Решение № 50 от 17.06.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Асеновград, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200017 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 6281161 на ОДМВР Пловдив на П. С. П.

ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.4, във вр. с ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал П. П. и чрез пълномощника си – адв. П. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В жалбата и в депозираното писмено становище в съдебно заседание се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но чрез пълномощника си – юрисконсулт Пенкова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 19.08.2022 г., в 10.50 часа, в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ срещу № 127, посока на движение на контролираните МПС от юг към север, 1 било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 619, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км./ч. В 10.50 часа автоматизираното техническо средство заснело лек автомобил „Ауди А 6" с рег. № *** да се движи със скорост от 73 км/ч. при разрешената за участъка 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу П. С. П., в качеството му на собственик на автомобила, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал.4 , във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.

От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR 1-М № 619, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 76 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 73 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение. Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност.

Електронният фиш е издаден срещу П. С. П.. Видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е регистрирано на негово име като собственик на автомобила. В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е. на собственика на автомобила, какъвто е жалбоподателят П.. Същият е можел, ако е имал основание да посочи с декларацията лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Същият обаче не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него. Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е 2 издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Спазено е изискването за задължително съдържание на Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.

Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, както и от събраните и проверени по делото писмени доказателства.

Видно от представеното копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

По отношение на наложената глоба в размер 200 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.4, във вр. ал.1 т.3 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км.ч., какъвто е конкретния случай, в абсолютно определен размер от 100 лв. Когато нарушението е извършено при условията на повторност, глобата се налага в двоен размер, а именно 200 лева, който размер правилно е отразен в ЕФ. Правилно е обоснована и доказана повторността, тъй като видно от приложената справка от АИС – АНД за жалбоподателят П. същият вече е бил наказан по административен ред за същото по вид нарушение с ЕФ № К / 5589996, влязъл в сила на 04.04.2022 г., а процесното нарушение е извършено на 19.08.2022 г., т.е. в едногодишния срок от влизането в сила на предходния електронен фиш. Ето защо, като е наложил глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение АНО правилно е приложил закона.

По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно 3 наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева, което е в средния размер на предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт, който не се е явил по делото, но е попълнил преписката с необходимите документи и е представил писмено становище по същество, а делото е със сравнително висока степен на юридическа и фактическа сложност за съответната категория дела, поради наличието на по-тежко квалифициращият елемент „повторност“. За коректност следва да се посочи, че по същото дело жалбоподателят претендира разноски за процесуално представителство в размер на 400 лева.

Поради изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 , вр. с ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6281161 на ОДМВР Пловдив, с който на П. С. П. ЕГН: ********** , с постоянен адрес: *** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.4, във вр. с ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. П. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4