Решение № 324 от 15.09.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Козлодуй, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100681 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й.

М. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ............, действаща чрез процесуалния си представител адв. М. М. С., със съдебен адрес: гр. Козлодуй, ул. „Васил Коларов“ № 1, ет. 2, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителните директори Сокол Радостинов Янков и Ивелин Камбуров.

С исковата молба са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

1 . Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за признаване за недействителен (нищожен) поради противоречие със закона на сключения между Й. М. Р. и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2737936 от 08.03.2023 г.;

2 . Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата Й. М. Р. първоначално претендираната сума в размер на 434,60 евро 1

(равностойна на 850,00 лева), представляваща платена без основание сума над чистата стойност на предоставения кредит по недействителния Договор за потребителски кредит № 2737936 от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В проведеното на 15.09.2026 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е направил процесуално искане по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК за изменение на осъдителния иск чрез увеличение на неговия размер от 434,60 евро на 699,32 евро, представляваща пълната разлика между общо заплатената по договора за кредит сума в размер на 1 408,00 евро и реално предоставената главница от 1 386,05 лева (равностойна на 708,68 евро). С нарочно протоколно определение съдът е допуснал исканото увеличение, като искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се счита предявен за сумата от 699,32 евро.

В исковата молба и в съдебно заседание ищцата поддържа, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който е усвоила заемна сума, като кредиторът е въвел задължително условие за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от одобрено от него юридическо лице или банкова гаранция в кратки преклузивни срокове. Още в деня на сключване на кредитния договор ищцата е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от заемодателя свързано дружество „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което е начислено отделно възнаграждение за поръчителя в размер на 879,32 лева. Твърди, че макар формално поръчителството да е оформено като отделен договор, същото е пряко и функционално свързано с договора за потребителски кредит и представлява необходим разход за получаването му. Въпреки това възнаграждението на поръчителя не е било включено в общия разход по кредита и в обявения годишен процент на разходите (ГПР), с което са нарушени императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а действителният ГПР надхвърля многократно законовия таван по чл. 19, ал. 4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Поради това се претендира обявяване на недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК и връщане на надплатената над чистата стойност на кредита сума на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски.

2

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, чрез упълномощения юрисконсулт Александрина Иванова, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, както и писмено становище преди заседанието.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2737936 от 08.03.2023 г., усвояването на главницата от 1 386,05 лева, както и обстоятелството, че по негова банкова сметка е постъпила сумата от 1 408,00 евро, с която задълженията са погасени изцяло. Признава, че е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди обаче, че сключването на договор за поръчителство не е било задължително условие за отпускане на кредита съгласно чл. 4 от договора и раздел III, т. 12 от Общите условия, а е представлявало свободен избор на потребителя между обезпечен и необезпечен кредит. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, не е било известно на кредитора към момента на сключване на договора и правилно не е включено в ГПР. Позовава се на Решение № 1301 от 05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. на ВАС. В условията на евентуалност навежда довод, че евентуалната незаконосъобразност засяга единствено клаузата за възнаграждение в договора за поръчителство, но не влече недействителност на самия договор за кредит. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с позоваване на решението на СЕС по дело C438/22 и Определение № 50015/2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства и направените от страните признания съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и Й. М. Р. като кредитополучател е сключен чрез средства за комуникация от разстояние Договор за потребителски кредит № 2737936, ведно с Приложение № 1 – „Условия на кредита“ и Общи условия за предоставяне на кредити.

Съгласно чл. 1 от договора и Приложение № 1 към него, на потребителя е предоставен кредитен продукт „Credissimo плюс“ с общ размер на кредита 1 386,05 лева (708,68 евро), от които чиста заемна сума 1 300,00 лева (664,68 3 евро) и застрахователна премия в размер на 86,05 лева (44,00 евро). Срокът на договора е уговорен на 12 месеца, платим на 12 месечни погасителни вноски с падеж от 30.04.2023 г. до 31.03.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 %, обявен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 % и общ размер на всички плащания по кредита от 1 709,15 лева (873,87 евро).

