Решение № 219 от 05.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Сливен, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Елена Г. Х. като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100359 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 ГПК и цена- 37 500 лв.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права: неизпълнение на менителнично задължение, което е оспорено от издателя на запис на заповед в проведено заповедно производство чрез подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което е последвало и исково производство по чл. 422 ал.1 ГПК за установяване на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че е заявител по ч.гр.дело № 5301/2022г. по описа на СлРС срещу ответника в качеството му длъжник. По същото заповедно производство била издадена заповед по чл. 417 ГПК, като в срока по чл. 414 ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение, а кредитора-ищец предявил настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК срещу него.

Твърди, че ответницата се задължила по силата на процесния запис на заповед да му заплати в срок до 15.12.2021г. сумата 37 500лв. безусловно и без протест, която не му била платена и до момента. Записът на заповед бил подписан от ответницата и тя получила сумата от 37 500лв. като паричен заем.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено, че ответницата му дължи сумата 37 500 лева-представляваща главница по запис на заповед, издаден на 15.06.2021г., с падеж 15.12.2021г. Иска се осъждането й да му заплати разноските в заповедното производство.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 ГПК, с който оспорва иска изцяло.

Оспорва и истинността на записана на заповед, поради което моли за откриване на 1 производство по оспорване на документа.

Оспорва автентичността на положените в записа на заповед подпис на издател, както и на ръкописния текст в записа на заповед.

Твърди, че положените подписи в графа „издател“ и над текста „платим на предявяване без протест и без разноски“ не са положени от нея, а ръкописния текст в записа на заповед също не е изписан от нея.

Оспорва наличие на каузално правоотношение, тоест твърдението на ищеца, че записа на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на каузалната сделка, а именно: договор за паричен заем. Твърди, че такъв договор не е бил сключван и не е получавала сумата 37 500лв. нито на основание договор за заем, нито на друго основание и никога не е била страна по такова правоотношение, а за доказване на такъв договор важала забраната за свидетелски показания по чл. 164 ал.1 т.3 ГПК, предвид липсата на роднинска връзка с другата страна. Важала и забраната по чл.3 от ЗОБП за разплащания в брой на суми над 10 000лв., което означавало, че ищецът следва да представи съответни банкови документи, удостоверяващи предаване на сумата 37 500 лв , предвид реалния характер на договора за заем.

В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.. Претендира разноски и в исковото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.

В с.з., ответникът лично и представлявана от процесуален представител, моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан по съображенията, изложени в отговора. Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ч.гр.дело № 5301/2022 г.по описа на СлРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от ищеца Х. Д. П.. По същото дело се е снабдил със заповед по чл. 417 т.10 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника –ответник в настоящото производство- Д. Х. Д. за сумата от 37 500лв, представляваща главница по запис на заповед , издаден на 15.06.2021г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до заповедния съд -29.11.2022г. до окончателното изплащане и сумата 2575лв. –разноски по заповедното производство, в т.ч. 750лв- държавна такса и 1825лвадвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 788/2022г. на ЧСИ Г.Г. с рег. № * и район на действие РС-Сливен, по което на 22.06.2023г на длъжника е връчена ПДИ, ведно със заповедта по чл. 417 ГПК, който на 30.06.2023 е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу вземането по записа на заповед.

На 24.08.2023г. на ищеца било връчено разпореждане на заповедния съд, с което са му дадени указания да предяви иск за установяване на своето вземане, в 1-месечен срок.

2

Искът е предявен на 01.09.2024г- в рамките на дадения 1 –месечен срок, по който е било образуван гр..дело № 3519/2023г по описа на РС-Сливен –прекратено и изпратено по подсъдност на ОС-Сливен, пред който е образувано настоящо дело.

Към заповедното производство е приложен оригинала на запис на заповед, издаден на 15.06.2021г, в ***, видно от който, издателят Д. Х. Д. се е задължил да заплати сумата 37 500лв на поемателя Х. Д. П. срещу представянето на записа на заповед.

Посоченият в записа на заповед падеж е 15.12.2021г, като е вписано също, че е платим на предявяване, без протест и без разноски.

Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза, Д. Х. Д. е положила подписи на издател на двете места в оригинала на записа на заповед, но не е изписала ръкописния текст в документа. Нейните подписи и ръкописния текст в записа на заповед са положени след отпечатване на текста в документа, тоест не е имало положени подписи на празен лист, на който впоследствие да е напечатан текста.

От разпита на св. В. П.а/ съпруга на ищеца/, се установява, че лично тя, по указание на ищеца, написала ръкописния текст в записа на заповед, включително сумата и датата на издаване.

Св.П.а придружавала ищеца, когато през м. юни 2021г, двамата отишли в дома на ответницата за да подпише процесния запис на заповед .

След като съпругът й и ответницата Д. Хр.Д. уточнили общата сума, която му дължи, св. П.а я вписала в записа на заповед, а ответницата се подписала на документа.

