Решение № 4334 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4334 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110101107 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.429, ал.1 от КЗ от М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. за осъждане на ответника „ЗК БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" № 87 да му заплати сумата от 2347.19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 14500.00 лева., с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 30.01.2021г. до 04.09.2022г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 20223110112113 по описа на ВРС, 16 състав. Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

На 29.04.2020г., около 16.10 часа, в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул. „Първи Май", управлявайки собствения си лек автомобил марка „Ауди А4", с ДК № ХХХХ.

Вследствие на ПТП ищецът претърпял следните увреждания: контузия на гръден кош, контузия на шията, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети.

Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/02/119002969570 от Застрахователна компания „Бул Инс" АД, със срок на действие 21.10.2019г. - 20.10.2020г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 21.05.2020г. депозирал заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответника. Като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди получил сумата в размер на 500.00 лева. Така 1 изплатената сума била крайно недостатъчна да покрие претърпените от него неимуществени вреди, поради което на 05.09.2022г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП-то, настъпило на 29.04.2020г. Така с Решение № 2445/04.07.2023г. по образуваното гр.д. № 20223110112113 по описа на ВРС, 16 състав, потвърдено с Решение № 1368/21.11.2023г. по образуваното в.г.д. № 20233100501936 по описа на ВОС, 2 състав ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 14500.00 лв., частичен иск от 19500.00 лв., представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че на основание чл.45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от него на деликвента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.429, ал.З от КЗ).

Излага, че в настоящия случай ищецът е уведомил застрахователя за събитието на 21.05.2020г., настъпило на 29.04.2020г., поради което следва да се приеме, като датата от която ответникът е изпаднал в забава. Твърди че дължимата лихва за процесния период от 30.01.2021г. до 04.09.2022г. възлиза на 2347.19 лева.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.

В него изразява на първо място изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на предявена застрахователна претенция п рез застрахователя.

На второ място изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Прави възражение за намаляване размера на претендираното обезщетение предвид възраженията за принос за настъпване на вредите и прекомерност на обезщетението.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Към доказателствения материал по делото е приложено гр.д. №12113/2022 г. на 2

РС-Варна. По същото е постановено Решение №2445/04.07.2023 г., с което е осъдено ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София район „Лозенец", бул.

„Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов да заплати на М. С. М., ЕГН ********** с адрес: гр.В. Съдебен адресат: гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели" 5, ет.2, офис 1 сумата в размер на 14500 лева, представляваща частичен иск от общо 19 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, всичките в резултат на претърпяно ПТП на 29.04.2020г., в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул. „Първи Май", когато управлявайки собственият си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат", с ДК № В 0765 ВК, ищецът е блъснат от л.а. „Ауди А4", с ДК № ХХХХ, управляван от Е. Г., както и сумата в размер на 600.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяваща се заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.09.2022год. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.432,ал.2 от КЗ. Решението е потвърдено с Решение №1368/21.11.2024г. по в.т.д. №1933/2023 г. на ВОС.

На л. 4 от делото е представено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди „Гражданска отговорност“ от М. С. М., ЕГН ********** до БУЛ ИНС, депозирано на 21.05.2020 г. В същото е обоснована претенция за сумата от 30000,00 лв. – неимуществени вреди и сумата от 2000,00 лв. – имуществени вреди.

Представено е писмо изх.№НЩ-5554/25.09.2020 г. от Бул Инс до М. С. М., относно молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с която застрахователят го уведомява, че няма основание да удовлетвори претенцията му, тъй като с представените документи не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застраховани, което счита за абсолютна процесуална предпоставка за изплащане на застрахователното обезщетение.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал.3 от КЗ.

От ответника е направено възражение със становище след насрочване на производството по делото с правно основание чл. 497, ал.1 от КЗ.

Доколкото с влязло в законна сила решение ответникът е осъден за заплати на ищеца главницата от 14500,00 лв. на твърдяното от ищеца основание, то следва да се приеме, че тази сума е дължима с оглед силата на присъдено нещо между страните, поради което на основание чл.86 от ЗЗД е дължима и законната лихва за забава върху нея.

Спорен е въпросът между страните за началния момент на дължимост на мораторната лихва, като ответникът излага, че това е завеждане на исковата молба, по която е образувано гр.д. №12113/2022 г. на ВРС.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от 3 застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Увреденото лице, в случая ищецът, е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е предявил претенцията си пред него на 21.05.2020 г., а настоящата претенция е с начало 30.01.2021 г. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищецът изобщо е заявявал претенция пред него. С писмено становище обаче за съдебно заседание е представил писмо изх.№НЩ-5554/25.09.2020 г., с което се иска представяне на доказателства за влязъл в сила акт, който да установи вината на застрахования. С оглед датата на писмото следва да се приеме, че ответното дружество към тази дата е било надлежно сезирано от ищеца с искане за заплащане на обезщетение. Тъй като датата, от която се претендира обезщетението за забава следва датата на писмото, то съдът заключва, че към началната дата на исковата претенция – 30.01.2021 г. са били настъпили предпоставките на чл. 429, ал.3 от КЗ за дължимост за лихва за забава.

По направеното възражение, че от ищеца, че не са били представени искани от застрахователя доказателства, които не са били представени, поради което и не е настъпила изискуемост на лихвата за забава, съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, съдът намира на първо място същото за преклудирано, с оглед императивната норма на чл.133 от ГПК, тъй като е заявено едва с молба за първо заседание, поради и което на страните с доклада по делото не са давани указания за разпределяне на доказателствената тежест във връзка с това възражение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.496, ал.3, т.2 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен протокол за пътнотранспортно произшествие. Видно от заявлението, такъв е бил представен от пострадалото лице, поради което и застрахователят е бил длъжен да се произнесе по заявената претенция в тримесечен срок от нейното предявяване (496, ал.1 КЗ). Независимо от това застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:

1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;

2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

Или в случая, доколкото е бил налице протокол за пътнотранспортно произшествие застрахователят е следвало да се произнесе по претенцията, като съобрази констатациите от същия, а не да изисква допълнителни доказателства, които пострадалият е нямало как да представи, поради и което началната дата на 4 обезщетението за забава е именно посочената в чл.429, ал.3 от КЗ.

Установяването на вината на извършителя с нарочен административен или съдебен акт не е предпоставката за възникване на деликтната отговорност, доколкото същата се предполага, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД. По тази причина и законодателят е преценил, че е напълно достатъчно да бъде представен Констативен протокол за ПТП, който в случая и бил съставен от органите на МВР, като в него е посочено, че спрямо виновния водач е издадена АУАН.

Поради изложеното по-горе съдът намира иска за основателен по основание и размер, който съдът е констатирал, че съвпада с размера на законната лихва за процесния период върху процесната сума след използване на онлайн калкулатор.

С оглед на изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на 733,89 лв., от които: 93,89 лв. - държавна такса и 640,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗК БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 2347.19 лева (две хиляди триста четиридесет и седем лева и деветнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 14500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, всичките в резултат на претърпяно ПТП на 29.04.2020г., в гр. Варна, кв. „Аспарухово", ул. „Първи Май", когато управлявайки собственият си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат", с ДК № ХХХХ, ищецът е блъснат от л.а. „Ауди А4", с ДК № ХХХХ, управляван от Е. Г., както и сумата в размер н а 600.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяваща се заплатена такса за проведена терапия при психолог-консултант, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.09.2022год. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.432,ал.2 от КЗ за периода от 30.01.2021г. до 04.09.2022г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. № 20223110112113 по описа на ВРС, 16 състав.