Решение № 51 от 19.03.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 84/2024
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 19.03.2024
- В сила
- 19.03.2024
- Състав
- Румяна Вълчева Райкова, Светлин Емилов Стефанов, Димчо Стоянов Луков
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Шумен, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна В. Райкова
Членове:
Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600084 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 40/12.10.2023г. постановена по НОХД № 1290/2022г.
Шуменският районен съд :
-Признал подсъдимия Д. С. И. ЕГН **********, за виновен в това, че на 29.06.2019 г. в гр, Търговище, при управление на МПС - лек автомобил „*****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: като водач на пътно превозно средство при предприемане на маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движение, минаващи покрай него и не е извършил маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост па движение, с което е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП; преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП; по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато превозното средство, а при невъзможност за това не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасностите, с което е нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП; като водач на МПС не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, с което е нарушил чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. В.
1
К. от с.*****, общ.Търговище, изразяваща се в счупване на долният край на лъчевата кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около 2,5 - 3 месеца като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2, във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, във с чл.116 от ЗДвП и чл.54, ал.1 от НК го осъдил на 3 /три/ месеца "Лишаване от свобода" .
На основание чл. 343г от НК лишил подс.Д. С. И. от „Правото да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
-Признал подсъдимия Д. С. И., за виновен в това, че на 25.11.2019г. в гр.Търговище, при управление на МПС – лек автомобил „*****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: управлявал е МПС със скорост несъобразена с конкретните условия на видимост и не е направил всичко възможно, за да намали скоростта или да спре пътното превозно средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението, с което нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП; при приближаване към пешеходна пътека, като водач на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като водач на пътно превозно средство не е пропуснал стъпилите и преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, с което нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, с което нарушил чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на А.
С. А. от гр.Търговище средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост, което е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на лявата ръка със среден срок за възстановяване около 4.5 - 5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес, и на С. Е. М. от гр.Търговище средна телесна повреда, изразяващи се в отчупване на костен фрагмент от голямопищялната кост на лявата подколенница в областта на предната кръстна връзка в областта на колянната става и кръвоизливи в ставната торбичка на ставата, което е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за възстановяване 4.5 – 5.5 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. второ и предл. последно, б.„а“ предл. второ, във вр. с ал.1, б. „б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.116 от ЗДвП и чл.55, ал.1, 2 т.1 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца "Лишаване от свобода", като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
На основание чл. 343г от НК лишил подс.Д. С. И. от „Правото да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс.Д. С. И. едно общо наказание "Лишаване от свобода" от така наложените, а именно - 6 /шест/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 23, ал.1 от НК определил на подс.Д. С. И. едно общо наказание "Лишаване от правото да управлява МПС " от така наложените, а именно - "Лишаване от правото да управлява МПС " за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание 6 /шест/ месеца "Лишаване от свобода" присъединил определеното общо наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. Д. С. И. да заплати в полза на бюджета - по сметка на ОДМВР- Търговище направените деловодни разноски в досъдебното производство в размер на 862.60 лева и по сметка на Районен съд гр.Шумен направените деловодни разноски в съдебното производство в размер на 921.24 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист.
Постановил веществените доказателства по делото – л.а. „*****, секретен ключ тип „карта“ за л. а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *****, свидетелство за регистрация част 2 с № ***** за л. а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ***** да се върнат на подсъдимия Д. С. И., а останалите веществени доказателства– 3 бр. дискове да се оставят по делото.
Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв. И. Й. от АК-Шумен, в качеството му на защитник на подсъдимия Д. С. И.. С жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, постановен според защитата в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че и е постановена при 3 напълнота на доказателствата, а от събраните такива не може да се направи категоричен извод за виновността на подсъдимия. Моли съда да я отмени и да постанови нова, с която да признае подсъдимия И. за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатите му обвинения.
Против присъдата е депозирана въззивна жалба и от частния обвинител Л. В. К. от с.*****, обл.Търговище, чрез процесуалния си представител – адв.
С. Е. С. от САК. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание явно несправедливо. Моли съда обжалваният съдебен акт да бъде отменен в оправдателната му част и въззивният съд да наложии по-тежко наказание, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата намира въззивните жалби за неоснователни, а присъдата на ШРС за законосъобарзна, обоснована и правилна.