Св. П.а не може да посочи точна дата, на която е станала тази среща, но това било през м.юни 2021г., около нейния рожден ден -19 юни.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, в т.ч. и заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, ценено като обосновано, ясно и неоспорено от страните.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П.а като преки и непосредствени, и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Не цени показанията на втория свидетел, тъй като е преклудирана възможността да се ангажират доказателства за наведени за първи път във второ с.з. обстоятелства, които не са нововъзникнали.

Така приетото за установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл.

124 ал.1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува вземане на ищеца, произтичащо от запис на заповед, за сумата: 37 500 лева, за която сума по ч.гр.дело № 5301/2022г. на СлРС, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.10 ГПК и изпълнителен лист.

След извършена служебно преценка на исковия съд, искът е процесуално допустим.

3

Разгледан по същество, е неоснователен.

Искът се основава на твърдение за съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед по чл. 417 т.10 ГПК.

Предявеното по реда на чл. 417 ГПК вземане на ищеца се основава на издаден запис на заповед.

В това производство кредиторът-ищец следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект, тоест съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В тежест на ответника е да докаже, че записа на заповед не е подписан от него.

Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза, и двата подписа на издател в записа на заповед са положени от ответника, без ръкописния текст.

От събраните гласни доказателства се установи,че ръкописният текст е изпълнен от св.П.а, в т.ч. сумата и датата на издаване на документа, за която дата бе повдигнат спор във второто с.з, в което ответникът заяви, че на вписаната в записа на заповед дата на издаване, не е бил в гр.Сливен.

Дали на датата на издаване на записа на заповед ответникът е бил в гр.Сливен или не, е ирелевантно, тъй като в отговора на исковата молба липсват твърдения, че записа на заповед е антидатиран с оглед невярно удостоверената дата на издаването му, поради което възможността да се оспори датата след първото съдебно заседание е преклудирана.

Съдът констатира, че записът на заповед е нередовен от външна страна, поради което не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги изискания за форма и съдържание, а по отношение наличието на определение реквизити на акта, законът съдържа императивни правни норми.

От формална страна, записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в закона / чл. 535 ТЗ/, а именно: съдържа наименованието „запис на заповед“, безусловно обещание да се плати определена сума пари,падеж, място на плащане, името на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на издаването, подпис на издателя.

Падежът е един от задължителните реквизити на записа на заповед. / чл. 535 т.3 ТЗ/.

Съгласно чл. 486 ал.1 ТЗ, падежът може да бъде определен по един от четирите начина: 1/на предявяване ; 2/ на определен срок след предявяване; 3/ на определен срок след издаване и 4/ на определен ден.

Цитираната разпоредба е ясна и недвусмислена. Тя урежда, че падежът следва да е определен по един от тези четири начина и не дава възможност за комбинации между тях.

Падежът трябва да е посочен ясно и по начин, който да не буди никакво съмнение и да не дава основание за различно тълкуване.

Съгласно чл. 486 ал.2 ТЗ, менителница, издадена с падежи, определени по друг 4 начин или с последователни падежи, е нищожна., а съгласно чл. 537 ТЗ, уредбата за менителница се прилага и за записа на заповед, доколкото са съвместими с естеството му.

В настоящия случай падежът в записа на заповед е определен по два начина : един път – на определен ден/ чл. 486 ал.1 т.4 и втори път - на предявяване / чл.486 ал. 1. т.1 ТЗ/, тоест в нарушение на чл. 486 ал.2 ТЗ са посочени два различни падежа- по чл. 486 ал.1, т.1 и т.4 ТЗ.

Затова съдът приема, че записът на заповед няма валидно определен падеж съгласно чл. 486 ал.1 ТЗ и на основание чл. 486 ал.2 ТЗ същият е нищожен, а като такъв - не е годно изпълнително основание.

В този смисъл са постановени определение № 146/23.03.2009г по ч.т.д. №125/2009г на ВКС, първо т.,. определение № 782/09.11.2010г по ч.т.д. № 127/2009г на ВКС, второ т..о, определение №859/03.12.2010г по ч.т.д. № 911/2010г на ВКС, второ т.о, решение №77/14.08.2015г по т.д. № 1156/2014г на ВКС, първо т.о. и др.

Освен това, когато записът на заповед е издаден с падеж на предявяване , предявяването му на издателя е условие за настъпване на изискуемостта на вземането спрямо длъжника, а няма доказателства записът на заповед да е бил предявен за плащане, което означава, че не удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане.

От друга страна, има и друг падеж, който е на определен ден, а когато падежът е на определен ден, не се изисква предявяване на записа на заповед.

Начинът, по който е определен падежа, дава основание за различно тълкуване, един път - на предявяване и втори път- на точно определен ден, което води до неяснота относно точния момент на настъпване на падежа – дали е настъпил на посочената в документа дата - 15.12.2021г или след като се предяви за плащане.