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение, същият следва да предостави банкова гаранция в 10-дневен срок или „да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението“. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ако в посочения срок потребителят не предостави съответното обезпечение, се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, при кандидатстване за кредит без обезпечение срокът за разглеждане и евентуално одобрение е 14 дни.

В същия ден – 08.03.2023 г., между ищцата Й. М. Р. като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 146А, ет. 4 (на същия адрес, на който е и седалището на кредитора), е сключен Договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит № 2737936 от 08.03.2023 г. По силата на чл. 1, ал. 1 и чл. 2 от договора дружеството поръчител поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения по кредитния договор. В преамбюла на договора изрично е посочено, че кредитът в размер на 1 386,05 лева се предоставя от „Кредисимо“ ЕАД „след предоставяне на обезпечение... под формата на поръчителство“.

Съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Договора за поръчителство във връзка с Приложение № 1 към него, за поемане на поръчителството потребителят се задължава да заплати на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 879,32 лева (449,59 евро), платимо на 11 месечни вноски с падежи, съвпадащи изцяло с падежите на вноските по договора за кредит.

Съгласно чл. 8, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от същия договор, възнаграждението на поръчителя се заплаща директно по банковата сметка на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД в „Банка ДСК“ ЕАД (IBAN: BG86 STSA 9300 0021 8677 4

74), като „Кредисимо“ ЕАД е изрично овластено да приема изпълнението вместо поръчителя, като внесените от кредитополучателя суми се разпределят с приоритетно погасяване на задълженията към поръчителя преди тези по главния заем.

В отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД изрично признава, че: 1) е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД; 2) възнаграждението за поръчителство в размер на 879,32 лева не е включено като разход при формирането и изчисляването на ГПР и на общата дължима сума по договора за кредит; 3) по банковата сметка на дружеството ответник е постъпила общо сумата от 1 408,00 евро, с която задължението по процесния договор за кредит е погасено изцяло.

От приетото като доказателство извлечение от онлайн калкулатор за ГПР и от извършеното математическо пресмятане се установява, че при отчитане на дължимото възнаграждение за поръчителство от 879,32 лева като разход по кредита, реалният годишен процент на разходите възлиза на 258 %.

Съдът приема от правна страна, следното:

Предявените искове са процесуално допустими. Ищцата притежава правен интерес от установяване недействителността на сключения договор за потребителски кредит по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като това обуславя обема на насрещните престации и основателността на претенцията за връщане на надплатените без основание суми по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК. Местната подсъдност е надлежно обоснована пред настоящия съд съгласно специалната разпоредба на чл. 113 ГПК (по настоящ адрес на потребителя).

По установителния иск за недействителност на договора за кредит:

Безспорно е установено, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, като ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а ответникът действа в качеството на кредитор – финансова институция по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК и чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , договорът 5 за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по предвидения в закона начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставеного кредит. По силата на легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения от всякакъв вид, както и разходите, свързани с допълнителни услуги по договора, чието заплащане е задължително за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

В практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановена по тълкуването на Директива 2008/48/ЕО (в т.ч. Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria; Решение от 13.03.2025 г. по дело C337/23, APS Beta Bulgaria; Решение от 21.04.2016 г. по дело C377/14, Radlinger; Решение от 16.07.2020 г. по дело C-686/19, Soho Group), неизменно се приема, че понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е автономно понятие от правото на Съюза с широк обхват, което обхваща всички разходи и възнаграждения, свързани с допълнителни услуги или гаранции, когато тяхното сключване е задължително за получаване на кредита или когато те съставляват конструкция, предназначена да прикрие действителната цена на кредита. Посочването в договора на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи реалния обхват на своите задължения и се приравнява на пълна липса на посочване на ГПР.