Решение № 7331 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7331 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100505668 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.04.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство К. Д. Т., чрез назначения му особен представител адв. Г. В., срещу Решение № 20119995/08.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 53040/2019 г., по описа на СРС, 155 с-в, с което съдът е признал за установено по предявения от „Балкам Груп“ ООД срещу К. Д. Т. по реда на чл.

422 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1000,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на чл.9 от договор от 11.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.05.2019г.) до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№ 901/2019 г. по описа на РС-Дупница.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорва се възприетият от първоинстанционния съд извод за основателност на предявената искова претенция като се посочва, че по делото е останало недоказано предаването на процесната кафе машина доколкото е налице разминаване между описанието й в чл. 1 от договора и посоченото в приемо-предавателния протокол. На следващо място се твърди, че ответникът е бил поставен в изначална невъзможност да изпълнява вмененото му в чл. 4, т. 9 от договора задължение за закупуване на определено количество стоки, тъй като същите не са били посочени в приложение № 1 – неразделна част от договора. Релевира се възражение за нищожност като неравноправни на чл. 4, ал. 9, чл. 3, изречение последно и на чл. 9 от договора от 11.05.2015 г. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде 1 отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Балкам Груп“ ООД, чрез адв. В. Л., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Посочва се, че противно на твърденията на ответника, от събраните по делото доказателства безспорно се установявало както предаването на процесната кафе машина, така и неизпълнението от страна на ответника на вмененото му с чл.4, т. 9 от договора задължение. Излагат се съображения за основателност на предявения иск, както и за действителност на договорните клаузи, включително и относно уговорения размер на процесната неустойка, като се допълва, че ответникът не е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, поради което и спрямо него не следва да се прилага уредената там засилена защита. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД .

За основателността на предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки, а именно: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В съдебната практика е застъпено разбирането, че по своята същност неустойката е предварително съглашение за определяне размера на вредите от неизпълнение, като на изправната страна по договора е предоставена възможността да получи това обезщетение, без да доказва размера на действително претърпените вреди. Неустойката може да бъде определена като абсолютна величина, но може да бъде и определяема.

2

Размерът на неустойката се определя с оглед постигането и на трите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Неустойката е нищожна само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (така Решение № 50239 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 4212/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

Между страните по делото не е спорно, а и се подкрепя от представените писмени доказателства, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор от 11.05.2015 г. По силата на чл. 1 от същия „Балкам Груп“ ЕООД е предоставил на ответника за безвъзмездно ползване следните собствени на дружеството движими вещи, а именно: под Гримак № 100030567 и под Гримак № 100023976, всяка от които на стойност от 500,00 лв. Ответникът се е задължил да ползва вещите само в следните търговски обекти – р-н „Балата къща“, с адрес в гр. Дупница, ул. „Христо Ботев“ №2 и бензиностанция OMV, с адрес: гр. Дупница, ул. „Софийско шосе“ (така чл.4, т.1).

За предаването на вещите, съгласно чл. 2 от договора, се съставя нарочен приемо-предавателен протокол. В тази връзка настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни изложените от въззивника доводи, че по делото е останало недоказано предаването на процесната кафе машина под Гримак № 100030567. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 11.05.2015 г., съставен между насрещните страни в производството и подписан от тях, в който е отразено, че на ответника са предадени описаните в протокола движими вещи, като в действителност е допусната техническа грешка при изписването на кафе машина под Гримак и е пропусната последната цифра. Доколкото обаче представеният приемо-предавателен протокол носи подписа на ответника (което обстоятелство не е оспорено нито в срока по чл. 131 ГПК, нито с въззивната жалба), то въззивният съд намира, че същият като частен свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и удостоверява неизгодни за издателя му факти, а именно, че е получил процесната кафе машина под Гримак с № 100030567.

