Определение № 2185 от 30.08.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2146/2023
- Вид
- Определение № 2185
- Подписан
- 30.08.2023
- В сила
- 20.12.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Михаил Малчев, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 1 и ал. 5 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2185 гр. София, 30.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Н.а М. и „Девон Стил“ ЕООД, действащи чрез процесуалния си представител, срещу определение №467/11.06.2023 г., постановено по в. гр. д. №207/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от заплащане на такси и разноски в съдебното производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът необосновано е отхвърлил наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че е налице влошеното цялостно имуществено съС.ие на жалбоподателите, което не им позволява да заплатят дължимите държавни такса. Поради изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата на Х.
Н.а М. и „Девон Стил“ ЕООД по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е придружена от молба до САС от Х. Н.а М. и „Девон Стил“ ЕООД, действащи чрез процесуалния си представител, с която на основание чл. 83, ал. 2 ГПК се иска освобождаване на жалбоподателите от дължимата държавна такса за образуване на делото пред САС, както и освобождаването им от заплащането на държавни такси и разноски по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е частично основателна, по следните съображения:
1
С молба от 23.05.2023 г. жалбоподателите Х. Н.а М. и „Девон Стил“ ЕООД са поискали да бъдат освободени от заплащане на държавна такса за производството пред Софийски апелативен съд, твърдейки, че им липсват средства да я заплатят. Софийският окръжен съд е приел, че молбата е неоснователна , тъй като заплащането на държавна такса за производство по жалбата срещу решението на окръжния съд в размер на 15 лева е в рамките на финансовите възможности на всеки от жалбоподателите. Също така е посочено, че няма данни Х. Н.а М. да е нетрудоспособна, а пък за „Девон Стил“ ЕООД няма данни дружеството да е в несъстоятелност.
Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на физически лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство. Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно съС.ие, възраст.
След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски. Според формираната трайна съдебна практика преценката на съда за материалното съС.ие на страната следва да бъде извършвана с оглед материалното съС.ие на лицето към датата на подаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Имущественото съС.ие на лицето, обаче не може да не бъде съобразявано, след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК - да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите материални активи, които притежава в патримониума си.
При така декларираното имуществено и здравословно съС.ие, и семейно положение, настоящият състав намира изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката Х. Н.а М. е в съС.ие да заплати 15 лева за държавна такса за неправилен. Съгласно декларираното от нея в декларацията й от 30.05.2023 г. същата не притежава недвижимо имущество, МПС, влогове, че не получава доходи от наеми, заплата, рента и прочее. Ето защо е налице основание за приложението на разпоредбата на чл.
83, ал. 2 ГПК спрямо нея като материално затруднено лице.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирано последователното становище на ВКС, което настоящият съдебен състав напълно споделя, че подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси само физически лица, при наличие на условията, предвидени в закона.
В тази насока са например определение № 446 по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о.; определение № 581 по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о.; определение № 692 по ч. т. д. № 3625/2013 г. на II т. о.; определение № 755 по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о. При даден отрицателен отговор на въпроса за възможността от внасяне на държавна такса да бъдат освободени търговски дружества, е безпредметно да се обсъжда финансовата възможност на „Девон Стил“ ЕООД за заплащане на таксата. В този смисъл е определение № 681 от 1.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2330/2014 г., I т. о. Гарантираното в 2 разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ/, както е в случая, то държавна такса се дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Така и постановеното в определение № 671 от 14.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2017 г., II т. о. Поради изтъкнатите съображения правилно окръжният съд е оставил без уважение молбата на „Девон Стил“ ЕООД по чл. 83, ал. 2 ГПК и в тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното апелативният съд приема, че процесното определение е частично неправилно.
Молбата от 28.06.2023 г., приложена към процесната частна жалба, с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК са освобождаване на жалбоподателите от заплащане на държавни такси и разноски по делото, идентична по съдържание с молбата от 23.05.2023 г., следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото апелативният съд се произнася по тези искания при проверката на законосъобразността на процесното определение
№467/11.06.2023 г. с настоящия съдебен акт.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №467/11.06.2023 г., постановено по в. гр. д.
№207/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Х. Н.а М. за освобождаване от заплащане на държавни такси в съдебното производство по приключването му с окончателен съдебен акт на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, като вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Х. Н.а М. с ЕГН:********** от задължението й за внасяне на държавни такси по в. гр. д.
№207/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд до приключването му с 3 окончателен съдебен акт, включително от задължението й за внасяне на държавна такса по настоящото дело пред Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №467/11.06.2023 г., постановено по в. гр. д. №207/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, в останалата обжалвана част, с която е оставено без уважение искането на „Девон Стил“ ЕООД с ЕИК:175293657 за освобождаване от заплащане на такси и разноски в съдебното производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата от 28.06.2023 г. на Х. Н.а М. и „Девон Стил“ ЕООД, с която на основание чл. 83, ал. 2 ГПК отново се иска освобождаване на жалбоподателите от дължимата държавна такса за образуване на делото пред САС, както и освобождаването им от заплащането на държавни такси и разноски по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Девон Стил“ ЕООД с ЕИК:175293657 да заплати по сметката на Софийски апелативен съд дължимата държавна такса в размер на 15 лева за образуване на настоящото производство по в. ч. гр. д. № 2146/2023 г. по описа на САС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от узнаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4