Решение № 120 от 19.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000160 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Премиер Холидейс“ ООД, ЕИК 103923129, със седалище гр.Варна и въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение №52/04.02.2026 г. постановено по т.д №725/24г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът частично е уважил исковете на „Премиер Холидейс“ ООД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, като е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата 34 933 евро (равностойността на 68 323 лв.), представляващи дължимо обезщетение за имуществените вреди по лек автомобил „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг.№ *****, получени при ПТП, настъпило на 30.12.2021 г., на основание договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключен между страните с полица № *****, със срок на покритие до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета, до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.390, ал.1 КЗ, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдения размер от 34 933 евро (равностойност на 68 323 лв.) до пълния претендиран размер от 35 279,14 евро (равностойност на 69 000 лв.), както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (23.12.2024 г.), както и за заплащане сумата 21 419,22 лв. (с равностойност 10 951,47 евро), представляваща следващо се обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва върху главницата 69 000 лева, начислено за периода от 01.07.2022 г. до 19.12.2024 година, като неоснователни, както и е разпределил разноските по делото.

Въззивникът „Премиер Холидейс“ ООД обжалва решението в частта, с което съдът е отхвърлил исковите претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (23.12.2024 г.), както и за заплащане на сумата от 10 843,95 евро, претендирана като обезщетение забава в размера на законната лихва върху главницата от 34 933 евро, начислено за периода от 01.07.2022 г. до 19.12.2024 г. Основното оплакване е за неправилен извод относно началният момент на дължимостта на лихва за забава и от който момент ответното застрахователно дружество е изпаднало в забава. Позовавайки се на Наредба № 1-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях и в частност на чл.18, ал.1 и чл. 18а счита, на първо място, че лицензирания застраховател не е изпълнил задължението да изпрати писмо до органите на МВР или „Премиер Холидейс“ ООД с искане за дерегистрация на процесния автомобил с оглед настъпила „тотална щета“, но още повече, че дружеството не е признавало факта на настъпилата “тотална щета”.

Единственото изпратено и получено уведомление е за отказ на застрахователно обезщетение, както за определяне, така и за изплащане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови друго, с което уважи претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (23.12.2024 г.), както и за заплащане на сумата от 10 843,95 евро, претендирана като обезщетение забава в размера на законната лихва върху главницата от 34 933 евро, начислено за периода от 01.07.2022 г. до 19.12.2024 г.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната стрaна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД не е подала писмен отговор.

Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД обжалва първоинстанционното решение в частта, с което съдът е уважил исковата претенция за обезвреда на имуществени вреди на основание договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“. Решението счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.

Основното оплакване е за неправилно тълкуване договорните клаузи и конкретно чл. 27.6 и чл. 35 от ОУ. Намира за неправилен извода на съда за спазени техническите норми за експлоатация на МПС, респ. че ищецът не нарушил същите, което е в противоречие със събраните по делото доказателства досежно установената скорост на движение. Излага, че продължителното движение с почти максимална допустима скорост представлява експлоатация извън разумния и нормален режим на използване 2 на МПС, последния като включен в техническата експлоатация на МПС.

Излага съображения за неправилно възприета от съда неприложимост на ограничението до 80% от застрахователната сума при тотална щета, като процесният договор не съдържа изрично изключение. В заключение счита за неправилно определен и размера на присъденото обезщетението, излагайки съображения за неотчитане на остатъчната стойност като икономическа полза, която следва да се отчете при определяне на обезщетението. Тази стойност съдът необосновано не е приспаднал, а единствено стойността на скрап, с което счита че се е достигнало до неоснователно обогатяване.

