Решение № 31 от 26.01.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр.Н., 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № *0212150100629 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба М. С. Т., ЕГН **********, гр. Н. чрез адв. С. Ч., САК, със съдебен адрес: грр. С., ул. „Т.у.” № 8, ет. 4 против „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № *. Ищцата сочи, че на 06.05.2016г. в гр. Н., като пешеходец е претърпяла ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *****, управляван от Е.Р.А., гр. Н.. При маневра назад в кръстовище на ул. „О.П.” и ул. „С.К.М.”, водачът на лекия автомобил ударил пресичащата на пешеходна пътека Т., като й причинил телесни повреди. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП имала изцяло А., която била нарушила правила на ЗДвП. Според ищцата била налице причинно – следствена връзка между деянието и настъпилите вредоносни последици, а наред с това водачът е действал и непредпазливо. След удара се установило, че на Т. са причинени следните телесни увреждания – закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясна бедрена кост. Възстановителният период продължил 6 месеца, през което време Т. не можела да се обслужва сама, имала необходимост от поС.ни грижи, нуждаела се от помощ за преобличане , къпане, тоалет, хранене и др. Грижи за ищцата започнала да полага нейната сестра Б. С. В., която в продължения на тези 6 месеца, по 8 часа на ден, помагала на Т.. В този период В. не можела да работи , трябвало да си стои вкъщи и да помага на сестра си. Двете живеели в едно домакинство. Ищцата се позовава на съдебната практика, която сочи, че в такива случаи разходите , свързани с лечението на пострадалото лице и полагането на грижите , представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането. Такива разходи включвали и заплащане на болногледач, когато това се налагало. Полагането на тези грижи можело да се извърши от близки на пострадалото лице – член на семейството, близък сродник, който по тази причина бил лишен от възможността да работи и следвало обезщетението за имуществени вреди да се заплати в размера на необходимото възнаграждение за болногледач. Сочат се и критерии за определяне стойността на тези грижи.

1

По отношение основанието на предявения иск, ищцата сочи, че лекият автомобил е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, което ангажирало отговорността му за обезщетяване на имуществените вреди. Иска се постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7000лева обезщетение за имуществени вреди / разходи за болногледач/ причинени вследствие на ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач при управление на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. № *****, за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата.

Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.

Ответника „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № *, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Дружеството признава, че е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № BG/11/115001917675, сключен между него и собственик на л.а.

„Фолксваген Голф” с рег. № *****, със срок на валидност от 02.08.2015г. до 01.08.2016г. Ищецът също така сочи, че е налице влязло в сила Решение № *60173/ 23.04.2021г. по т.д. № 427/ 2021г. по описа на ОС гр. Пловдив. С него е бил уважен иск на ищцата по това дело М. Т. и ответникът е бил осъден да й заплати сумата от 45 000лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й от нанесените телесни повреди, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането 06.05.2016г. Присъдени са и деловодни разноски. Ответникът сочи, че с това решение , със сила на присъдено нещо, са решени въпросите за елементите на деликта – противоправното деяние, причинено виновно от водача Е. А. ПТП с нанесени на Т. телесни увреждания, причинната връзка между деянието и уврежданията , както и наличието на валидна застраховка на водача. Сумата е била изплатена от застрахователя на пострадалата на 28.06.2021г. Горните обстоятелства ответникът счита за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Наред с това процесуалният представител на дружеството оспорва предявения иск по основание и размер, а също така и претенцията за лихва.

Твърди се, че Т. не е процесуално легитимирана да търси обезщетение за имуществени вреди – разходи за болногледач, от причиненото ПТП. Оспорва се да са извършени твърдените разходи от страна на ищцата, нямало представени доказателства за това. Не били представени доказателства М. Т. да е заплатила на Б. В. възнаграждение за получените грижи. Не било въведено твърдения, че В. е полагала грижи за ищцата и поради това не е получавала трудово възнаграждение. При условията на евентуалност се твърди, че Б. В. за процесния период от 06.05.2016г. до 06.11.2016г. е полагала труд и е получавала трудово възнаграждение. Оспорва се наличието на твърдените имуществени вреди. Оспорва се причинно – следствената връзка на описаното ПТП и настъпилите имуществени вреди. Оспорва се размера на вредите. Прави се възражения за изтекла погасителна давност.

Оспорва се , че имуществените вреди са настъпили за ищцата. Оспорва се началния момент , след който ищцата е имала нужда от грижи. Твърди се, че Т. не е имала нужда от помощ и грижи, а дори да е имала такава нужда тя е можело да се предостави от държавата чрез личен асистент. Според ответника нуждата от грижи е била за не повече от 45 дни, според представената медицинска документация. Прави се възражения за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска се отхвърляне на иска.

Правят се доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.

В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. С. Ж., АК гр.

Бургас и адв. М.Д., АК гр. Бургас. Исковата молба се поддържа. Прави се изменение на иска с увеличаване размера на претенцията от 7000 на 16 000лева. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № * не изпраща представител. Подадения писмен отговор се поддържа с изрична молба, като се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Правят се доказателствени искания.

От събраните писмени доказателства се установи следното.