Изцяло поддържа съжденията на първоинстанционния съд във връзка със спорния момент в първото ПТП от 29.06.2019г., като акцентира върху това дали средната телесна повреда на Л.
К. е причинена в резултат на ПТП с участието на подсъдимия. В тази връзка пространно излага аргументи и относно наличието на разминаване в часовете на направената ренткеновата снимка и отразените в листа за преглед и аналитичната дейност на районния съд по този по въпрос въз основа на доказателствата по делото. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият И., редовно призован, се явява лично и адв.И. Й. от ШАК.
Защитникът поддържа така депозираната въззивна жалба и моли да бъде уважена. Излага доводи в подкрепа на становището си изложено с жалбата за всяко от едно от пътнотранспортните произшествия, за които подзащитният му е привлечен към наказателна отговорност. По същество развива довод за наличие на колизия в часовете отразени от една страна на рентгеновата снимка и от друга в амбулаторния лист. Твърди, че неправилно съдът е приел за верен този от снимката позовавайки се на показанията на пострадалия в допълния разпит. Детайлно прави и собствен анализ на доказателствата касателно този въпрос. Счита, че съдът като е дал неправилно приоритет на документ със спорен характер, е достигнал и до погрешен извод относно въпроса за виновността. Твърди също, че дори и да е имало съпрокосновение между автомобила на подсъдимия пострадалия на процесния паркинг и то без 4 доказателства за причинена вследствие на това телесна повреда, то няма основания за извод за съставомерност, най-малкото по този текст от НК, по който му е повдигнато обвинение. В подкрепа на изложеното насочва вниманието на съда и към обстоятелства, които според защитата се съдържат в доказателствата по делото и са останали извън вниманието на първоинстанционния съд. Прави се извод за незаконосъобраност на присъдата, обоснован от нарушен материален закон и наличие на категорични доказателства за извършено съставомерно деяние от подсъдимия.
Относно второто по време транспортно произшествие, за което И. е предаден на съд, адв. Й. акцентира основно върху протокола за оглед на местопроизшествие. Прави това въз основа на факта, че е наличен и изготвен повторен такъв протокол, в който е било преповторето съдържанието на първия. Повод за това, че първият е бил подписан само от едно поемно лице.
Съответно се прави извод, че присъствалото при изготвяне на повторния протокол за оглед поемно лице реално не е присъствало на огледа на местопроизшествието. Тук защитата сезира противоречие в съжденията на съда по този въпрос, като твърди, че от една страна съдът е приел наличие на опороченост в този протокол, т.е. в доказателствената му тежест, а от друга точно чрез аналитичната си дейност се е опитал да санира този процесуален порок. Опирайки се на тази своя констатация, извежда твърдение за процесуална негодност както на въпросния протокол за оглед, като основополагащ, така и за доказателствената тежест на изготвените въз основа на съдържащите се в него данни доказателства. Извежда се извод, че второто по ред обвинение почива на изцяло негодни доказателства, събрани при нарушения на процесуалните правила и неподлежащи на саниране.
Взема отношение и по въпроса на депозираната въззивна жалба от частния обвинител Л. К. и направеното с нея искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част. Според защитата на подс. И., нито частния обвинител, нито неговия процесуален представител имат право да вземат каквото и да е отношение към тази част на присъдата, тъй като тя касае пътнотранспортното произшествие с участие на К..
Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. И. да бъде оправдан изцяло.
5
Подсъдимият И. изразява съгласие с изложеното от неговата защита и в последната си дума моли съда да отмени присъдата конкретно за първото произшествие.
Частният обвинител Л. К., редовно призован, не се явява. Не се явява и повереника му адв. С. С. от САК. Съдът докладва депозирано по електронен път становище на адв. С., с което поддържа подадената жалба.
Частният обвинител С. С. А., редовно призована, не се явява. Не се явява и повереника й адв. Д. К. от САК.
Частният обвинител А. С. А., редовно призована чрез родителя и законен представител С. В. А., не се явява. Не се явява и последния, в качеството си на родител и законен представител. Не се явява и повереника адв. Д. К. от САК.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл.313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
Разпечатката съдържа 41 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/656bddb8-2c93-4bb1-b713-08b36a30f8c7