Искането, с което сезира въззивната инстанция е за отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, като постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция изцяло, ведно с претенциите за присъждане на законна лихва, както и с всички законни последици от това. В условията на евентуалност моли съда да измени решението, като намали размера на присъденото обезщетение съобразно договорното ограничение, отчитайки и действителната остатъчна стойност.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Премиер Холидейс“ ООД, е подала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Твърди се, че на 30.12.2021 г., при движение по автомагистрала Тракия, на км. 343+800, е настъпило ПТП, при което автомобил „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг.№***** самокатастрофирал и е претърпял тотална щета. Твърди се, че автомобилът е бил застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица № *****, със срок на действие от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г., като дължимата застрахователна премия е била заплатена изцяло, а застрахователната сума по договора била 69 000 лева. Излага, че във връзка с произшествието при застрахователя е заведена щета № 0003-1201-22-000003., като с писмо изх. № 11643/18.11.2024 г. ответникът уведомил ищеца за отказа си да плати застрахователно обезщетение.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД (ЗК „ЛЕВ ИНС” АД) не оспорва, че към датата на настъпване на ПТП е била налице активна застраховка „Каско“ за л.а. „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг. № *****, сключена по полица №*****. Излага, че щетите, са възникнали при обстоятелства, изключени от застрахователното покритие съгласно Общите условия на застраховката - т.27.6 - неспазване на установените технически норми за експлоатация на МПС, а именно: движение на автомобила със скорост значително по-висока от максимално допустимата и близка до границите на скоростния индекс на гумите, както и че гумите на автомобила не са били технически и видимо изправни.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява наличието на валидно възникнало към момента на застрахователното събитие, застрахователно правоотношение, между ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на л.а. „БМВ Х5 ХДрйв 40 Д“, с peг. № *****, по полица №*****., както и че на 01.01.2022 г., ищцовото дружество е подало искане за завеждане на застрахователна претенция пред застрахователното дружество, по която е налице отказ за удовлетворяването в извънсъдебното производство. Няма спор и по отношение на факта, че застрахованият автомобил е катастрофирал поради настъпила по време на движение внезапна техническа неизправност в задна дясна гума (разкъсване и отделяне на протектора на гумата от нейната повърхност), при което автомобилът загубил устойчивост, променил траекторията си на движение към левия банкет и лявата мантинела, със странично плъзгане и едновременно завъртане около вертикална ос, с навлизане на следващата мантинела в купето от към дясната странична врата и последвало преобръщане на автомобила около надлъжната му ос до крайното положение на покой. В резултат на това автомобилът получил значителни увреждания в предната и ходовата му част, увреден двигател, във външната част по всеки един от елементите, разкъсване на купето.

По първия спорен въпрос пренесен във въззивното производство, основан на възражението на застрахователя за изключен риск по т.27.6 от приложимите към застрахователния договор Общи условия - неспазване на установените технически норми за експлоатация на МПС, поради управление на автомобила със скорост, значително по-висока от максимално разрешената и близка до скоростния индекс на гумите; с видимо неизправни технически гуми, с грайфер, несъответстващ на допустимите норми и размери, неотговарящи на класа на автомобила и скоростния индекс, съдът намира следното:

В Общите условия на застрахователя не са посочени конкретни технически и технологични норми за експлоатация и ремонт на МПС, неспазването на които да води до изключване на отговорността на застрахователя за настъпили в резултат на това вреди на застрахованата вещ.

Неспазването на определената в ЗДвП скорост за движение, или движението със скорост несъобразена с конкретните пътни условия, представлява нарушение на правилата за движение по пътищата и води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, а в някои случаи съставлява и престъпление, но това поведение на водача, безспорно не може да се квалифицира като неспазване на техническите и технологични норми за 4 експлоатация на МПС.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че разкъсването на протектора на гума е внезапен процес, получен от стареенето на гумата и движение с висока скорост. Според вещото лице, скоростта на движение на застрахования автомобил непосредствено преди ПТП е била около 188 kм/ч.

Гумите, с които е бил оборудван автомобила - марка Nokian WR SUV 4, размер 255/50 R19 тегловен и скоростен индекс 107V (240km/h), са били предназначени за движение в зимни условия, били са произведени в периода 2018 – 2021 година и са били технически изправни, отговарящи на класа на автомобила, с дълбочина на протектора в допустимите норми. Гумите на автомобила са били със скоростен индекс 240km/h, което означава, че това е пределната скорост, с която може да се използват тези гуми, но при продължително и системно управляване на автомобила с висока скорост се ускорява стареенето и това може да доведе до инцидент като процесния отлепване и отделяне на протектора от самата гума. Според експерта, въпреки изправността на гумите, същите са били подложени на укорено стареене предвид начина им на експлоатация (продължително движение с високи скорости близки до скоростния индекс на гумите). Според вещото лице, разкъсванията между вътрешните пластове на гумата няма как да бъдат установени визуално, особено от лице, което не притежава специални знания в тази област, като обикновен водач няма как да прецени до каква степен е износен каучукът.