Решение № 403 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500460 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М. Ж. И. чрез пълномощника й адвокат К. И. срещу решение № 4721 от 29.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 20253110101074 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е изменен на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от СК размера на дължимата месечна издръжка от 110 лева, определена по силата на решение № 4223 от 15.11.2016 г., влязло в сила на 15.11.2016 г. постановено по гр.д.№ 11892/2016 г. по описа на Районен съд Варна, осемнадесети състав, в полза на непълнолетното дете Т. И. Е. ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител И. В. Е., посредством увеличаване, като е осъдена М. Ж. И. да заплаща на непълнолетния Т. И. Е. месечна издръжка в размер на 450 лева, считано от 28.01.2025 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че ищецът не е доказал необходимия общ размер на месечната издръжка според нуждите на детето, а няма данни за изключителни нужди на детето. Съдът по свой почин е определи месечна издръжка от 1 000 лева, като е мотивирал този размер с обичайните за децата на неговата възраст средства за отглеждане, а не от събраните по делото доказателства. Така определеният размер е приравнен на минималната за страната работна заплата, което е завишена стойност. Намира, че присъдената издръжка е прекомерно висока, имайки предвид възможностите на майката, която получава по принцип минималната за страната работна заплата, а към настоящия момент е в отпуск по майчинство и има алиментно задължение и към друго непълнолетно дете. Също така излага, че съдът неоснователно не е разгледал заявеното искане от въззивницата за приспадане на 1 платените суми за издръжка от нейна страна за заявения период. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за увеличение на издръжката, а в условията на евентуалност – да бъде отменено за разликата над 270 лева /138 евро/ до присъдената сума от 450 лева и отхвърляне на иска в тази част.

Въззиваемата страна И. В. Е. чрез адвокат Р. Е. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата Излага се становище, че понастоящем минималната работна за страната заплата е 620 евро, от определяне на предходната издръжка е изминал период от 10 години, през който не само са пораснали нуждите на детето, а и съществено са изменени социално-икономическите условия в страната. Освен това бащата на детето се грижи и за своята майка, която е с множество хронични заболяванеия. Оспорва се искането за прихващане, тъй като платените суми по изпълнителното дело не са за процесния период, а за стари неизплатени задължения.

Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, тъй като са отчетени всички релевантни обстоятелства, поради което и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се сочи, че с решение № 4223 от 15.11.2016 г., влязло в сила на 15.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 11892/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, осемнадесети състав, ответницата М. Ж. И. била осъдена да заплаща на детето Т. И. Е. чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 110 лева, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. От определяне на първоначалната издръжка през 2016 г. е изминал период от девет години, в който детето пораснало и съответно разходите, свързани с неговите потребности, се увеличили. Освен, че бащата полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, се твърди, че той поема всички разходи за храна, облекло, обувки, учебни помагала, допълнителни частни уроци, лекарства, медицински прегледи и други.

Сочи се, че Т. е в седми клас в Основно училище „Н. Й. В.“ и това налага постоянни разходи за транспорт, подмяна на облеклото поради възрастта, в която е, ежегодно закупуване на учебници, помагала, тетрадки и всякакъв вид ученически пособия; както и му предстои кандидатстване, поради което посещава частни уроци по български и английски език три пъти седмично, за които бащата заплаща седмично 90 лева. Отделно Т. посещавал и уроци по математика веднъж седмично на стойност 50 лева. Също така се излага, че имотът, в който живеят бащата и детето е закупен от бащата с ипотечен кредит, като месечната вноска е в размер на 382 лева. въз основа на изложеното се счита, че от постановяване на първоначалната издръжка е настъпило изменение на обстоятелствата - променени са икономическите условия, обусловени на ценови, социални и демографски фактори, определящи по-големи средства за издръжка на детето. С повишаване на възрастта и образователното ниво нуждите на детето, свързани с развитието и обучението му, обективно са нарастнали, поради което и досегашната издръжка на детето не отговаря на неговите нужди и е крайно недостатъчна. Отправя се искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде изменена постановената с решение № 4223 от 15.11.2016 г. по гр.д. № 11892/2016 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, която да е в размер на 600 лева месечно, считано от датата на исковата молба /28.01.2025 г./, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи 2 издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяне или прекратяване.

В срока за отговор на исковата молба ответницата е депозирала такъв, в който оспорва иска. Намира, че в обстоятелствената част на иска не бил посочен какъв е общия размер на месечната паричната издръжка според нуждите на детето съгласно член 142, алинея 1 от СК, което затруднявало справедливото разпределение на сумата между двамата родители съгласно техните финансови възможности. Счита, че претендираният размер за месечна издръжка от 600 лева е висок за възможностите й, като излага, че живее в апартамент под наем и заплаща солидарно с нейния приятел наемна цена от 600 лева, не притежава имущество, от което да реализира доходи, работела на срочен трудов договор от месец септември 2024 г. в Дентален център „Ф.“ ООД - В. на длъжност „асистент на лекар по дентална медицина“, като месечното й трудово възнаграждение било около минималната работна заплата за страната, като със заповед от 21.03.2025 г. бил прекратен трудовият й договор, а с последващ трудов договор от 02.04.2025 г. била назначена в АИППДП „Д.

Р.К.Г.“ ЕООД – село Д., област В. с уговорено възнаграждение от 1 077 лева, очаква дете и има рискова бременност, което налагало заплащане на чести периодични прегледи, лечение и лекарства, като по мнение на лекаря следвало да се ограничи трудовата дейност и стреса, поради което ответницата не можела да си позволи да работи и на втора работа. Ответницата сочи, че й се налага да заплаща високи такси за медицински прегледи, изследвания и лечение. Също така излага твърдения, че през годините назад и през настоящата 2025 г. е заплащала суми за издръжка по сметката на частен съдебен изпълнител Л. С. по изпълнително дело № 20208950401256, както следва: за месец януари 2025 г. - 130 лева, за месец февруари 2025 г. - 140 лева и за месец март 2025 г.- 130 лева. Едновременно с това М.И. извършвала и плащания за издръжка и по сметката на И. Е., както следва: за месец януари 2025 г.- 120 лева, за месец февруари 2025 г. – 120 лева и за месец март 2025 г. - 120 лева, тоест месечните преводи за издръжка на детето възлизали на около 250-270 лева.

Допълнително били плащани и други суми и предметни подаръци, когато имала финансова възможност. Ответницата твърди, че ищецът няма задължения към други непълнолетни низходящи, за които да се грижи или е длъжен да ги издържа, и не заплащал наем, тъй като жилището, в което живеел, е лична собственост на бащата на детето. Подчертава, че бащата има висше образование, работи в системата на МВР и реализира солидни доходи. Поради това намира, че претендираният размер за месечна издръжка е прекомерно завишен и не съответства на доходите, имущество и финансовите й възможности.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е представила становище, в което изразява мнение, че разходите за детето са се увеличили, а конкретният размер следва да бъде определен съобразно доходите на страните.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – писмени доказателства за доходите на страните и за разходите за детето.

Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на 3 непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му. Възможността се преценява към момента на постановяване на решението. Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била определена издръжка в размер на 110 лева за Т. са изминали повече от девет години. За това време потребностите на детето са нараснали с оглед неговото физическо развитие, а и съществено са се изменили социално-икономическите условия.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за четвъртото тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 1 637,55 евро. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, заеми и дългове/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 111,02 евро или месечно по 370,34 евро. Отчитайки, че това са средства за покрИ.е на базисни потребности, а дете на 15 години има нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 370 евро месечно.