Акт от 10.06.2019, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- 49/2018
- Подписан
- 10.06.2019
- В сила
- 07.02.2020
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т.3 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- § 1 т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в", пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н
И Е № 54
Гр.Елхово, 10.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, трети граждански състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРТИНА КИРОВА при секретаря Н. З. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 49 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявени положителни установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК.
Ищецът – “***”ЕАД, с ЕИК: ***, представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен директор чрез пълномощника си – юриск.Г.Ч. е предявил, против ответника „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Х.
Г. К., с ЕГН **********, в качеството му на Изпълнителен директор, в обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК: - за сумата от 3337.02 лева, претендирана като главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., за сумата от 657.59 лева, претендирана като законна лихва за забава за периода от 31.08.2014г. до 01.09.2017г., за сумата от 82.59 лева, претендирана като главница, представляваща доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. и за сумата от 14.30 лева, претендирана като моратотна лихва върху втората главница считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото производства. Ищецът обосновава правният си интерес от предявяването на настоящите искове с това, че в срока по чл.414 от ГПК ответното Дружество е възразило, че не дължи сумите, посочени в издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1641/16.11.2017г. по инициирано от ищеца чрез подадено на 14.09.2017г. заявление, ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово, поради което по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК за заявителя е възникнала процесуалната възможност в 1-месечен срок да претендира установяване на вземането си по издадената му Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба, се твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича претендираното парично вземане - предмет на издадена по ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, са следните:
В § 1, т. 43 от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответното „***" АД, с управител Х. Г. К. не е изпълнило задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката, въпреки отправена изрична покана от страна на ищеца с уведомително писмо с peг. индекс №П-9462/16.08.2017г. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ, е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от ищеца - "***" АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, като със същите се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и топлопреносното предприятие, в т.ч. правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е изпълнил регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при ОУ и по тази причина се е обогатил без основание за сметка на дружеството, и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В същото време се акцентира, че за процесния период от време, в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "***" АД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В случая според ищеца намира приложение разпоредбата на чл.139 от ЗЕ, съгласно която разпределението на ТЕ между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответното Дружество, е сключила Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „***" ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "***" АД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -"***" ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн.ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които са приложени от ищеца към иск.молба като доказателство в подкрепа на твърденията му, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Ищецът в иск.си молба е изложил, че в глава IV от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1, е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответното АД/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за сумата по издадената му фактура - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът сочи, че в случай, че ответникът е имал възражения относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредена от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ, но се твърди, че до настоящия момент в деловодството на ищцовото ЕАД не е входирано такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
С тези си съображения
Дружеството-ищец моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415 от ГПК, да приеме за установено, че към датата на подаване на заявлението, ответникът „***“ АД, с ЕИК ***, дължи на “***”ЕАД, с ЕИК: ***, сума в общ размер на 4 091,50 лв., от които 3337,02 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. и 657,59 лв. - законна лихва за забава от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., както и сума за предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 96,89 лв., от които главница 82,59 лв. за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. и 14,30 лв. - мораторна лихва от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2017 г.- датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3071699 до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. С исковата молба се представят доказателства и се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител и не се представя писмено становище.
Ответникът –
„***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Х. Г. К., с ЕГН **********, в качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощника - адв.Ж.К. ***, е депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против него искове, с които оспорва допустимостта и основателността им. По допустимостта на исковете се излагат доводи, че предявените от ищеца претенции са недопустими поради липса на правен интерес от водене на установителни искове, насочени срещу ответника „***" АД. Изтъква се, че с оглед характера на иска по чл.422 от ГПК, а именно положителен установителен иск за установяване съществуването на оспореното парично притезание, ищецът в качеството си доставчик на ТЕ и услуга, следва да установи, че е доставил определеното количество топлинна енергия и друг вид услуга, посочени във фактурите, реално потребени от ответника. В тази насока в отговора си ответното Дружество твърди, че в периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. е било собственик на процесния имот, но не е бил реален потребител на ТЕ, което обстоятелство се твърди от самия ищец, който сочи, че имотът е ползван от друго търговско дружество-наемател в имота, последното заявило откриване на партида, получавало фактури за ТЕ и заплащало задълженията по тях в периода от 2006г. до заявения исков период. Навяват се съображения, че с оглед на изложените в ИМ факти и обстоятелства, искът следва да се квалифицира по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл. 149 от ЗЕ - за установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение за незаплатена ТЕ.
