Решение № 31 от 24.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Враца, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20221400900074 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Б. С. от гр.Бяла Слатина и Л. Б. С. от същия град, действащ чрез своята майка и законна представителка Г. Н. И., с която са предявили иск против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София за сумата от по 25500 лв. всеки от тях, частични искове от по 250 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, при което ПТП е причинена смъртта на техния баща Б.

С. П.. Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от 15.03.2021 г.

– датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ, вр. с чл.430, ал.1 КЗ до окончателното изплащане, евентуално от 02.04.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2021 г. около 19:35 ч. в гр.Бяла Слатина на кръстовището между *** и ***, при управление на МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“, с рег.№ ЕН *** КТ, виновният водач И. Н. П., нарушил правилата за движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна пътека не е пропуснал и блъснал преминаващите по нея пешеходци; не е съобразил поведението си с наличието на пресичащи пешеходци. Вследствие на ПТП, на място е починал един от пешеходците – Б.

С. П., на 53 години, баща на двамата ищци.

Посочва се, че по случая е било образувано ДП № 106/2021 г. на РУБяла Слатина, пр.пр. № 389/2021 г. на ОП-Враца, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Поддържа се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. И. Н. П., нарушения на правилата за движение по пътищата и че съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач И. П. и настъпилите общественоопасни последици-смъртта на Б. П..

1

В исковата молба се твърди, че за управлявания от И. П. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“, с рег.№ ЕН *** КТ, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/22/***, със срок на валидност от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г. със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София.

Ищците поддържат, че е спазена разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ, като с писмена застрахователна претенция, към която са представени всички документи, получена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София на 02.04.2021 г., са поискали от застрахователя да им бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Твърдят, че по случая е заведена щета № 0000-1000-61-21-7208, по която застрахователят не е предложил изплащане на обезщетение в законоустановения срок.

Поддържа се, че на ищците Д. Б. С. и Л. Б. С. – деца на загиналия, са причинени неимуществени вреди, като те изключително тежко приемат смъртта на своя баща. Твърди се, че връзката между Б. П. и децата му е била изключително силна, поддържали са много близки контакт и отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали, като с причинената му смърт, ищците загубват моралната и физическата подкрепа от своя баща, която винаги са имали и на която са разчитали през целия си живот. Посочва се, че децата, независимо от възрастта си винаги имат нужда от подкрепата на своите родители, а моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Твърди се, че загубата на баща им се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Сочи се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Б. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството, а мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо. Посочва се, че починалият Б. П. е бил деен и работлив човек, в добро здравословно състояние, който бил опора на децата си, грижил се за тях и им помагал при нужда. Излагат съображения, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Излагат се съображения, че получената застрахователна преписка е била разгледана, като пълномощникът на молителя е бил уведомен с писмо по реда на чл.106, ал.3 КЗ относно необходимостта от представяне на допълнителни документи с оглед изясняване механизма на ПТП, но такива не са били представени. Предвид това извънсъдебната претенция не е била установена по основание и за застрахователя не е била налице обективна възможност да се произнесе по нея, като сроковете, определени за това, не са започнали да текат и с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ предявените 2 искове са недопустими.

Оспорват се твърденията в исковата молба за изключителната вина на водача И. Н. П. за процесното ПТП, който е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег.№ ЕН *** КН, механизма на ПТП, както и наличието на противоправно поведение, изразило се в нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е довело до осъществяване на произшествието.

Оспорват се твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди, техните интензитет и проявление, както и причинно-следствената връзка между същите и механизма на произшествието.

Ответникът твърди, че причина за настъпване на събитието са единствено субективните действия на починалия пешеходец Б. П., както и на другите участници в движението – пешеходци. Прави се евентуално възражение за съпричиняване на заявените неимуществени вреди, чрез поставянето на пешеходеца в риск, движейки се неправилно по пътното платно от страна на починалия Б. П..

