Определение № 4171 от 12.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4171 гр. София, 12.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Д. Попколева като разгледа докладваното от Д. Попколева Частно касационно гражданско дело № 20268003100354 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. Л., чрез адв. И. против решение № 1008/23.07.2025 г. по в.гр.д. № 3205/2024 г. на Апелативен съд София /имащо характер на определение/ в частта, с която като е отменено определение № 12 084 от 02.08.2024 г. по гр.д. № 13518/2022 г. на Софийски градски съд в производство по чл.248 ГПК, е пререшен въпроса за разноските по гр.д. № 13518/2022 г. на Софийски градски съд, като решението на първата инстанция е отменено в частта, с което „Интер Сървис“ ЕООД е осъдено да заплати на В. Г. Л. разноски в размер на 11 397,09 лв., а последният е осъден да заплати на „Интер Сървис“ ЕООД, на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата от 10 000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен.

Изложени са оплаквания, че изводите на въззивния съд относно правния интерес от предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, както и че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и за липсата на покана до ответника преди завеждане на иска, са неправилни. В изложението на основанията за касационно обжалване, депозирано с молба – уточнение от 09.09.2025 г., са формулирани следните въпроси: 1/ Съществува ли правен интерес у ищеца за предявяване на иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД при очевидна и доказана забава на ответното дружество; 2/ Налице ли е повод за образуване на делото вследствие на виновна забава на ответника при договорен краен срок в предварителния договор; 3/ Необходима ли е покана от ищеца към ответника преди завеждане на делото за да бъде поставен последния в забава при точно уговорен падеж в предварителния договор и 4/ Налице ли е вина на ответника, след като не е престирал в уговорения срок и е изпаднал в забава.

1

Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по въпросите противоречи на ТР № 4/09.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2020 г. на ОСГТК.

Бланкетно се поддържа, че е налице и допълнителното основание на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – въпросите да се от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Насрещната страна по жалбата – „Интер Сървис“ ЕООД, чрез адв. М. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като и че изложените в частната касационна жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователни.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 и на ал.4 ГПК.

За да отмени обжалваното определение на първата инстанция, постановено по реда на чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за образуване на делото, тъй като изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор, чието неизпълнение исковият ред цели да замести със съдебно решение, е настъпила в хода на процеса. Съобразил е също и обстоятелствата, че преди предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД ответникът не е бил поканен от ищеца да сключат предварителен договор и че последният не е отказал сключването му, за да бъде натоварен с разноските, направени от ищеца в производството пред първата инстанция. При възлагане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника в тежест на ищеца, съдът е намерил за основателно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на уговорения и заплатен размер от 15 000 лв. и е редуцирал същото до 10 000 лв. при отчитане на високата фактическа и правна сложност на делото.

Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение или определение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При съобразяване на посочените задължителни разяснения в тълкувателния акт, настоящият състав на ВКС приема, че повдигнатите от касатора въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в тях се съдържат условия и твърдения за факти, които не кореспондират с действителното съдържание на уговорките между страните в предварителния договор, като се прави недопустимо смесване на срокове и условия при видимо различни задължения на страните по предварителния договор, който 2 има смесен характер - за изработка и предварителен договор за покупкопродажба на конкретен обект, със задължението за сключване на окончателен договор. Без да отчита смесения характер на процесния договор, касаторът неправилно свързва пряко забавата на продавача за снабдяване на сградата с разрешение за ползване със задължението му за сключване на окончателен договор, което видно от уговорките между страните – чл.4, ал.1, е темпорално обвързано със срок от 30 дни от момента на издаване акт образец 16, в който срок купувачът следва да осигури финансиране за окончателното плащане в размер на 80% от продажната цена. Неизпълнението на срока за извършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация обаче няма водещо значение за изводите на съда даден ли е повод за завеждане на делото с предмет иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от купувача срещу прехвърлителя /строител/.

Такова значение има изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор, чието неизпълнение искът по чл.19, ал.3 ЗЗД цели да замести. Ако искът е предявен преди да е настъпила изискуемостта за изпълнение на това задължение съгласно уговореното между страните и тази изискуемост настъпи след завеждане на делото, какъвто е и настоящия случай и ответникът е изявил готовност да изпълни задължението си да прехвърли правото на собственост върху конкретния обект по нотариален ред, то тогава следва да се приеме, че последният не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е преждевременно предявен, в каквато насока са и основните възражения на продавача в отговора на исковата молба, като от извънпроцесуалното му поведение е видно, че той е изявил готовност и е предприел действия по сключване на окончателен договор по нотариален ред веднага след въвеждане на сградата в експлоатация – 01.06.2023 г. и след изтичане на 30 дневния срок, необходим на купувача да осигури финансиране на сделката по нотариален ред. В случая въззивният съд е преценил какъв е бил интереса от потърсената съдебна защита, при отчитане на нейната цел-да гарантира реално изпълнение на предварителния договор и какво е поведението на ответника в насока реално изпълнение на договоракакто съдебно, така и извънсъдебното му поведение, като в тази връзка е преценил дали преждевременно или оправдано е потърсена съдебна защита от ищеца. Така даденото от въззивния съд разрешение не противоречи, а е съобразено с ТР № 4/09.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2020 г. на ОСГТК, в което се разясни, че всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор при неизпълнение на насрещните задължения по него, с оглед целта, за постигането на която е сключен – да подготви /когато характерът на прехвърлянето изисква това/ и извърши впоследствие окончателен продажбен договор. Наред с тази предпоставка се изтъкна, че е необходимо към момента на вписване на исковата молба ответникът-продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо. Изискуемостта на това задължение настъпва с изтичането на уговорения между страните срок за сключване на окончателния договор. По 3 отношение на разноските е посочено, че при успешно провеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът следва да разпредели отговорността за разноските съобразно установените обстоятелства във всеки конкретен случай, ръководейки се от това коя от страните е станала причина за водене на делото.

Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Не е налице и квалифициран порок на съдебния акт, покриващ някоя от хипотезите на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като твърдяната очевидна неправилност е без конкретни съдържателни доводи.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №

1008/23.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3205/2024 г. на Апелативен съд София /имащо характер на определение/ в частта, с която като е отменено определение № 12 084 от 02.08.2024 г. по гр.д. № 13518/2022 г. на Софийски градски съд в производство по чл.248 ГПК, е пререшен въпроса за разноските по гр.д. № 13518/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4