В чл. 4, т. 2 от договора страните са постигнали съгласие ползвателят да започне да ползва предоставените му вещи в срок до 24 часа от получаването им и да ги върне на “Балкам Груп” ЕООД в срок до три работни дни от прекратяването на договора, като за връщането се съставя изричен протокол.

Съгласно чл. 3 срокът на действие на договора е определен на 3 години, като в случай, че до изтичането му никоя от страните не заяви желание той да бъде прекратен, то действието му ще се подновява автоматично за всяка следваща година при договорените в него условия.

Ползвателят се задължава /чл.4, т.9/ за целия срок на договора да закупува ежемесечно /от 1-во до 30/31-во число на съответния календарен месец/, еднократно или на части минимални количества стоки от „Балкам Груп“ ЕООД – кафе „Crema” под – 300 бр. месечно или общо за целия срок на договора 10800 бр.

В чл. 8 страните са уговорили, че настоящият договор може да бъде прекратен предсрочно в следните случаи: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; 2. едностранно и без предизвестие от ползвателя, в случай, че „Балкам Груп“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си за доставка на заявените стоки; 3. едностранно и без предизвестие от „Балкам Груп“ ЕООД, в случай, че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на което и да е от задълженията 3 по договора и/или нарушава условията при който са му предоставени движимите вещи за ползване; 4. едностранно и без предизвестие от „Балкам Груп“ ЕООД, в случай, че ползвателят прекрати дейностите си в търговските обекти уговорени в договора; 5. едностранно от „Балкам Груп“ ЕООД с едномесечно писмено предизвестие до ползвателя. Съгласно чл. 3 от договора същият се сключва за срок от шест години, като в случай че до изтичането на този срок купувачът-ответник не е изкупил минимално уговореното количество кафе, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването му. В чл. 10 страните са уговорили, че ако в срока по чл. 4, ал. 2, а именно три работни дни от прекратяването на договора, ползвателят не върне ползваните вещи, то същият дължи на „Балкам Груп“ ЕООД неустойка за неизпълнение, съответстваща на стойността им в двоен размер, като последната е дължима в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 4, т.2.

По делото е приета и неоспорена от ответника нотариална покана рег. № 2913/08.08.2018 г. по описа на нотариус С.С. от ищеца „Балкам Груп“ ЕООД, адресирана до ответника К. Т.. Със същата последният е уведомен, че считано от датата на получаване на поканата, процесният договор се прекратява едностранно на основание чл. 8, т.3 от договора. Същевременно с това, Т. е поканен да върне в 3-дневен срок предадената по договора вещ, а именно под машина „Grimac“ № 100030567, като в случай, че не стори това, е поканен да заплати на ищцовото дружество уговорената в чл. 9 от договора неустойка, равняваща се на двойния размер на стойността на невърнатата вещ, а именно сумата от 1000,00 лв. Нотариалната покана е връчена на 22.01.2019 г. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК след залепено на 08.01.2019г. на адреса на ответника уведомление.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с правата по чл. 79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при наличие на предпоставките по чл. 87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Доколкото в случая уговорената възможност за ищеца “Балкам Груп” ООД да прекрати сключения договор преди изтичане на срока на действието му възниква при неизпълнението на задължения от насрещната страна по него, то съдът намира, че въпреки, че в съдържанието на сделката е използван терминът прекратяване, се касае за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Това е така, тъй като неизпълнението на договорно задължение е правопораждащ факт единствено на потестативното право за разваляне, а не и на това за прекратяване на договора, което не може да представлява санкция за неизправната страна. За да възникне правото на ищеца да развали договора е необходимо да е налице валидна договорна връзка, която не е прекратена, неизпълнение и изрично волеизявление до неизправната страна. Неустойката по чл. 9 от договора е уговорена за неизпълнение на задължението на ответника да върне на "Балкам Груп" ООД ползваните движими вещи в срока по чл. 4, т. 2 и съответства на стойността на вещите по чл. 1 в двоен размер.