Определение № 1241 от 14.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1241 гр. София, 14.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20251100602424 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.К., депозирана в качеството на служебен защитник на подс.А. Г. Д., срещу определение от 12.03.2025г. на СРС, НО, 97 състав, постановено в разпоредително заседание, проведено по НОХД № 10528 по описа на съда за 2022г., с което е отказано съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.

В частната жалба се посочва, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокират се доводи, че в обвинителния акт не са описани изискуемите от закона факти, а именно мястото на извършване на престъплението. Посочва се, че липсват такива факти както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитивната му част, включително и в постановлението за привличане на обвиняем.

Липсата на посочване на факти относно мястото на извършване на престъплението според защитника, е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимята А. Д..

С жалбата се иска съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват 1 засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

С оглед фактическата и правна казуситика на делото въззивният съд установи следното:

Първостепенният съд с определение, постановено на 06.03.2024г. в разпоредително заседание по НОХД № 10528 по описа на съда за 2022г., е приел, че обвинителният акт страда от дефицити, изразяващи се в липса на описание на всички съставомерни признаци от състава на престъплението, за което подс. А. Д. е предадена на съд, с което съществено е засегнато правото на защита на последната.

Съдът е изложил съображения, че въпросното нарушение се изразявало в това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не били изложени фактически твърдения за мястото, където престъплението по чл.209,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК е било довършено, като е прекратил съдебното производство.

Въпросното определение е протестирано по реда на чл.249,ал.3 от НПК, като с определение, постановено по ВНЧД №2534/2024г по описа на СГС, Н О IV въззивен състав, е отменено. Въззивният съд, противно на първата съдебна инстанция, е приел, че в обвинителния акт са изложени фактически твърдения за мястото на извършване на престъплението по чл.209,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК, за което подс. А. Д. е предадена на съд. С въпросното определение делото е върнато на СРС, с указание за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, последният отново на 20.03.2025г. е провел разпоредително заседание по НОХД № 10528/2022г. по описа на СРС, НО, 97 състав, в хода на което с определение е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата Д. и пострадалата С.А.Б..

Въпросното определение е предмет на частната жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.

В частната жалба защитникът на подсъдимата излага твърдения за липсата на факти в обвинителния акт, касателно мястото на извършване на престъплението по чл.209,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК, за което подзащитната й е предадена на съд.

Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство документи, прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата А.

Г. Д..

2

Подс. Д. е привлечена като обвиняем с постановление, което въззивният съдебен състав констатира, че съдържа всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити. Това постановление е предявено на А. Г. Д. за запознаване, в присъствието на защитник. Предоставен е и препис от същото на А. Г. Д., като това изрично е отбелязано в постановлението за привличане на обвиняем.

На защитника на подс. Драгиев е предявено разследването, след като последната изрично е заявила в обясненията си от досъдебното производство, че не желае да и бъде предявявано разследването.

Що се отнася до необходимото съдържание на обвинителния акт, въззивният съдебен състав намира, че в същия в достатъчна степен на конкретика са изложени от представителя на държавното обвинение фактически твърдения, описващи обективните и субективни признаци на инкриминираната деятелност, за която А. Г. Д. се предава на съд.

Първостепенният съд изцяло се е съобразил със задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС и съображенията в новото ТР №6/19.02.2018г. по т.д. №6/2017г. на ОСНК на ВКС, относно допустимата преценка по отношение на това кои процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, са съществени и какви са изискванията към съдържанието на обвинителния акт, като законосъобразно е отхвърлил като неоснователни доводите на адв. К. за допуснати такива в хода на досъдебното производство.

Според настоящия съдебен състав обвинителният акт е очертал предмета на доказване по делото, като фактологично са описани извършените от подс. А. Г. Д. действия, с които е бил осъществен състава на престъплението по чл.209,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК, т.е. коректно са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе съдът след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт представител на държавното обвинение е изложил твърдения относно обстоятелството, че подс. Д. живеела в гр.София. Съдържат се и твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, че и пострадалата С.А.Б. също е живеела в гр.

София.

В заключителната част на обвинителния акт, при фактическото описание на съставомерните признаци, включени в правната квалификация на инкриминираната деятелност, е посочено, че място на извършване на същата е гр. София.

При така изложените фактически твърдения в обвинителния акт както в обстоятелствената, така и в заключителната част, то въззивният съдебен състав приема, че въпросните фактически твърдения са достатъчни да очертаят обективния признак на престъплението по чл.209,ал.1, вр. с чл.26,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК- мястото му на извършване.

3

С оглед на всичко посочено, настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното определение за законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК ‚ Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.03.2025г. на СРС, НО, 97 състав, постановено в разпоредително заседание, проведено по НОХД №10528 по описа на съда за 2022г., с което е отказано съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4