В този случай ищецът трябва да установи, въпреки твърдението си за липса на облигационни отношения, че е престирал ТЕ на „***" АД и че последният е потребител на ТЕ, каквито доказателства до момента не са представени. Според ответника независимо дали претенциите са предявени на договорно или извъндоговорно основание, длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, респ. ответник по иск с пр.основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, следва да е потребителят на ТЕ за битови нужди, който е реалният потребител на енергията, в случая наемателя в имота - „КоБКо-Къмпани Билд Комерс" ООД. С оглед на това, ответникът счита, че исковите претенции се явяват предявени срещу ненадлежна страна, поради което производство по тях следва да бъде прекратено. В отговора си ответното Дружество възвежда фактологията по спора: Признава, че от 14.12.2004г. е собственик на процесния недв.имот, представляващ апартамент №1, находящ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор №***, попадаща в ПИ с идентификатор №*** с административен адрес – ж.к. '"Разсадника-Коньовица" блок 79, понастоящем ж.к.”Разсадника'" бл.110, вх."А", съгласно Нот.акт №176, том IA, рег.№23596, дело№158 от 14.12.2004г. на Нотариус №273 на НК.
Впоследствие с Договор за наем от 21.12.2006г. е предоставило процесният имот под наем на „КоБКо-Къмпани Билд Комерс" ООД , с ЕИК *********, за срок от 1 година, като след изтичане на наемния срок договорът е подновен автоматично, съгласно изрично предвидената клауза в него, като ползването на апартамента на посоченото договорно основание продължава и до днес, със знанието и съгласието на „***" АД като наемодател. Изтъква се, че съгласно договора за наем наемателят се е задължил да заплаща обикновените разноски за поддържането, запазването и ползването на имота и месечна наемна цена. В изпълнение на тази договорна клауза и съгласно визираното в чл.41 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, която разпоредба предвижда, че при настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие, се твърди, че на 20.11.2007г. наемателят - „КоБКо-Кьмпани Билд Комерс"ООД, чрез представителя си Д. Евгениев Дюлгеров, е депозирал пред „Топлофикация-София" ЕАД заявление с вх.№3001 с искане „да бъде открита партида за плащане на топлинна енергия" на адреса, представяйки цитирания договор за наем. В отговора си ответното Дружество сочи, че с уведомително писмо с peг.№9462 от 16.08.2017г., т.е. отправено след процесния период, ищецът го е поканил да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, тъй като съгласно чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия. Наведени са твърдения, че липсва сключен договор между ищцовото топлопреносно предприятие и „***" АД, но въпреки това за процесният имот е предоставяна и ползвана топлинна енергия. Според ответника в липсата на договор за продажба на ТЕ, ищецът намира основание да претендира суми за топлинна енергия по силата на института на неоснователното обогатяване с твърдението, че ответното дружество се е обогатило без основание за сметка на дружеството -ищец и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В обстоятелствената част на иск.си молба ищецът се позовава на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ОУ, съгласно която купувачът, респ.потребителят на ТЕ е длъжен да заплати месечните дължими суми в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача месечна фактура. Твърди се, че „***" АД не е сключвал договор за продажба на ТЕ и не е получавало от продавача „***" ЕАД данъчни фактури, връчени по надлежен ред, поради което за него не важат цитираните разпоредби за продажба на ТЕ, тъй като не е обвързано със задължение по облигационно правоотношение. Изтъква се и това, че жилищната сграда, в която се намира процесният собствен на ответника жилищен имот е присъединена чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „***" ЕАД, но в процесният период - м.07.2014г. - м.04.2016г. титуляр на партидата на топлофицирания имот е „КоБКо-Къмпани Билд Комерс" ООД. Или с оглед на това ответното дружество не е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., за който е предявена претенция за заплащане на ТЕ, тъй като не е ползвал топлофицирания имот в този период. Възвеждат се в писмения отговор и доводи, че неправилно ищецът определя предоставената в процесния имот- апартамент топлинна енергия като такава за стопански нужди по смисъла на §1 т.43 от ДР на ЗЕ, а не като топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т.42 от ДР на ЗЕ . В отговора се навяват доводи, че дори и да се приеме, че поради липсата на договорни отношения между страните претенцията по установителните искове следва да бъде основана на липсата на основание в разместването на блага, то длъжник по претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД също следва да бъде реалният ползвател на ТЕ за битови нужди „КоБКо-Къмпани Билд Комерс"ООД, а не ответникът. В тази насока ответникът се позовава и на възприетото в т.5 от
Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6568d5c3-c714-4323-b3fa-8c2ba77cb466