Определение № 2553 от 15.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2553 гр. Бургас, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501490 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр.София, подадена чрез пълномощник адв. Иолета Герова, против разпореждане № 1516/17.07.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 898/2026 г. по описа на РС-Айтос , с което е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Е. М.

ЕГН: **********, настоящ адрес **********, за сумата 185,52 EUR (сто осемдесет и пет евро и 52 цента), представляваща неустойка - Неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 31.05.2024 г. за мобилен номер *************, от които 74.28 EUR (седемдесет и четири евро и 28 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 111.24 EUR (сто и единадесет евро и 24 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG A05s 64GB Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 31.05.2024 г.;.

Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че уговорените в договорите клаузи за неустойка са нищожни поради противоречие с добрите 1 нрави, както и, че същите били неравноправни, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчв а на лицето, участващо по делото като насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д.№ 898/2026 г. по описа на РС-Айтос е образувано по подадено от „Йеттел България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против М. Е. М. от с. *** ,общ. *** , за заплащане на сумата 88,29 EUR (осемдесет и осем евро и 29 цента), главница - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №*********, за които са издадени фактури 7367590458/18.06.2024 г., 7368811052/18.07.2024 г. за периода от 18.05.2024 г. до 17.07.2024 г.;, ведно със законната лихва за период от 16.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, направени в заповедното проиизводство разноски за заплатени: 1. адвокатско възнаграждение в размер на: 245,42 EUR и 2. Държавна такса в размер на: 10,86 EUR,както и за сумата 185,52 EUR (сто осемдесет и пет евро и 52 цента), представляваща неустойка - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 31.05.2024 г. за мобилен номер *************, от които 74.28 EUR (седемдесет и четири евро и 28 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 111.24 EUR (Сто и единнадесет евро и 24 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG A05s 64GB Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 31.05.2024 г.

В т.12 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: Между страните са сключени цитираните по-горе Договор за мобилни услуги от 31.05.2024г. като на абоната е предоставено за ползване и 2 мобилно устройство с отстъпка от стандарнта цена съгл.т.5 от договора с обща лизингова цена с абонаментния план 199,99лв.,с отстъпка от стандарната цена 239,91 лв.

Твърди се, че длъжникът не е заплатил на ищцовото дружество дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги и лизингови вноски , поради което договорния абонамент е предсрочно прекратен по вина на клиента. В резултат на неизпълнението си длъжникът дължи заплащане и на уговорените в договора неустойки в размер от 185,52 EUR (сто осемдесет и пет евро и 52 цента), представляваща неустойка неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 31.05.2024 г. за мобилен номер *************, от които 74.28 EUR (седемдесет и четири евро и 28 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 111.24 EUR (Сто и единнадесет евро и 24 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG A05s 64GB Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 31.05.2024 г.Посочено е, че размерът на неустойките е формиран като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по съответния договор, последните представени към заявлението.

Заповедния съд е уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми от 88,29 EUR (осемдесет и осем евро и 29 цента), главница - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №*********, за които са издадени фактури 7367590458/18.06.2024 г., 7368811052/18.07.2024 г. за периода от 18.05.2024 г. до 17.07.2024 г.;, ведно със законната лихва за период от 16.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, направени в заповедното проиизводство разноски за заплатени: 1. адвокатско възнаграждение в размер на: 245,42 EUR и 2. Държавна такса в размер на: 10,86 EUR.

С обжалваното разпореждане АРС е отхвърлил заявлението за претендираните неустойки в общ размер от 185,52 евро , като съдът е приел, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, тъй като въз основа на нея заявителят би получил възнаграждение, което не му се полага с оглед на това, че ще получи такова без да е предоставил съответните услуги на потребителя.

3

Съдът е приел също, че при заплащане на претендираната неустойка ще бъде налице обективна неравностойност на насрещните задължения, което поражда условия за неоснователно обогатяване на ищеца, като уговорената неустойка е в отклонение на принципа за добросъвестност и справедливост в търговските отношение и като такава накърнява добрите нрави, поради което е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Бургаският окръжен съд не споделя изводите на АРС за неравноправност и противоречие със закона на клаузата за неустойка в процесните договори, като намира, че заявлението неправилно е отхвърлено в тази част.

В случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна.

Въззивната инстанция не споделя изводите на НРС за нищожност на клаузите за неустойка в процесните договори като противоречащи на добрите нрави. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г., по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като в тълкувателното решение са изброени примерни критерии при преценка нищожността на уговорена неустоечна клауза, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В случая, от съдържанието на представените договори за мобилни услуги не може да бъде бъде направен извод за уговаряне на неустоечните клаузи, които да са в противоречие на добрите нрави. Следва да се отбележи, че неустоечната клауза в случая е и израз на свободното договаряне между страните, като наличието и начинът за формирането й са били възприети от длъжника, който е могъл да влияе на условията на договора, включително и във връзка с неустойката, поради което тя се явява израз на свободата на договаряне и е резултат от волеизявлението и на двете страни по договора.

Предвид естеството на процесната неустойка, уговорена да обезщети и да обезпечи кредитора за неизпълнението на длъжника, както и при съобразяването на критериите за преценка на съответствието на клаузите за 4 неустойка с добрите нрави, посочени в ТР № 1/20210 г. на ОСТК, съдът намира, че в случая същите не са уговорени в противоречие с добрите нрави.

Процесната неустойка изпълнява освен санкционна функция, но и останалите си функции-обезпечителна и обезщетителна, предвид самият характер на уговорената между страните неустойка – същата е за неизпълнение, т.е. стимулира длъжника да изпълни своето задължение. По този начин уговорената неустойка от една страна гарантира, обезпечава точното изпълнение на задължението на длъжника, а от друга страна – възмездява кредитора за настъпилите вреди от неизпълнението. Ето защо, клаузите за неустойка в процесните договор не са нищожни поради противоречие на добрите нрави, поради което изводите на КРС в обратния смисъл са неоснователни.

Въззивният съд не споделя и изводите за неравноправност на клаузите за неустойка в договорите. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото законодателство не се съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка със загубите на търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика. Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.88, ал.1 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на услугата в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и при неизпълнение на насрещната страна, поради чието виновно поведение договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на 5 дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съизмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го поставя в неравноправно положение. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде възражение пред заповедния съд, а в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните, че ще извърши такава преценка.

От представените договори за мобилни услуги е видно, че същите са с краен срок, съответно – до май 2026г., като в заявлението са изложени твърдения, че за отчетните периоди 18.05.2024г.-17.07.2024 г. длъжникът е преустановил изпълнението на задълженията си и поради това договорите са предсрочно прекратени по негова вина, при което положение, търговецът е лишен от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги, за период повече от година. Претендираната за твърдяното неизпълнение неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката – да стимулира страната да изпълни задължението си (превантивна цел), да осигури точното изпълнение на договора (обезпечителна цел) и да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора (обезщетителна функция). При положение, че търговецът ще се лиши от повече от 20 месечни абонаментни такси по договора, въззивният съд приема, че заплащането на неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси не е прекомерна и необосновано висока. Ето защо, претендираната от заявителя неустойка по договорите в общ размер от 185,52 евро. следва да бъде присъдена на кредитора, поради което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.