По делото не се спори, че на 06.05.2016г. , около 19.00часа, в гр. Н., на кръстовище на ул. «О.П.» и ул. «Св. С.К.М.» е настъпило ПТП с пострадала ищцата М. С. Т.. Установено е, че Е.Р.А., като водач на МПС л.а. «Фолксаген Голф» с рег. № *****, при движение назад не се уверила, че пътят зад нея е свободен и без да осигури човек, който да й сигнализира за опасност, е ударила пресичащата по пешеходната пътека М. С. Т.. В резултат на настъпилото ПТП на Т. е причинена средна телесна повреда , изразила се в следното - закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясната бедрна кост. Страните не спорят, че водачът А. е имала валидна застраховка «Гражданска отговорност» сключена с ответника по делото и валидна в периода 02.08.2015г. до 01.08.2016г. – полица № BG/11/11115001917675. По делото е представено и доказателство, че с Решение № *60173 от 23.04.2021г. по т.д. № 427/ 2019г. на Окръжен съд гр.

Пловдив, дружеството З.А. АД ЕИК ****, гр. С. е осъдено да зплати на М. С.

Т., гр. Н., сумата от 45000лева, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от така посочените телесни повреди , причинени вследствие на настъпилото ПТП , ведно със законната лихва от датата на деянието – 06.05.2016г. С посоченото решение е възприета фактическа обстановка свързана с механизма на настъпване на ПТП, причинените на Т. телесни повреди, възстановителния период, полаганите за нея грижи, отхвърлена е претенцията на застрахователя за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от Т., а също така е отхвърлена и регресната претенция на дружеството срещу водача Е. А..

Решението на Окръжен съд гр. Пловдив е в сила от 04.06.2021г. Ответното дружество сочи доказателства, а ищцата не възразява срещу тях, че сумата присъдена с посоченото решение на ПОС е заплатена на Т..

От страна на ищеца са представени следните писмени доказателства: постановление на РП Н. за образуване на ДП; история на заболяването № 4134/ 2016г. на УМБАЛ „Дева М.“; съдебномедицинско удостоверение; протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие; АТЕ по ДП; скица на ПТП; СМЕ от ДП; постановление за привличане на обвиняем; СМЕ по т.д. № 427/ 2019г. на ОС гр. Пловдив; КСМАТЕ по т.д. № 427/ 2019г. на ОС гр. Пловдив; Решение по т.д. №427/ 2019г. на ОС гр. Пловдив; удостоверение за номера на банкова сметка; справка от сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка .

От страна на ответника са представени : справка от НЗОК за здравния статус на ищцата за периода 2015г. – 2016г. ; платежно нареждане от 28.06.2021г. за сумата 70284.00лева; молба по т.д. № 427/ 2019г. на ОС гр.

Пловдив с посочена банкова сметка и пълномощно; справка от Банка ДСК 3

ЕАД за банкова сметка; писмо изх. № 1023-40-326#1/ 10.12.2021г. на НОИ за липса на данни за изплащани обезщетения за временна неработоспособност на Б. С. В. за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г.; писмо от ТД НАП Бургас относно липсата на регистрирани трудови договори за Б. С. В. за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г.;писмо от АСП за това, че след 06.05.2016г. М. С.

Т. не е подавала заявления до ДСП за подпомагане.

По искане на ответната страна е допуснат до разпит един свидетел.

Свидетелят С. Димитров С.ов , гр. Н. разказва, че познава пострадалата М. Т. и сестра й Б. В.. Свидетелят знае за станалото ПТП, понеже често транспортирал пострадалата до болници в гр. Бургас. С.ов посещавал пострадалата в дома й, като станал свидетел на това как сестра й Б. В. й помага – да я обслужва, да я къпе, да я води до тоалетна. Свидетелят сочи, че едната ръка на Т. била със специална превръзка и не можела да си служи с нея, а десният крак бил счупен, но не направили операцията веднага.

Наложило се Т. да лежи на легло почти поС.но, не можела да ходи. Сестрата Б. В. закупила протеза за ръката и подлога. Преди произшествието М. Т. била активна – сами си чистела, готвела и перяла, имала и приятелка с Стария град, на която помагала в търговската й дейност. След настъпване на ПТП – то се наложило на два пъти по двадесет дни да се направи рехабилитация , като Б.

В. помагала и за това на сестра си. Свидетелят твърди, че възстановителният период продължил повече от шест месеца, а дори и до ден днешен Т. имала някои проблеми. Преди ПТП – то Б. В. работела в магазин за сувенири, но лятото на 2016г. не започнала работа , за да се грижи за сестра си, което продължило до късната есен , до зимата. Първоначално М. Т. не можела да излиза от дома си, след това започнала да прави това с помощта на сестра си , но пред къщата им. М. Т. била разведена, нямала деца. Б. В. живяла в гр.

Асеновград, а след това около 2010г. се преместила при сестра си в гр. Н.. М.

Т. получавала и пенсия по болест, но С.ов не знаел какво е заболяването й.

Свидетелят сочи, че разходите, който бил направил да вози пострадалата й сестра й до гр. Бургас , му били заплатени от Б. В..

По делото е изготвена СМЕ на телесните увреждания на М. Т.. Вещото лице д- р Г. М., Началник Отделение по съдебна медицина към УМБАЛ гр.

Бургас, е констатирало, че на М. Т. са причинени две средни телесни повреди – счупване на дясна раменна кост, довела до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от около 2- 3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване на дясна бедрена кост под главичката, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4- 6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.Вещото лице не е установило усложнение по време на възстановителния период, поради което същият като продължителност е приет според посоченото времетраене. При допълнителен преглед на Т., извършен на 16.10.2019г., е било установено, че движението в дясната тазобедрена става е възстановено в пълен обем, но движението на дясната ръка е ограничено – не може да бъде повдигната повече от 90градуса и да се отведе назад зад тялото , което е довело до увеличаване на възстановителния период за тази ръка. Заключението на съдебния лекар сочи, че по време на възстановителния период М. Т. е имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности.