Решение № 153 от 24.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр. Хасково, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200425 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ***********, ЕИК *********, с адрес на седалище и управление *********, представляван от собственика Е.И.Ч., ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление №005435 от 23.04.2024г. на в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с което за това, че при направената проверка на 25.03.2024г. в обект фризьорски салон с адрес: *****, е установено: По време на проверката търговският обект е в работен режим. В обекта се предлагат фризьорски услуги. .. В хода на проверката е установено, че в обекта се предлагат следните услуги: дамско подстригване, късо дамско подстригване, мъжко, детско, за пенсионери; боядисване с боя на клиента, боядисване с боя на салона, кичури, омбре, изрусяване, плитки с прежда - 2 бр.; официална прическа, преса, дифузер, букли, четка и сешоар. За предлаганите на потребителите услуги има съставен ценоразпис с предварително обозначени продажни цени, посочени в левове с включени данъци и такси, включително ДДС. Ценоразписът е ясно и четливо изписан и е поставен на видно за потребителите място в търговския обект. В ценоразписа за следните услуги: боядисване с боя а салона — 30-60 лв.; кичури - 70-90 лв.; омбре — 70-90 лв.; изрусяване — 70-90 лв.; официална прическа — 30-50 лв.; преса - 20-40 лв.; дифузер - 20-40 лв. и букли - 20-40 лв. - за една и съща услуга има обозначени две цени. С което за виновното нарушение на чл.27, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.53 от ЗАНН и 1 чл.200 от ЗЗП на едноличния търговец е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и АУАН. Моли НП да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от собственика, която заявява, че поддържа депозираната жалба. Заявява, че не е била запозната в детайли с изискванията за конкретно посочване на цените в новооткрития си салон, излага свои съображения за посочване на цените в диапазон от до. Моли за отмяна на обжалваното НП.

АДМ.-НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - в.и.д. Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите– редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Взема становище по жалбата, като е изпратил писмено такова, с което счита жалбата за неоснователна, счита, че нарушението е категорично установено и доказано, че е съществено допуснатото нарушение. Иска се потвърждаване на наказателното постановление.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 25.03.2024г. служителите на КЗП- РД-Пловдив, Р. Ф.- ст.инспектор и А. К.- сътрудник, посетили в рамките на служебните им правомощия фризьорски салон, находящ се в *****. След легитимацията извършили проверка, която проверка била във връзка с изпълнение на план-програмата на КЗП за м.март 2024г. по тема „Защита икономическите интереси на потребителите- право на информация".

По време на проверката търговският обект бил в работен режим, като проверяващите установили, че в обекта се предлагат фризьорски услугидамско подстригване, късо дамско подстригване, мъжко, детско, за пенсионери; боядисване с боя на клиента, боядисване с боя на салона, кичури, омбре, изрусяване, плитки с прежда- 2 бр., официална прическа, преса, дифузер, букли, четка и сешоар.

В салона установили ясно и четливо изписан и поставен на видно за потребителите място, ценоразпис с предварително обозначени цени, посочени в левове с включени данъци и такси, включително ДДС. В този ценоразпис били описани следните услуги и цени: „боядисване с боя на салона — 30-60 лв.; кичури -70-90 лв.; омбре — 70-90 лв.; изрусяване — 70-90 лв.; официална прическа — 30-50 лв.; преса- 20-40 лв.; дифузер - 20-40 лв. и букли - 20-40 лв.“.

Контролните органи приели, че за една и съща услуга има обозначени две цени.

Възприетото от тях описали в

Констативен протокол № К2746318/25.03.2024г.

Въз основа на извършената проверка и съставен констативен протокол, бил издаден АУАН №005435 от 02.04.2024г., в който е описано установено административно нарушение от ***********- гр.Хасково, ЕИК *********нарушение на чл.27, ал.3 от Закона за защита на потребителите, като в ценоразписа за предлагани услуги, за една и съща услуга има обозначени две цени.

2

Актът бил връчен на същата дата на управителя и собственик на ЕТ, която го подписала, без да посочва възражения.

В законоустановения срок, на 04.04.2024г. постъпило възражение от управителя и собственик на ЕТ, срещу констатациите в издадения АУАН, със заявление, че е изготвен нов ценоразпис, в който няма поставени цени от-до и че обектът е започнал да работи от 15.02.2024г.