Оспорва размерът на предявената претенция за неимуществени вреди, като прекомерно завишена по размер и заявена в противоречие с чл.45 от ЗЗД и принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, като се позовава на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС.

Оспорва се изцяло искът за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Възразява се срещу искането за присъждане в полза на ищците на разноски по делото по аргумент от възражението за неоснователност на предявените искове.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба вх.

№ 4779/18.08.2022 г., с която ищците правят пояснения и допълнения на първоначалната такава, като сочат, че пострадалият пешеходец Б. П. не е пресичал по пешеходна пътека, тъй като в района на ПТП няма такава, а същият се е намирал в насрещна пътна лента за лекия автомобил, в найдясната част на асфалтовото покритие, тъй като на това място няма и тротоари.

Ищците възразяват срещу наведените от ответника доводи за недопустимост на предявените искове, като сочат, че единственото условие за допустимост на предявените искове е регламентирано в разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, и то е преди подаване на исковата молба да бъде изпълнена процедурата по чл.380 КЗ. Твърдят, че в случая възможността за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ е изчерпана, тъй като тримесечният срок за произнасяне от застрахователя е изтекъл, но последният не го е сторил и не е изплатил обезщетение. Сочат още, че са били представили на застрахователя всички документи, с които са разполагали, вкл. констативен протокол за ПТП, а съгласно чл.496, ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по претенцията, когато е представен констативен протокол.

Ищците изразяват несъгласие с всички възражения на ответника 3 относно основателността на претенцията. Навеждат се доводи, че представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, пострадалите лица и вреди, както и какви документи са представени от участниците в него, като се позовават на практика на ВКС.

Навеждат се доводи, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Дори и наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да се не обори установената презумпция за вина.

Оспорва се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като се сочи, че по делото няма доказателства, от които да може да се направи извод, че той е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

В допълнителната искова молба продължава да се поддържа, че приложимата правна норма относно законна лихва за забава е чл.429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване на застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. Тъй като застрахователят не оспорва, че делинквентът е изпълнил задължението си да го уведоми в 7-дневен срок, то за застрахователя е възникнало задължение за лихви към пострадалия от седмия ден – 15.03.2021 г. Посочва се, че найкъсният момент от който възниква задължение за лихви е 02.04.2021 г., за която дата са представени доказателства, че от ищците е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от него.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор вх.№ 5042/01.09.2022 г., в който ответникът заявява, че поддържа всички свои твърдения, направени с отговора на исковата молба. Оспорват се изложените доводи от пълномощника на ищците относно механизма на ПТП, настъпилите неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП и липсата на съпричиняване, вкл. и твърдението, че исковете за неимуществени вреди не са със завишен размер.

С определение от 16.02.2023 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на исковете за неимуществени вреди, чрез увеличението им по размер, като за всеки от ищците искът да се смята предявен за сумата от 180 000 лева, частичен иск от 250 000 лева.

В проведеното открито съдебно заседание на 15.12.2022 г. ищците са направили уточнение, че законната лихва върху сумите се претендира, считано от 15.03.2021 г. – датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ, вр. с чл.430, ал.1 КЗ до окончателното изплащане, евентуално от 29.03.2021 г. – предявяването на молба пред застрахователя, до окончателното изплащане.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и 4 изслушана е специализирана съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, чието заключение е прието като обективно и компетентно изготвено.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

С постановено по реда на чл.374 ГПК определение съдът е приел, че по делото не се спори относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/*** за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“, с рег.№ ЕН *** КТ със срок на валидност от 21.09.2020 г. до 21.09.2021 г., сключена с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София. Със същия съдебен акт съдът е обявил за безспорно и обстоятелството, че ищците са отправили до застрахователя писмена застрахователна претенция с вх.№ 41/29.03.2021 г., който с писмо изх.№ 4057/27.04.2021 г. е изискал предоставяне на допълнителни документи за установяване основанието на претенцията.