано изпълнително дело № 16150005213/2015г. с размер на задълженията, изчислен към 23.03.2015г. както следва: 7810,98 лв. главница и 1523,11 лв. лихви, произтичащи от декларации обр. 6 за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/, здравноосигурителни вноски /ЗОВ/, вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/, по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, всички за данъчен период 01.01.2012г. - 30.09.2014г. По посоченото изпълнително дело било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 005213/2015/000003/ 23.03.2015г., в което били описани по периоди дължимите и неплатени задължения и същото било връчено лично на обв. И. на 30.04.2015г. На същата дата на обв. И. били връчени и: Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-117/20.01.2015г. и Регистър на поканите по чл.182 ДОПК. На 24.04.2018г. на обв. И. било връчено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016 - 022- 0022137/ 02.04.2018г.

На 30.09.2013 г. на обв. Ш. било връчено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 21/РД-11- 593/30.09.2013г.

На 01.11.2016г. по образуваното изпълнително дело от страна на дружеството била преведена сумата от 1680 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/. На 10.04.2018г. по образуваното изпълнително дело от страна на дружеството бил нареден превод на сумата от 500 лв. /петстотин лева/, което е и последното доброволно плащане на публично-правните задължения на „ДарШоп“ ООД, ЕИК 202057030.

Извън описаните по - горе задължения, от страна на дружеството били формирани и следните други такива: задължения по справки - декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г. и декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г.

В хода на образуваното изпълнително производство било направено пълно проучване на имущественото състояние на задлъжнялото дружество, в резултат на което било установено, че дружеството не притежава активи, които да послужат за обезпечаване на задълженията.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че след датата 01.02.2016г. дружеството „ДарШоп“ ООД не е извършвало търговска дейност, като след посочената дата не е генерирало приходи, които биха могли да послужат за 3 погасяване на задълженията. Вещото лице е заявило, че собствения капитал на дружеството е с отрицателна величина към 31.12.2016г., което сочи за свръхзадлъжнялост, тъй като размера на пасивите е надхвърлил размера на активите. Експертът счита, че „ДарШоп“ ООД е изпаднало в несъстоятелност на 31.01.2016г.

Предвид изложеното към 31.12.2016г. „ДарШоп“ ООД било в недобро финансово състояние, като не е могло да извършва плащания с краткосрочните си активи, без да увреди интересите на кредиторите си. От изготвената експертиза се установява, че в сравнение с 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., през 2016г. финансовото състояние на дружеството се влошава и, дружеството не разполага с ликвидни средства за погасяване на текущите си задължения, коефициентът на общата ликвидност е под единица за 2016г., коефициентът за бърза ликвидност е под единица, а коефициентът за незабавна ликвидност намалява до 0,39 през 2016г., поради което следва да се приеме, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност през 2016г.

Двамата обвиняеми - Р.Ш. и М.И., в качеството си на съдружници и управители на „ДарШоп“ ООД, били наясно с невъзможността на последното да изплати така установените по основание и размер задължения към държавата. Всеки един от тях, съобразно обстоятелството, че заедно или поотделно управлявали и представлявали дружеството, бил задължен в 30 дневен срок от спиране на плащанията, тоест в периода от 11.04.2018г. до 10.05.2018г. включително, да подаде молба в Окръжен съд гр. Пловдив за откриване на производство по несъстоятелност на „ДарШоп“ ООД. Въпреки това, нито един от тях не предприел законоустановеното си задължение да обяви в 30-дневен срок от спиране на плащанията това обстоятелство, сезирайки компетентния Окръжен съд с молба за откриване производство по несъстоятелност. Едва през 2020г., на 11.12.2020г. обв. М.И. входирала в Окръжен съд гр. Пловдив молба за обявяване на „ДарШоп“ ООД в несъстоятелност. Било образувано търговско дело № 223/2020г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, по което с Решение № 260005 от 21.01.2021 г. било открито производство по несъстоятелност на дружеството и била обявена неплатежоспособността на „ДарШоп“ ООД.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода съдебното производство и в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства, както следва:

- обяснения на обвиняемите, показания на свидетелката И.А.С., заключението на съдебно-счетоводна експертиза;

- както и приложените по делото писмени доказателства сред които свидетелства за съдимост, характеристични справки, справки - декларации по ЗДДС за периода от 15.12.2012г. - 28.02.2017г.; данъчни декларации по ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 31.12.2015г.; декларации по чл. 55 ал. 1 от 4

ЗДДФЛ и по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2012г. - 30.06.2017г., декларации обр. 6 за данъчен период от 11.09.2012г. - 30.01.2016г., Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 005213/2015/000003/ 23.03.2015г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД11-117/20.01.2015г., Регистър на поканите по чл.182 ДОПК, Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016 - 022- 0022137/ 02.04.2018г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 21/ РД-11- 593/30.09.2013г. и др.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от обвиняемите на съдебна фаза, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че обвиняемите, всеки един от тях е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2 , вр.ал. 1 от НК.

Всеки един от обвиняемите в качеството си на управител на „ДарШоп“ ООД се явява годен субект на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 НК доколкото съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.