Административно-наказващия орган не възприел описаното във възраженията против АУАН и издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.53, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.200 от Закона за защита на потребителите, на ЕТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Наказателното постановление е било връчено на представител на дружеството на 29.04.2024г., а жалбата против него е била получена от адм.-наказващият орган на 08.05.2024г. – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от: Констативен Протокол № К2746318/25.03.2024г., Протокол за проверка на документи № К0126920/02.04.2024г., АУАН № 005435 от 02.04.2024г., Наказателно постановление 005435 от 23.04.2024г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, от останалите документиприложени по делото и приети като доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по установяване на нарушението и по съставянето на акта.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Обжалваното наказателно постановление съдържа изискуемите от Закона и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са името, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, посочени са номер и дата на издаването му както и въз основа на какъв АУАН и кое лице го е съставило. Посочени са данните на нарушителя, направено е описание на нарушението, мястото и датата, на която е констатирано и извършено, както и кои законови разпоредби са нарушени, какъв е вида и размера на наказанието, подлежи ли на обжалване, в какъв срок, пред кой съд, подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването му.

Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който то е издадено.

По отношение на АУАН съдът приема, че същият е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.40 и следв. от ЗАНН от оправомощено лице, в присъствие 3 на свидетел и на представител на дружеството, посочено е нарушението, правната норма, връчено е на търговеца, като му е дадена възможност да направи възраженията.

В случая не се откриват обстоятелства, които да водят до извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, не е доказано по безспорен начин. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на КЗП проверка, в търговския обект фризьорски салон, находящ се в *****, за предлаганите услуги има съставен ценоразпис с предварително обозначени продажни цени, поставен на видно за потребителите място, като в ценоразписа за някои от услугите има обявени за една и съща услуга различни цени /в посочен ценови диапазон/. Законът по императивен начин в разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗЗП регламентира забрана за означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект. Нарушаването на тази забрана релевира наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото на *********, административно-наказателно обвинение.

В случая обаче, допуснатото от санкционираното лице административно нарушение може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" и съответно може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като съображенията за това са следните:

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на "маловажен случай". Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието "маловажен случай" и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В случая установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като "маловажен случай". Нарушението, допуснато от жалбоподателя, от обективна страна се изразява в посочване на цени за определен вид услуга в рамките на ценови диапазон. Така направеното обозначаване на цените следва от спецификите на осъществяваната дейност при предлаганите фризьорски услуги, тъй като конкретната цена на услугата зависи от особеностите на конкретния случай – напр. дължина на косата, използвани бои с различни цветове и цени. Следователно нарушението се дължи и на обективната невъзможност да се опишат в ценоразписа конкретните услуги с всички възможни техни специфики с оглед изискванията на отделните потребители, като са посочени цените за отделните типове услуги в ценови диапазон, без това да има за последица въвеждане на потребителя в заблуждение относно цената на предлаганите услуги.

4

Разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗЗП обаче е категорична и неминуемо в случая има осъществен състав на административно нарушение.

Следва обаче да се отчете и факта, че при извършената от контролните органи на КЗП проверка не са констатирани други нарушения, като установеното нарушение е първо за санкционирания търговец. Следва да се отбележи също, че търговският обект е бил открит и заработил около един месец преди проверката. Освен това, налице е представяне на нов ценоразпис, в който не са описани две цени за една и съща услуга, като това е извършено веднага след проверката. И не на последно място от доказателствата по делото е видно, че в нарушение на законовата разпоредба са определени цените само на част от услугите, предлагани в търговския обект. Действително посочените обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.27, ал.3 от ЗЗП, но са от значение за преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид. Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. В случая всички посочени по-горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани със защита правата на потребителите, са обусловили законодателното разрешение нарушаването на забраната по чл.27, ал.3 от ЗЗП да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.200 от ЗЗП. Това обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл.200, вр. чл.27, ал.3 от ЗЗП обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценката дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки конкретен случай. А в случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административно-наказателния състав по чл.200 от ЗЗП за нарушение на чл.27, ал.3 от ЗЗП. Ето защо, административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административно-наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратнотопредупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова 5 нарушение ще му бъде наложена санкция, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. №1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна.