Решение № 4789 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330100121 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. Ш. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която се иска от съда да признае за недействителен договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД от № ............

Ищецът А. Д. Ш. твърди, че на ............ е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на ............ платими на 17 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на ........., при фиксиран лихвен процент по заема 45,00%, годишен процент на разходите - 56,43 % и обща сума за плащане .............. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от описаните в текста обезпечения. Сочи нарушения на императивните законови разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които водели до недействителност на договора за кредит. Иска се от съда да уважи предявените претенции. Претендират се разноски.

В предвидения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД с отговора на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че възнаграждението за поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД не е включено в ГПР по договора за кредит, но излага подробни доводи защо това не е необходимо. Договорът за кредит бил сключен валидно и обвързвал 1 страните. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК били спазени. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор са предявени и насрещни искове от “Изи Асет Мениджмънт” АД против А. Д. Ш. за осъждане последната да заплати на дружеството сумата от ........... – главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до окончателното плащане и сумата от.......... договорна лихва, дължима за периода 13.09.2024 г. – 14.02.2025 г. до окончателното плащане, евентуално сумата от 3250 лв. - главница дължима по недействителен договор за заем, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г.

Ищецът „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № .............. потребителят не изпълнил задълженията си за своевременно заплащане на дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва. Твърди, че следвало да му се заплатят задълженията по договора, които на основание чл. 9, ал. 5 от същия обявява за предсрочно изискуеми, считано от датата на предявяване на исковата молба. Претендира взимането си за главница в размер на 3250 лв. на договорно основание, а ако съдът прецени, че сключеният договор е недействителен поради нарушение на изискванията на ЗПК, то иска съдът да му я присъди на извъндоговорно основание с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Претендира на договорно основание и вземането си за възнаградителна лихва в размер на ................ Претендира разноски.

В отговора по насрещния иск се излагат съображения за недействителност на договора за кредит и дължимост на усвоената заемна сума. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на признати за дължими суми към насрещния ищец с вземане на А... В............за сумата от .......... платена без основание по недействителен договор за паричен заем № ................, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до размера на помалкото от двете насрещни вземания.

Ответникът по насрещните искове Антоанета Вартанян взема становище, че те са неоснователен. Оспорва да е получила сумата от .......... като твърди, че с процесния договор за заем били погасени несъществуващи задължения по друг договор с насрещния ищец, а именно: договор за паричен заем № .............. поради което не била получена чистата стойност на кредита.

Твърди, че двата договора са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК и прави възражение в условията на евентуалност за съдебно прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания с вземането на ищеца по първоначалната искова молба в размер на ...........лв., като платени без основание суми за несъществуващи задължения по недействителен договор за паричен заем № .............и договор за предоставяне на гаранция № ....................

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

2

Страните не спорят, че на ........... и на ........... А. Ш....-В...........

(кредитополучател) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитодател) са сключили съответно Договор за паричен заем № .........(при параметри: отпуснат заем в размер на ..........., ГЛП 45%, ГПР 56,43 %) и Договор за паричен заем № ......... (при параметри: отпуснат заем в размер на ............, ГЛП 35 %, ГПР 41,27 %), както и че на същите дати г-жа Ш.........В......... е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД съответно Договор за предоставяне на гаранция № ......... и Договор за предоставяне на гаранция № ............ по силата на които ищцата е възложила на дружеството да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт‘ АД, респ. при поискване от последното – да плати всички изискуеми задължения на кредитополучателя. Не е спорно по делото, че възнаграждението за поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД (по договора от 2024 г. – 2000,56 лева, а по договора от 2023 г. – 1901,25 лева) е уговорено като такова по отделен договор и не е включено при изчисляване на посочения в договорите за кредит ГПР.

Горните обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – договори за кредит, договори за предоставяне на поръчителство, СЕФ, застрахователни сертификати, разписки за извършени плащания.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за паричен заем № ......... част от отпуснатата главница в размер на ...... лева, равняваща се на ............, е рефинансиран предходно сключеният между страните договор за кредит № ............

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договор за предоставяне на гаранция № ............възнаграждението на гаранта се плаща от кредитполучателя по обезпечения кредит по същия начин, както се плаща основното му задължение по последния. Клаузата на чл. 5 от договора за кредит по отношение на начина на плащане препраща към индивидуалния погасителен план. Съгласно последния пък съответната разсрочена вноска от възнаграждението на гаранта се плаща на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заедно с месечната по кредита.

Аналогична е ситуацията и при договор за предоставяне на гаранция № ..........Следователно – налице е уговорка кредитполучтелят да осъществява пряко плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както на сумите, дължими по договора за кредит, така и на тези, дължими по договора за предоставяне на гаранция. Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, какво е вършил ответникът с получените суми след плащането.

По делото е прието без възражения от страните заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Т. Р., което се кредитира от съда в пълнота. От заключението се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изпълнило задълженията си по двата договора за кредит и е предоставило на А. Ш........В...........уговорените парични суми. Установява се още, че по договор за паричен заем № ................последната не е заплатила нищо на кредитодателя – 3 нито главницата от .......... нито възнаградителната лихва от 473,96 лева, включително не е платила и възнаграждението за гаранта по съответния договор за предоставяне на гаранция; а по договор за паричен заем № ..........и акцесорния му договор за предоставяне на гаранция е заплатила на ответника парична сума в общ размер на ............................

По правото:

По предявения иск за недействителност на Договор за паричен заем № .............

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените искове за недействителност са при условията на евентуалност

– един договор не може да е недействителен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договора за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тази сделка, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на кредитното съглашение и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Ищецът-потребител се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Файненшъл България“ ЕООД не е включено в ГПР по кредита. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. По делото се установява, че предоставянето на обезпечение е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на 4 потребителя се дава възможност да избере една от три затворени опции – двама поръчители, банкова гаранция или гаранция от „одобрен гарант“, какъвто се явява „Файненшъл България“ ЕООД. Следователно, предоставянето на гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР – в този смисъл е изрично решение на СЕС от 13.05.2025 г. по дело С-337/2023, в което е прието:

„…разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.“ Понеже е сторено противното – посоченият ГПР в размер на 45 % не отговаря на действителния такъв.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Доколкото се установи недействителността на договора по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.