Решение № 1396 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202459 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002687/19.04.2024г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П, ул. ***, са наложени административни наказания: Глоба в размер на 50 лв. /с равностойност в евро - 25.56 евро/ за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП;

Глоба в размер на 100 лв. /с равностойност в евро - 51.13 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наред с това на основание Наредба N 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнително становище, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата страна - Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, редовно призована, 1 не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против В. В., затова, че на 28.03.2024г. около 08:50 часа в гр. Пловдив, на кръстовище на бул.

„Марица“ и бул. „Цар Борис III”, жалбодателят, управлявайки личния си лек автомобил „****“ с рег. № ****, извършва следните нарушения: не използва обезопасителен колан при наличието на такъв с какъвто е оборудван автомобила; не спира на ясно подаден звуков и светлинен сигнал от обозначен полицейски автомобил, не изпълнява многократно отправено устно полицейско разпореждане да отбие автомобила вдясно на платното за движение. Автомобилът е спрян принудително по-надолу по булеварда.

Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ARNA 0184 с фабричен номер ARNA 0184, като пробата е отчела „0“ промила алкохол.

Констатираните нарушения са установени на място от контролните органи към ОД МВР Пловдив, сред които свид. Н. И. Ф. и колегата му И.К..

С оглед констатираното е прието, че В. е извършил две отделни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GА АКТ № 1141000 от 28.03.2024г., съставен от свид. Ф., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН. Свидетел по съставянето на акта станал свид. Д.

Н. Метахчиев, поради служебен ангажимент на И.К..

Свид. Ф. в показанията си потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение заявява, че на процесната дата и място той и колегата му са се движили с патрулен автобмобил по „панаирния мост“ в гр. Пловдив, когато са констатирали, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** без обезопасителен колан и ползващ мобилен телефон. След устното разпореждане да преустанови движението на автомобила на самия мост на панаира в гр. Пловдив, В. не спрял, а отбил непосредствено след моста на бул. Марица.

Съдът кредитира показанията на свид. Ф. като произтичащи от достоверен източник, кореспондиращи и на писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Съставен е в присъствието на свидетел и на нарушителя, като й му връчен за запознаване и му е предоставена възможност да направи възраженията си по него.

Постановлението е издадено от орган в кръга на неговата компетентност, за което е представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие (поставяне на колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение) обективният състав на нарушението е осъществен.

Следва да се отбележи и че съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена.

В този смисъл съдът не констатира някое от изключенията по чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП, при които конкретно посочени в закона групи лица могат да не използват обезопасителен колан при управление на МПС.

При това положение, безспорно се установи от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя нарушение, при което правилно по реда на чл.183, ал.4, т.7, предложение 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба във фиксирания от закона размер от 50 лв. /в редакцията към 3 датата на нарушението/, който не подлежи на ревезиране от страна на съда.

По отношение на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба: "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания." Неизпълнението на посоченото задължение обаче, би могло да се вмени в отговорност на водача на МПС в случаите, когато той е възприел подадения сигнал и умишлено не е спрял. В настоящото производство не бе установено по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят след като е видял обективираните от полицейските служители действия, не е спрял нарочно. Напротив дори от разпита на актосъставителя се установява, че ситуацията се е развила в час-пик при много интензивно движение и то на моста на Панаира в гр. Пловдив, за който е ноторно известно, че е тясно съоръжение и е изключително натоварено през по-голяма част от денонощието, като спиране на него реално крие сериозна опасност за останалалите участници в движението. Именно поради тези обстоятелства аргументите представени от жалбоподателя, че не е спрял на моста, а непосредствено след него, не защото не е искал да изпълни полицейско разпореждане, а защото не е искал да предизвика предпоставка за ПТП се явяват резонни, а от страна на административнонаказващия орган не се представиха доказателства, оборващи тези доводи. В случая няма и логика конкретният водач, който е лекар, просто така безпричинно да не спре на подадения сигнал, предвид че при извършената му проверка не са били открити никакви нарушения от негова страна, които той евентуално да е искал да укрие от органите на реда. Установеното и от показанията на свидетеля Ф. поведение на жалбоподателя В., че той не е спрял на моста, но е отбил веднага след него и е спрял за да му бъде извършена проверка, разколебава в значителна степен извода, че неизпълнението на подадения сигнал за спиране на самия мост е извършено от В. виновно и че целта му е била единствено умишлено и целенасочено да не изпълни полицейското разпореждане. Ето защо и поради недоказаната съставомерност от субективна страна на посоченото административно нарушение, атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му част.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 175, ал. 3, 4 пр.1 от ЗДвП е в съответствие с чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-2539/2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

По разноските:

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030002687/19.04.2024г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** е наложено административно наказание: Глоба в размер на 25.56 евро за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-002687/19.04.2024г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 51.13 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5