Решение № 919 от 01.08.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Кюстендил, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100113 по описа за 2023 година

Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила съдебно решение №358/05.04.2023 г., неразделна част от което е решение №1035/31.10.2023 г., постановени по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между съделителите: К. С. Т., ЕГН:

**********, адрес: гр. ******, ж. к. **********, вх. *, ет. *, ап. *; А. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, бул. ***** №*, ет. *, ап. *; Б. Х. К., ЕГН:

**********, адрес: гр. *****, ж.к. ******* №***, вх. *, ет. *, ап. **; Л. С. К., ЕГН: ************, с адрес: гр. *******, ж.к ****** №***, вх. *, ет. *, ап. **;

Е. Г. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ж.к ****** №***, вх. *, ет. *, ап.

*; Р. А. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. ***** ********, ул. ****** №*, вх. *, ет. *, ап. **; С. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** ********, ул. ****** №*, ; Е. Д. И., ЕГН:**********, адрес: гр. *****, ж.к. ****** №*, вх. *, ет. *, ап. **, на осем поземлени имота в землищата на селата ******** и **********, община Кюстендил при посочени в същото идеални части за всяка страна.

С разпореждане №4691/19.09.2024 г. на мястото на починалия в хода на производството Б. Х. К., ЕГН: **********, съдът конституира като страни по делото законните му наследници Д. Х. К., ЕГН: **********, К. Б. К., ЕГН:

********** и М. Б. К., ЕГН: **********.

С оглед горното производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като поради задължението на съда служебно да събере доказателства относно актуалната действителна пазарна стойност на делбения 1 имот, съгласно чл. 349, ал. 4, изречение второ от ГПК, при започване на фазата по извършване на делбата, по аргумент на чл. 57, ал. 2 от Правилник за администрацията в съдилищата /ПАС/, е била допусната съдебно-техническа експертиза и делото е насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства. Оценителна експертиза е допусната и изготвена още в първата фаза на делбата.

В съдебно заседание представителят на ищците по пълномощие заявява, че делбата на процесните имоти следва да бъде извършена при условията на разпределение на имотите, доколкото за съделителите в производството по колена е възможно реално разпределение на наследствените имоти без да се тегли жребий. Заявява, че имотите са достатъчно за възлагането им на страните по колена, така както е предложено във вариант III, с предложение за делба, таблица № 3 от допуснатата експертиза, като е изразено категоричното желание на ищците да получат дял Трети, от таблица №3, вариант 3-ти.

Претендират се платените от ищците К. Т. и А. К. в първа фаза разноски за вещо лице спрямо квотите на съсобствеността на останалите съделители.

С молба с вх. №7283/24.06.2025 г. от Л. К. и конституираните на мястото на починалия Б. Х. К. - Д. К., К. К. и М. К., е заявено, че същите нямат претенции по сметки. По отношение начина на извършване на делбата се заявява, че посочените страни не желаят да получат в дял никой от процесните имоти, както и в съсобственост с друг от наследниците, а по възможност искат уравняване с паричната равностойност на техните дялове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

Страните се легитимират като собственици на процесния имот, видно от доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по допускането на делбата, постановено по настоящото дело в първата фаза на производството.

С влязло в сила №358/05.04.2023 г., неразделна част от което е решение №1035/31.10.2023 г., в първата фаза на производството, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях като е установил имотите, страните и техните права в съсобствеността.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, изпълнена от Е. Л., се установява, че общата парична стойност на делбените имоти се равнява на 8 519 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза с вх. №6926/16.06.2025 г., изпълнена от Н. Г., се установява, че процесните имоти могат да бъдат поделени на три дяла съобразно допуснатите квоти с цена от по 2 839 лева. Посочени са три варианта на предложението за делба, обособени в таблици №1, №2 и №3, неразделна част от експертното заключение.

Събрани са и приети за допустими писмени доказателства.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът 2 прави следните правни изводи:

Крайната цел на съдебната делба като особено исково производство е да бъде прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност от вещи. По правилата на ГПК първата фаза завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява съществуването на потестативното право, а втората - с решение по извършване на делбата, с което се прекратява съсобствеността.

В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос следва да се реши съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребий по реда на чл. 352 от ГПК. От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже или невъзможно, или много неудобно. Изборът на способ е поставен в зависимост от естеството на имотите, които се делят.

