Решение № 5162 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5162 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100501041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 18967/17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 69844/2022 г. на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу В. З. Д. искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. З. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 28355 от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 50869/2022 г. на СРС, 113 състав, а именно: сумата от 6500,28 лева, представляващи непогасена главница по месечни погасителни вноски за периода 01.08.2018 г. – 01.06.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2574720/04.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 1299,66 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода 01.08.2018 г. – 18.02.2019 г., както и сумата от 1444,04 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.08.2018 г. – 28.07.2022 г.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска за обезщетение за забава за горницата над сумата от 1444,04 лева до пълния предявен размер от 3609,90 лева и за периода от 02.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 29.07.2022 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил В. З. Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 225,39 лева, представляващи разноски за заповедното производство, както и сумата от 792,51 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съдът е осъдил „Агенция за събиране на 1 вземания” ЕАД да заплати на адв. О. сумата от 50 лева за осъществено процесуално представителство в заповедното производство, както и сумата от 75,93 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е признато за установено, че се дължи непогасена главница за разликата над 3445,54 лева до пълния предявен размер от 6500,28 лева, ведно със законната лихва, както и срещу частта, с която е признато за установено, че се дължи възнаградителна лихва в размер на 1299,66 лева за периода 01.08.2018 г. – 18.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1444,04 лева за периода 02.08.2018 г. – 28.07.2022 г., е постъпила въззивна жалба от ответника В. З. Д.. В жалбата се излагат съображения, че решението на СРС в обжалваните части е недопустимо, а евентуално – неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като не е извършил служебно проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит. Поддържа се, че нарушението на изискването относно шрифта на договора за кредит води до недействителност на сделката. Сочи се, че в процесния договор за кредит липсва разписана методика за формирането на годишния процент на разходите (ГПР), респ. липсват компонентите му. Твърди се, че в договора не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, както и не е посочено дали същият се начислява върху целия размер на кредита или само върху остатъчната стойност. Поддържа се, че в договора не е посочен общият размер на дължимата лихва. Сочи се, че при неспазване на изискванията на ЗПК договорът е недействителен и потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита. Твърди се, че от счетоводната експертиза е видно, че В. З. Д. е заплатил общо 5313,43 лева, с която следва да се погаси главницата. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок въззиваемият „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подал отговор, с който оспорва жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Излага съображения, че договорът е изготвен със специален шрифт с размер 12 пункта. Поддържа, че законът не изисква в договора за кредит да се посочи математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Твърди, че в чл. 6 от общите условия е подробно описана методиката, по която се изчисляват променливият лихвен процент и референтният лихвен процент. Твърди, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК не означава, че не се дължи лихва за забава. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Решението на СРС е валидно и допустимо.

За да се съобрази по доводите за неправилност съдът съобрази от фактическа 2 страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № 257420/04.01.2017 г., сключен между В. З. Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Според същия „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД отпуска на В. З. Д. сумата от 20 600 лева, от които кредит от 20 000 лева и такса за разглеждане на кредита в размер на 600 лева.

Видно от договора същият е сключен при плаващ (променлив) годишен лихвен процент. Към датата на договора същият възлиза на 10,99 %. Страните са уговорили, че лихвата включва фиксирана надбавка от 10,87 % и променлива компонента от 0,12 % (Sofibor).

В договора е посочено, че потребителят ще заплаща месечна застрахователна премия в размер на 8,41 лева.

Според договора ГПР е в размер на 13,16 %, а общо дължимата от потребителя сума е в размер на 35 219,14 лева.

В договора е посочено също така, че потребителят дължи да погаси кредита със 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 293,49 лева. Падежът на първата вноска е на 01.02.2017 г.

Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че общият размер на застрахователната премия е 1009,20 лева. Посочено е и че падежът на последната вноска по кредита е на 01.01.2027 г.

Представени са също така Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.02.2019 г., сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

По делото е представено Потвърждение за извършена цесия на подробно описани в приложение към договора за цесия вземания. В приложението е описано и вземането срещу В. З. Д. по Договор за кредит № 2574720/04.01.2017 г.

Представено по делото е пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което цесионерът е овластен да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия.

Към исковата молба е приложено Уведомително писмо № УПЦ/УПИ-СУКФ/2574720 от 12.01.2022 г., адресирано до В. З. Д., с което последният е уведомен, че вземанията по Договор за потребителски кредит № 2574720, сключен с „Уникредит Кънсювър Файненсинг” ЕАД, са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

По делото е представено съобщение, от което е видно, че ЧСИ С.Д. е връчила Уведомление № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2574720 от 12.01.2022 г. на В. З. Д. на 24.01.2022 г.

В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от страните счетоводна експертиза, от която е видно, че в периода 01.02.2017 г. – 12.11.2018 г. В. З. Д. е заплатил по процесния договор за кредит 5313,43 лева, от които кредиторът е отнесъл 1867,89 лева за погасяване на главницата по кредита. Вещото лице е изчислило, че неиздължената главница за периода 01.08.2018 г. – 01.06.2022 г. е в размер на 6500,28 лева.

Вещото лице е посочило, че кредитната сума от 20 000 лева е преведена по сметка на В. З. Д. на 05.01.2017 г.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Страните по делото не спорят, че В. З. Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са сключили помежду си договор за потребителски кредит, препис от който е представен пред СРС. По делото не се спори също така, че В. З. Д. има качеството потребител, поради което към договора за кредит се прилагат специалните правила на ЗПК, за които съдът следи служебно.

Съдът приема, че е налице валидно сключен договор за цесия. Възможността за цедиране на вземанията по процесния договор за кредит е изрично предвидена в чл.

12, ал. 6 от представените и неоспорени по делото общи условия, приложими към договора за кредит. Установява се също, че извършената цесия е надлежно съобщена, като уведомление за това е връчено лично на длъжника В. З. Д. чрез частен съдебен изпълнител на 24.01.2022 г. От друга страна, дори и да не беше налице такова уведомяване преди иницииране на настоящото производство, то с връчването на исковата молба, към която са приложени уведомлението за цесия по чл. 99 ЗЗД, пълномощното от цедента в полза на цесионера и потвърждение от цедента за извършената цесия, е изпълнено изискването за съобщаване на прехвърлянето, което трябва да се съобрази от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 50649/06.12.2022 г. по т.д. № 977/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 1176/09.05.2024 г. по т.д. № 1044/2023 г. на II Т.О. на ВКС, Определение № 2010/16.07.2024 г. по т.д. № 1007/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 60850/02.12.2021 г. по гр.д. № 2537/2021 г. на III Г.О. на ВКС и други.

По-нататък трябва да се посочи, че при служебно извършена проверка на процесния договор за кредит в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 3 ГПК въззивният съд намира, че договорът за кредит е недействителен поради следните причини:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително се посочват годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Освен това според т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17 г. на СЕС на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. С Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на I Т.О. на ВКС върховните съдии са пояснили, че „не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти“. В Определение № 1369/27.05.2024 г. по т.д. № 333/2024 г. на II Т.О. на ВКС също е застъпено, че „при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (…) договорът за потребителски кредит е нищожен“.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е ясна – в договора за потребителски кредит следва да се посочат не просто цифрови изражения на годишния процент на разходите и общата сума, която следва да се върне на кредитодателя, а трябва да се посочи при какви допускания са изчислени тези стойности от кредитодателя. Отделно от това в договора трябва изрично да се посочи по начин, разбираем за средния потребител, кои са разходите, които са включени като компоненти при изчислението на ГПР. Тези изисквания целят да гарантират, че потребителят ще има възможност да оцени икономическите параметри на кредита и да вземе информирано решение 4 относно това дали да сключи договора за кредит. Потребителят не може да бъде поставян в положение, при което да тълкува всяка клауза на договора и да преценява дали съответният разход е бил взет предвид за изчислението на годишния процент на разходите, респ. общо дължимата сума по кредита. Аналогично потребителят не може да бъде принуждаван да изследва при какви допускания годишният процент на разходите е бил изчислен от страна на кредитодателя.