Решение № 1839 от 28.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100502427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Подадена е жалба от длъжника Н. С. П.-П. срещу насочването на изпълнението върху ½ ид. ч. ******* находящ се в гр. София, ж. к. *******, бл. *******, със застроена площ от 27,18 кв. м., което имущество счита за несеквестируемо, по изп. дело № 20237900401938 по описа на ЧСИ Р. М. с рег. № 790 и с район на действие – СГС. Твърди, че жилището е единствено за длъжника и за нейната майка, която е инвалид първа група. Посочва, че на взискателя е връчена нотариална покана от свекърва й. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно насочването на изпълнението по отношение на имущество на длъжника, което счита за несеквестируемо.

Ответникът по жалбата – взискателят А.С.Т. не е подал подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ Р. М. В. е изложила на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в 1 жалбата, и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20237900401938 по описа на ЧСИ Р. М. с рег. № 790 и с район на действие – СГС е образувано по молба на взискателя А.С.Т. и въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2023 г., издаден от СГС на основание решение № 2976/07.06.2023 г. по гр. д. № 6139/22 г. по описа на СГС, I – 6 състав, с който Н. С. П.-П. е осъдена да заплати на А.С.Т. сумата от 30 000 лв. – остатък от продажна цена на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед на изп. директор на АГКК № РД – 18 – 19/29.03.2010 г., с административен адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „*******, както и сумата от 1200 лв. – разноски в производството.

На 04.09.2023 г. на длъжника Н. С. П.-П. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че ЧСИ е наложил запор върху МПС, собственост на длъжника, запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и възбрана върху ап. 67, находящ се в гр. София, ж. к.

*******, бл. *******, със застроена площ от 27,18 кв. м.

На 03.11.2023 г. на длъжника Н. С. П.-П. е връчена призовка за принудително изпълнение с изх. № 62534 oш 03.11.2023 г., с която длъжникът е уведомен, че на 15.11.2023 г. от 13,00 ч. ще се извърши опис и оценка на ½ ид. ч. ******* находящ се в гр. София, ж. к. *******, бл. *******, със застроена площ от 27,18 кв. м. В призовката е посочено, че имотът е секвестируем, тъй като длъжникът е собственик и на ½ ид. ч. от ап. 15 с идентификатор ***, находящ се в гр. Поморие, ул. „Проф.

*******, който също е възбранен по делото.

На 15.11.2023 г. по делото е постъпила молба с вх. № 54995/15.11.2023 г. от длъжника с искане да не се пристъпва към принудително изпълнение по отношение на посочения в призовката имот, тъй като същият е единствен жилищен имот на длъжника.

На 20.11.2023 г. по делото е постъпило становище от взискателя А.С.Т., съгласно което молбата е неоснователна.

Видно от протокол № 6688/15.11.2023 г. ЧСИ е извършил опис и оценка на недвижимия имот на 15.11.2023 г.

2

Видно от протокол № 6800/22.11.2023 г. по чл. 484, ал. 3 ГПК за предявяване на оценка на 22.11.2023 г. на длъжника Н. С. П.-П. е предявена оценката на недвижимия имот и е насрочена публична продан на ½ ид. ч. от описания недвижим имот с времетраене от 15.12.2023 г. до 15.01.2024 г. при начална цена в размер на 80 % от пазарната оценка на недвижимия имот.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо /чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху следното имущество на физическо лице – жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

В случая, изпълнението е насочено върху ½ ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. *******, със застроена площ от 27,00 кв. м., който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Обстоятелството, че в апартамента живее и майката на длъжника е ирелевантно по отношение на секвеструемостта на жилището. Това обстоятелство би имало значение само по отношение на членовете на семейството на длъжника, а майка на длъжника не е член на семейството й, и то само с оглед преценката на надвишаващата част от жилището, когато жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника.

По делото не се спори, че длъжникът притежава и ½ ид. ч. от друг апартамент, находящ се в гр. Поморие. Спорен е въпросът дали имотът в гр.

Поморие е жилищен. Видно от легалното определение на понятието „жилище“, дадено в т. 30, § 5 от ДР на ЗУТ, жилището е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. От 3 представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 38, том V, рег. № 4163, дело № 749/22 г. се установява, че предназначението на имота в гр. Поморие е жилище, апартамент. Обстоятелство, че същият се намира в туристическо селище не променя предназначението му, тъй като имотът притежава всички характеристики на жилищен имот /състои се от коридор, дневна – кухня, стая, баня с тоалетна и тераса/, закупен е с такова предназначение и може да се ползва за задоволяване на жилищни нужди.

Предвид изложеното по – горе, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника Н. С. П.-П., ЕГН:

**********, срещу насочването на изпълнението върху ½ ид. ч. ******* находящ се в гр. София, ж. к. *******, бл. *******, със застроена площ от 27,18 кв. м., което имущество счита за несеквестируемо, по изп. дело № 20237900401938 по описа на ЧСИ Р. М. с рег. № 790 и с район на действие – СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4