Решение № 11174 от 14.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11174 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110115426 по описа за 2022 година

Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 г. на изпълнителния директор на „Н.С.“ ЕАД и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „I T звено“ в Централно управление на „Н.С.“ ЕАД и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 5700.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.02.2022 г. до 03.08.2022 г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

С протоколно определение от 27.05.2022 г. съдът е приел за разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225 КТ със заплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 1914,41 лева.

Ищецът излага твърдени, че по силата на трудов договор №РД-13-38/19.11.2019 г. е заемал длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „I T звено“ при ответника с място на работа в Централно управление на „Н.С.“ ЕАД с основано месечно трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева. За заеманата длъжност му е връчена и длъжностна характеристика на 19.11.2019 г., утвърдена от изпълнителния директор на 30.05.2018 г. Поддържа, че при ответника действа Браншови колективен трудов договор от 03.12.2020 г., към който се е присъединил, считано от 01.08.2020 г., поради което към основната му заплата се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1.3% за всяка година трудов стаж, възлизащо на 19.50 лева.

Твърди, че със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 г. на изпълнителния директор , връчена на му 03.02.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното разписание. Счита, че уволнението е извършено незаконосъобразно, тъй като липсата на 1 висше образование следва да бъде установена по повод включените в утвърдената длъжностна характеристика изисквания за съответната длъжност. Отделно от това посочва, че в уволнителната заповед липсва посочване на утвърденото и действащото към монета на прекратяване на трудовото правоотношение длъжностно разписание, на чиито изисквания служителят не отговаря, както и органът, който го е утвърдил съгласно устава на дружеството. Поддържа, че още във връчената на ищеца на 19.11.2020 г. длъжностна характеристика е въведено изискването за висше образование, каквото ищецът към датата на сключване на трудовия договор не е притежавал, поради което той изначално не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „I T звено“, в който случай това не може да бъде основание за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е разрешението дадено с ТР №4/2017 г. на ОСГК на ВКС. При тези твърдения претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно и възстановяване на заеманата до уволнението длъжност при ответника. Посочва, че за периода след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без работа до 01.03.2022 г., след което е започнал по – ниско платена работа, поради което претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода 03.02.2022 г. до 01.03.2022 г. в общ размер на 5700.00 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез своя процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца, въз основа на което последния е заемал длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „IT звено“ при ответника с място на работа в Централно управление на „Н.С.“ ЕАД, както и че същото е прекратено със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 г. на изпълнителния директор, връчена на 03.02.2022 г. на ищеца. Поддържа, че изискването за висше образование е въведено още с утвърдената през 2018 г. длъжностна характеристика, поради което при сключването на трудовия договор А. А. е следвало да е бил запознат с това. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно. Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ от ищеца.

Прави възражение за прихващане със заплатено на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор №РД-13-38/19.11.2019 г., по силата на който А. К. А. е заемал длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „I T звено“ при ответника с място на работа в Централно управление на „Н.С.“ ЕАД с основано месечно трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева. Страните не спорят и че при постъпване на работа на 19.11.2019 г. на ищеца е била връчена срещу подпис длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя на 30.05.2018 г. и съдържаща изискване служителят да притежава минимална образователна степен висше образование с образователно – квалификационна степен „магистър“. Не е спорно и че А. А. се е присъединил към действащия при ответника браншов колективен трудов договор в сила от 03.12.2020 г.

Със Заповед №РД-11-47/31.01.2022 на изпълнителния директор на „Н.С.“ ЕАД, връчена на ищеца на 03.02.2022 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 6 КТ поради липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното разписание.

Като доказателство по делото е приобщено копие на длъжностно разписание на „Н.С.“ ЕАД – гр. София, Централно управление в сила от 01.11.2019 г., утвърдено от изпълнителния директор, видно от което за длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „IT звено“ се изисква висше образование.

Видно от приетия като доказателство трудов договор №286/01.03.2022 г., сключен с 2

„ФИРМА“ ООД, ищецът е встъпил в ново трудово правоотношение при продължителност на работното време от 8 часа с основна заплата в размер на 660,00 лева и допълнително възнаграждение 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит. Според фиш за работна заплата за месец април 2022 г. брутното трудово възнаграждение на А. А. е в размер на 728,64 лева.

Извършена е в съдебно заседание констатация с трудовата книжка на А. К. А., копие от която е прието като доказателство по делото.

Установява се от фиш за работна заплата за месец февруари 2022 г., че на ищеца е начислено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1500 лева и обезщетение по чл. 224 КТ за 6 дни в размер на 414,41 лева.

По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 03.02.2022 г. до 01.03.2022 г. е в размер на 1243,26 лева, а обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ за периода 02.03.2022 г. до 03.08.2022 г. възлиза на 4072,93 лева. Вещото лице е констатирало, че във фиша за месец февруари 2022 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 1500,00 лева.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Фактическият състав на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1 т.

6 КТ включва следните елементи, които работодателят следва да установи при условията на пълно и главно доказване: а именно че изискванията за заемане на длъжността, касаещи образованието и/или квалификацията, са променени след сключване на договора, че промяната е извършена от компетентен орган и предшества по време уволнението, както и че служителят не отговаря на новите изисквания. Тези изисквания могат да бъдат нормативно установени или установени в длъжностната характеристика за заемане на съответната длъжност от работодателя. От формална страна образованието/квалификацията, които липсват, следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение, а при преценка на законосъобразността на уволнението съдът следва да провери формалното съответствие на притежаваното от служителя образование с новите изисквания, установени за длъжността му, както и какви са били те преди промяната.

В случая заповедта за уволнение е мотивирана с липса на висше образование съгласно установените изисквания в щатното разписание. По делото не се твърди, а и не се установява работодателят с друг акт да е изменил изискванията за заемане на длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „I T звено“ след сключването на трудовия договор с ищеца на 19.11.2019 г. Такава промяна следва да се отнася до изискването за образование по вид и степен за заемане на съответната длъжност, но по делото няма данни да е утвърдена нова длъжностна характеристика, нито да е прието ново щатно разписание на длъжностите в „Н.С.“ ЕАД – Централно управление към датата, на която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Липсата на промяна на изискванията за образование и професионална квалификация, която да е извършена надлежно от компетентен орган след сключване на трудовия договор между страните и съответно преди връчването на процесната уволнителна заповед прави уволнението незаконно.

Изискването за притежание на минимална образователна степен висше образование с образователно – квалификационна степен „магистър“, е въведено от работодателя с утвърждаването на длъжностната характеристика на 30.05.2018 г., връчена на ищеца при сключването на трудовия договор на 19.11.2019 г. Не е спорно, че към този момент ищецът 3 не е притежавал висше образование и работодателят се е съгласил с това, назначавайки го на длъжността „Специалист „Компютърни мрежи и системи“ в „I T звено“. Работодателят, който е приел на работа служител, който не притежава определени от самия него изисквания за образование и квалификация, не може да прекрати трудовия договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 6. Ето защо както е посочено и в ТР в т. 1 на ТР 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по тълк. д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.

Съдът намира, че работодателят, чиято е доказателствената тежест за законосъобразно упражняване на правото да прекрати едностранно трудовия договор на посоченото фактическо основание, не е доказал по делото осъществяването на основанието за прекратяването му.

По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ

С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер на прекратеното правоотношение, основателен се явява и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество.