Решение № 157 от 06.11.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Харманли, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255630100673 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Предявен е иск от М. Д. Ж. с ЕГН ********** от гр. Х. ул. Ал. К. № **, К. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. Х. ул. Ал. К. № ** и Е. И. Г., с ЕГН ********** от гр. Х. ул. П. К. № **, чрез адв. С. М. от АК-Хасково против О. ЕИК*********, гр.Харманли, пл. Възраждане №1, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК

Искът е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки).

Обстоятелства, на които ищците основават претендираното право и предявения иск:

Ищците твърдят, че притежават недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 808 кв.м. с предназначение на територията „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 725.873, при граници на поземления имот: ***, ***. *** и *** и

Поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри ма гр.Харманли, обш.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 677 кв.м. с предназначение на територията: “земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 725.872, при граници на поземления имот: ***, ***, ***.

*** и ***.

Тези два имота ищците били придобили по наследство от наследодателя им И. Б. Ж. б.ж. на 1 гр.Харманли починал на 11.08.1990г.Наследодателят бил оземлен със земя от ДПФ с решение на комисията при ГОНС гр.Харманли за оземляване на работници, служители и пенсионери със земи на ДПФ, съгласно 21-то постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963г. обнародвано ДВ бр.11 от 1963г. За процесните имоти ищците не притежавали валиден документ за собственост.Недвижимите имоти били владяни от наследодателя на ищците,а след смъртта му и от тях като негови наследници,а за първата ищца в режим на СИО от 1970 г.Владението датират от 1970г. до настоящия момент.

Правният си интерес от предявяването на иска ищците извеждат от обстоятелството, че ответникът бил вписан като собственик на процесните недвижими имоти в КК и КР на гр.

Харманли. Молят,да бъде установено по отношение на ответника правото им на собственост върху поземлените имоти описани по-горе на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника О..

В съдебно заседание ищците чрез пълномощника си адв.М. поддържат иска и молят за уважаването му като основателен и доказан.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.Излага твърдения в тази насока.Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представените:

- Скица № 15-778813/15.05.2025г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.

Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и пет точка двеста и дванадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 808 кв.м. с предназначение на територията „земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 725.873, при граници на поземления имот: ***, ***.

*** и *** и

- Скица № 15-778814/15.05.2025г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.

Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка двадесет и пет точка двеста и тринадесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри ма гр.Харманли, обш.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 677 кв.м. с предназначение на територията: “земеделска“, НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 725.872, при граници на поземления имот: ***, ***, ***. *** и ***;се установява ,че като собственик на процесните имоти е записан ответника-О..

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите :Х. Х. и В. М. се установява, че процесните имоти, находящи се в землището на гр.Харманли,ищците придобили и владяли повече от десет години. Двамата свидетели имали имоти в близост до процесните и споделят,че след смъртта през 1990г. на И. /съпруга на М.-ищцата/, продължили да обработват имотаБило засято лозе,което било изкоренено и мястото било засаждано с други култури.Еднопосочни са им обясненията за площта на имота,местонахождението му,както и че не е имало спорове за собствеността му.

2

Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.

От страна на ответника бяха представени: Акт № 1408 за частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията с вх.№1051/07.05.2025 г., том 4, партида 163; скица на Поземлен имот №15-552673/ 03.04.2025 г. за поземлен имот с идентификатор ***; Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия № 25-109913 от 03.04.2025 г ; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 ДОПК с изх.

№ДО001033/16.04.2025 г.; Заповед №РД-11-221/10.08.2004 г, ведно с таблица, касаеща процесния имот, като същият е с идентификатор 7250872; Акт № 1407 за частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията с вх.№1050/07.05.2025 г., том 4, партида 162; скица на Поземлен имот №15-552672/03.04.2025 г. за поземлен имот с идентификатор ***; Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия № 25-109912 от 03.04.2025 г ; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 ДОПК с изх.

№ДО001032/16.04.2025 г.;Тези писмени доказателства съда ,намира че не са относими към спора.По никакъв начин не може да се направи връзка с процесните имоти.Не се представиха доказателства за идентичност на някой от описаните имоти с процесния или част от него.Какво се е случвало във времето с други имоти по никакъв начин не влияе на спора и не променя фактическата обстановка,нито пък е възможно да се наведат други правни изводи.Поради изложеното ,съда не ги обсъжда.

Представена е и Заповед № РД-11-221 от 10.08.2004г., ведно с План на новообразуваните имоти; таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците IV част; и Регистър на имот. За процесните имоти с номер по ПНИ – 7250872 и 7250874 е записан като собственик О..В разпита на вещото лице се изложиха данни,че при съставянето на ПНИ,при липса на данни за собственост,е отбелязван като собственик Държавата или Общината.Съда намира , че такова формално вписване не може да учреди собственост на недвижим имот.Още повече,че след вписването ответника не е манифестирал собственическо поведение.

По делото е прието заключение от вещото лице инж.Д. К..Според него процесните имоти не са включвани в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури,не са били отчуждаван и не са били заявявани за възстановяване,не са били одържавявани и отчуждавани и съответно възстановявани.В съдебно заседание заявява,че първия план за тези имоти е от 2004г. и оттогава има данни за имота.Запознат е и с топографски карти изработени в периода 1950-1960г.,но те давали сведение за релеф,насъждения,но липсвали данни за собственост. В списъка на имотите ,предоставени за ползване /разписния лист/ към Плана за новообразуваните имоти за собственик е вписана О..При огледа на имота вещото лице е констатирал,че същия е затревен,което не означавало ,че не се обработва. Съдът е приел заключението като обективно,безпристрастно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представените Скици на СГКК-Хасково и възраженията от ответника в становището по делото.

По делото е приета експертиза,според която имотите никога не е бил актувани като общинска или държавна собственост до образуване на делото.

В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически 3 факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава –придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение.В тази насока не са представяни доказателства за оборване на извода.

Имотите не са били одържавявани по реда на чл.12 ЗСГ,нито са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.