В конкретния случай са налице осем поземлени имота, допуснати до делба между десет съделители, които не са с равни дялове.

При тези данни съдът взе предвид, че съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС "т. 5. а) разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий." Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато: от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

С оглед на горното и съобразно приетата фактическа обстановка съдът намира, че не следва да съставя разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК. По този ред се съставя и обявява окончателен разделителен протокол, ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При приетото по-горе, че тегленето на жребий е невъзможно, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, без да се изготвя разделителен протокол.

(така Решение № 140 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7627/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Това е така и защото разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК е самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение разпоредбите на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.

3

В тази насока съдът основава решението си на изготвените експертни заключения, които съдът приема за обективни и въз основа на тях ще извърши разпределение на дяловете.

Достигайки до горните прани изводи съдът възприема и оценката на имотите, изготвена от вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г. това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесните имоти към момента на изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно, поради което съдът му се доверява.

Следва да се посочи, че принципно делба би могла да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК при групиране на съделителите чрез поставяне на имот в общ дял по тяхно общо съгласие – така Решение № 158/22.03.2010 г. по гр. д. № 668/2009 г. на І ГО на ВКС, Решение № 356/25.10.2011 г. по гр. д. № 1508/2010 г. на І ГО на ВКС, Решение 0100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на Първо ГО на ВКС. В настоящия случай искане за поделяне на имотите между страните „по колена“ е отправено от ищците, имплицитно се поддържа и от част от наследниците на Б. Г. К., а не е оспорено от останалите съделители. Ето защо и доколкото съсобствеността върху процесните имоти е възникнала изцяло на основание наследствено правоприемство делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично. При този способ на прекратяване на съсобствеността всеки от съделителите получава реален дял от имуществото, като същевременно това не води до създаване на сложни облигационни отношения между съсобствениците, произтичащи от нуждата от парично уравнение.

Първата група съделители включва наследниците на Б. Г. К.: Л. С. К., Д.

Х. К., К. Б. К., М. Б. К., Е. Г. К., които притежават общо 1/3 ид. част от делбените имоти.

Втората група съделители включва наследниците на С. Г. И.: К. С. Т. и А. С. К., които притежават общо 1/3 ид. част от делбените имоти.

Третата група съделители включва наследниците на Ц. Г. С.: Р. А. Д., С.

Д. Д. и Е. Д. И., които притежават общо 1/3 ид. част от делбените имоти.

По искането на К. С. Т. и А. С. К. за предоставяне в техен общ дял на дял трети, съгласно вариант трети от изготвената от в.л. Н. Г. експертиза, съдът ще уважи искането, тъй като, на първо място, предложеният от вещото лице дял съответства на идеалните части на ищците, а и от другите съделители не са изразени предпочитания относно конкретните имоти, които да им бъдат разпределени. В допълнение, по отношение на прехвърлянето на включения в дял трети поземлен имот с идентификатор *** от ищците успешно е воден иск по чл. 76 от ЗН в първата фаза на производството. Действително, от част от наследниците на Б. Г. К. е заявено искане да не им се възлагат 4 недвижими имоти, а дяловете им да бъдат изцяло уравнени в пари, което не може да се осъществи при приложимия способ за извършване на делба. Съдът, отчитайки заявеното от тези съделители, ще им възложи дял първи, съгласно вариант трети от изготвената от в.л. Н. Г. експертиза, като по този начин въпреки че ще останат задължени към останалите страни за сумата в общ размер от 162 лева, ще получат в реален дял само един недвижим имот, с който биха могли да се разпоредят сравнително по-лесно, отколкото с петте имота, включени в дял втори, ако действително не желаят да притежават поземлени имоти на територията на общ. Кюстендил.

Относно уравнението на дяловете:

Общата пазарна стойност на процесните имоти е 8 519 лева. Поради невъзможност всеки от съделителите да получи в дял имот, съответстващ по стойност на идеалната си част от общото имущество, то тези, които получат повече от припадащото им се по коляно, ще бъдат осъдени да платят сума на онези, които респективно са получили по-малка част спрямо дела си за уравняване на дяловете.

По отговорността за разноски и дължимите държавни такси: